Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на  д-р Джордан Питърсън „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, която слага пръст в раните на днешния свят, за да ни покаже пътя към изцелението. Защото във време като днешното се нуждаем точно от такива думи – смели, правдиви, но и окуражаващи.

Ураганът е дело на Господ. Но липсата на подготовка, когато за всички е ясно, че трябва да се подготвим за бедствието, е грях.

Когато нещата изглеждат най-сигурни, неизвестното може да се надигне като вълна, неочаквана и огромна. И обратното, когато всичко изглежда изгубено, от катастрофата и хаоса може да се роди напълно нов порядък.

Не лъжете. Никога и за нищо на света. Лъжата е най-прекият път към Ада. Една неистина, колкото и добронамерена да е тя, може да доведе до непредвидими последствия.

Станат ли достатъчно големи, лъжите подкопават устоите на целия свят. Но ако се вгледате внимателно, ще забележите, че най-големите лъжи са съставени от други по-малки лъжи, които на свой ред се изграждат от още по-малки лъжи – а най-малката от всички тях е зрънцето, от което покълва голямата лъжа.

Ако можехме да живеем в Истина; ако можехме да изричаме Истината, тогава отново бихме тръгнали рамо до рамо с Бог, бихме уважавали и себе си, и другите, и целия свят. Само тогава ще бъдем способни да се отнасяме с истинска грижа към себе си. Ще бъдем способни да спасим света и да поправим нещата. Да превърнем земята в Рай, в какъвто искаме да живеят любимите ни хора, а не в Ад, на който с презрението и омразата си обричаме всички.

Никога не подценявайте разрушителната сила на греховете, които се дължат на бездействие.

Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.

Човешкият род като цяло и отделните индивиди, които го съставляват, заслужават поне малко симпатия заради непосилния товар, под чиято тежест буквално се огъват; поне някакво съчувствие за суровата участ да бъдат уязвими пред смъртта, пред деспотизма на държавата и въздействието на природните стихии.

При цялата си уязвимост и ранимост ние правим всичко възможно, за да подобрим положението, и в този смисъл трябва да отбележим, че планетата е по-жестока към нас, отколкото ние към нея. Затова не бива да се съдим толкова сурово.

В края на краищата човекът е забележително същество. Ние сме уникални и все още не е ясно какви са границите на нашите възможности, и дали изобщо има такива. Днес ние правим неща, които изглеждаха невъзможни в недалечното минало, когато едва се пробуждахме за отговорностите си от планетарен мащаб.

Започнете от себе си. Погрижете се за себе си. Определете кои сте вие. Усъвършенствайте личността си. Изберете своята посока и формулирайте ясно смисъла на Битието си. Както брилянтно отбелязва великият немски философ Фридрих Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как“.

Вие можете да помогнете траекторията, по която се движи светът, да се промени така, че той да се приближи малко повече към Рая и малко да се отдалечи от Ада.

До голяма степен щастието е надежда, независимо в каква мрачна преизподня се е зародила тази надежда.

На този свят няма нищо вечно и понякога едно нещо трябва да умре, за да се роди друго. По тази причина (а и не само) е необходимо да се освобождаваме от ненужния товар по пътя нагоре.

Спрете да правите това, което знаете, че е грешно. Започнете от днес.

Ние сме достатъчно жилави, за да преодолеем всичко – земетресения, наводнения, бедност и рак. Но пред човешкото зло, което добавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни. … Съзнателната човешка злоба може да пречупи духа, който дори трагедията не е успяла да разклати.

Всяка наивно формулирана цел с времето постепенно се трансформира в зловеща житейска лъжа.

Адът е вечен. Той винаги е съществувал. Съществува и сега. Това е най-пустата, безнадеждна и ужасяваща част от подземния свят на хаоса, където открай време живеят обезверените и негодуващите.

В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ЦИТАТИ ОТ КНИГАТА 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА НА ДЖОРДАН Б. ПИТЪРСЪН

Всички стотици хиляди премълчани проблеми, които отричаме с лъжи и самозаблуди, които избягваме и крием като армия от скелети в един огромен ужасяващ килер, се надигат като библейския потоп и заливат всичко по пътя си. Но Ноев ковчег няма. Никой не се е сетил да го направи, въпреки че всички са предусещали надигащата се буря.

В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността, а не властта. Компетентността. Способностите. Уменията. Не властта.

Цели се високо. Обръщай внимание. Поправи онова, което можеш. Не допускай познанието да те направи високомерен. Старай се да бъдеш смирен, защото тоталитарната надменност намира външна изява под формата на нетърпимост, потисничество, тормоз и причиняване на смърт. Отвори очи за собствените си недостатъци – малодушие, злоба, негодувание и омраза. Дай си сметка за пагубната склонност на собствения ти дух, преди да отправиш обвинения към другите или да тръгнеш да оправяш света. Може би проблемът не е в света. А в теб.

Облекчаването на ненужната болка и страдание е добро. Превърни това в аксиома: ще се старая с всяко свое действие да допринасям за облекчаване на ненужната болка и страдание. По този начин на върха на моралната си йерархия си поставил онези намерения и стремежи, които са насочени към подобряване на Битието.

Ако смятате, че силните мъже са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.

Смисълът е съвършената хармония между хаоса на промяната и новите възможности, от една страна, и дисциплината на идеалния ред, от друга. А целта на тази хармония е от съществуващия хаос да създаде нов, по-съвършен порядък, който може да породи още по-голяма и плодотворна хармония между хаос и ред. Смисълът е Пътят – пътят на изобилието, мястото, където живеете, когато се ръководите от Любовта и говорите Истината, и когато не правите компромис с всичко това заради нещата, които искате или може да поискате.

Слушайте – и себе си, и онези, с които разговаряте. Тогава мъдростта ви се изразява не само в познанието, което вече имате, но и в постоянното търсене на познание. А това е най-висшата форма на мъдрост. Слушайте. И приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.

Когато излизате да се поразходите, защото главата ви ще се пръсне, може да срещнете някоя котка. И ако спрете, за да ѝ обърнете внимание, само за петнайсет секунди тя ще ви напомни, че чудото на Битието компенсира неизбежното страдание, което го съпровожда.

Цитатите са от книгата 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА на д-р Джордан Б. Питърсън, издателство Гнездото

В своите „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.

В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света.