След пандемията, която човечеството преживя, когато бяха затворени не само нашите домове и градове, но и цели държави, може би за пръв път се замислихме колко важно е човешкото общуване. И разбрахме, че можем да бъдем нормални хора само когато сме заедно.

Ето какво казват двама духовни водачи, Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту, в „Книгата на радостта: Трайно щастие в свят на промени“:

Архиепископ Дезмънд Туту:

Така сме създадени. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме щедри един към друг. Линеем, когато е невъзможно да общуваме. Отчасти точно заради това строгият тъмничен затвор е тъй ужасяващо наказание. Зависим от другите, за да сме напълно себе си. У нас, в ЮАР, имаме едно понятие – убунту (ubunto). Това означава „човек е човек благодарение на другите хора“. Според убунту, когато имам коричка хляб, за мен е добре да я споделя с теб. Защото в крайна сметка никой не е дошъл сам на този свят. За да ни има, сме имали нужда от двама души.

Ние сме създадени, за да се допълваме взаимно на много дълбоко ниво. Такава е природата на нещата. Ето, аз не бих могъл да говоря по начина, по който говоря, да ходя, да мисля като човешко същество, ако не бях научил това от други човешки същества. Ние всички принадлежим на тази деликатна мрежа. И това е изключително мъдро…

За съжаление, в днешния свят имаме склонност да оставаме слепи за връзките помежду си, докато не се случи някое голямо нещастие. Тогава откриваме, че ни е грижа за хората в Тимбукту, които никога не сме срещали, а и вероятно няма да срещнем, докато не дойде време да се съберем в отвъдното. При все това отваряме сърцето си. Даваме им неща, с които да им помогнем, защото разбираме, че сме свързани. И можем да бъдем човешки същества единствено когато сме заедно.

Бог е общност, задруга. След като сме създадени от Бог, създадени сме, за да процъфтяваме. А процъфтяваме в общност. Когато се фокусираме само в себе си, когато мислим само за нас, можем да сме напълно сигурни, че един ден в душата си ще открием дълбока, много дълбока неудовлетвореност.

Далай Лама:

Хората си мислят за пари, слава или власт. Но истината е, че хората са социални животни. Един индивид, независимо колко е могъщ или умен, не може да оцелее без другите. Дори оцеляването на кралете или духовните водачи зависи от останалата част от общността.

Ние всички сме обикновени човешки същества, напълно еднакви. И не се нуждаем от представяне. Човешките лица са еднакви и когато видим някого, веднага разбираме, че това е наш човешки брат или сестра. Независимо дали го познаваш, или не, можеш просто да му се усмихнеш и да го поздравиш.

На света живеят поне седем милиарда души. Ако мислено си свързан с тези седем милиарда човешки същества, никога не би могъл да се почувстваш самотен. Единственото, което ни носи щастие, е любовта. И добротата. Те наистина вдъхват вътрешна сила и увереност, намаляват страха и създават доверие, а доверието води до приятелство. Ние сме социални същества и сътрудничеството е необходимо и важно за оцеляването ни. Но сътрудничеството се основава на доверие. Там, където има доверие, хората се сближават, дори цели нации се обединяват. Когато мислите ти са изпълнени със състрадание и в душата ти разцъфтява добросърдечност, цялата атмосфера около теб става по-позитивна и приятелска. Виждаш приятели навсякъде. Ако изпитваш страх и недоверие, тогава другите хора инстинктивно се дистанцират от теб. Те също ще изпитват повече предпазливост, подозрение и недоверие. И тогава идва чувството на самота.

Дори десет минути медитация и молитва за благополучието на другите може да помогне на човек да изпитва радост през целия ден. Когато затворим сърцето си, не можем да сме радостни. Когато имаме смелостта да живеем с открито сърце, сме способни да почувстваме и собствената си болка, и болката на другите, но също така сме способни да преживеем и повече радост. Колкото по-голямо и по-топло е сърцето ни, толкова по-живи и силни се чувстваме.

Цитатите са от КНИГАТА НА РАДОСТТА: ТРАЙНО ЩАСТИЕ В СВЯТ НА ПРАМЕНИ на Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту, издателство Гнездото