Тази година навърших 102 години. Като лекар и човек, навлязъл във второто си столетие, хората често ме питат каква е тайната на дългия и щастлив живот в добро здраве. Тичам ли? Играя ли пилатес? Хапвам ли си торта?

Не, не тичам. Понякога играя пилатес. И да, хапвам си торта. Всъщност много обичам торта. Нещо повече, изскочих от една торта по случай деветдесет и петия ми рожден ден.

След близо 80 години, отдадени на медицината, лекувах много пациенти, които бяха дотолкова вманиачени в откриване на перфектната диета, че сами си докараха болест на главите; лекувах други, които толкова много се бояха да не умрат, че едва не се отказаха от живота; и всички те, почти без изключения, възлагаха надежди, че ще научат от мен какво да добавят към всекидневното си смути, та да живеят вечно – или поне още няколко години.

За съжаление, дори след повече от сто години на тази планета все още не съм открила тайната и доказана съставка за дълъг живот в добро здраве – във всеки случай, не и такава, която бихте могли да сложите в блендера.
При все това обаче бих могла да ви помогна да откриете тайните на истинското здраве и щастие. И те нямат нищо общо с витамини и добавки. А с нещо друго, с една простичка промяна на гледната точка.

………..
Всеки от нас е дошъл тук заради нещо, което трябва да направи. Истинското здраве – така, както аз го разбирам, – няма нищо общо с поставянето на диагноза за определено заболяване или с удължаването на живота заради самия живот. Истинското здраве означава да открием кои сме ние, докато търсим и се питаме по какъв начин ни е предопределено да израстваме и да се променяме, и да се вслушваме в онези неща, които карат сърцето ни да запее.

Този възглед е отражение на житейската ми философия като цяло – а именно, че всеки индивид е част от едно общо цяло. Така, както всички клетки в организма си взаимодействат, за да поддържат живота, всички живи същества взаимодействат помежду си, за да създадат Вселената, в която живеем. Следователно всеки от нас е уникален и необходим.

За да разберем този по-широк и всестранен поглед към болестта и нейното лечение – и към самия живот, – трябва да разберем каква е тайната на истинското здраве. Противно на мнението на медицинското съсловие, лекарите не изцеляват пациентите; единствено пациентите могат да изцелят самите себе си. Като лекари ние влагаме умения, знания и находчивост, за да лекуваме нашите пациенти. Грижа ни е за хората и канализираме това състрадание в работата си. Такава е свещената ни роля на земята. Но в края на краищата най-добрите лекари знаят, че изцелението става отвътре.
Може би сте изненадани да чуете подобно признание от един лекар, каквато съм аз. Въпреки това алтернативният поглед към здравето не ми е чужд. Родена съм в семейство на народни лечители – майка ми беше една от първите жени с диплома за народен лечител, а баща ми беше и народен лечител, и доктор по медицина. Двамата ме отгледаха в Индия, където животът ми поднесе доста по-разнообразен опит от този на състудентите ми в медицинския институт.

От петдесетте години на миналия век, рамо до рамо със съпруга ми доктор Бил Макгари, започнах да изследвам и обсъждам някои авангардни за времето си идеи: схващането, че душите идват тук, за да преживеят опит като човешки същества, че частица от нас е свързана с всички останали хора и че една от причините да сме тук е да изпълним една лична, но и колективна мисия за израстване и изцеление.
Двамата с Бил сме част от малката група хора, основали през 1978 година Американската асоциация по холистична медицина, чиято цел беше да запознае модерната западна медицина с холистичното схващане за здравето, разглеждащо тялото, ума и духа като едно свързано цяло. И оттогава никога не съм се отклонявала от тази цел.

Още в самото начало е важно да се уточни, че холистичната медицина невинаги се припокрива с така наречената алтернативна медицина и съчетава най-различни прийоми за лечение, сред които и методите на алопатията, по-широко известни като модерна медицина или западна медицина.
Терминът холистична медицина се отнася не за начина, а за подхода. За цялостното излекуване на пациента, а не просто за отстраняването на болестта. За възприемането на индивида като цялостно и сложно човешко същество, отличаващо се както с уникална комбинация от физически, психически и духовни особености, така и със своеобразен набор от цели, които трябва да постигне през живота си.

Понятието холистичен съчетава значения като цялостен и свещен, но не в тесния религиозен смисъл на тези думи, а по-скоро като дълбоко уважение към съвършенството на всяка човешка душа и възприемане на тялото като инструмент, чрез който душата да изпълни своето предназначение. Всички болести и симптоми – от обикновената болка и неразположение до образуващия метастази рак – също са част от този перфектен замисъл. Показвайки ни кое е болното място в тялото ни, те ни подсказват къде точно трябва да поработи душата.

Затова, когато пациент се оплаква от главоболие, може да го разпитам за сънищата му, а ако е с хронично заболяване, може през цялото време да говорим за това какво се е случило в детството му. Ето защо голяма част от пациентите ми идват при мен, за да обсъждаме не само физическите им страдания, но и преживяваните от тях емоционални и душевни изпитания. Всеки от нас представлява сложна екосистема от мисли, чувства, убеждения и възприятия, всяко от които оказва ефект върху нашето здравословно състояние. И аз искам не просто да облекча симптомите на пациентите ми; искам да им помогна да погледнат на сегашното си страдание в контекста на голямото пътуване, което душата им е предприела.

Откъс от книгата ДОБРЕ ИЗЖИВЯН ЖИВОТ на д-р Гладис Макгари, издателство Гнездото