Един човек излязъл да се разхожда по пътя, по който често вървял. Той го извел нагоре по склона до скалисто място, от което се откривал много хубав изглед. Човекът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка. Когато един ден пак тръгнал на тази разходка, като от нищото му дошла една мисъл: Внимавай! И в духа си той чул, не халюцинация, а в духа си чул глас: „Защо вървиш по този път? Не можеш ли веднъж да се откажеш от това удоволствие?“ – Това той го чул духовно. То го накарало да се замисли. Отстъпил малко встрани, мислил известно време и изведнъж видял как скален отломък се търкулнал надолу и стигнал точно до мястото, до което самият той щял да стигне, ако не се бил спрял и отклонил за малко встрани. Отломъкът сигурно щял да го удари.

Моля ви да се запитате какво е протекло съдбовно? Нещо се е случило. Мъжът продължил да живее. Много човешки животи по тази Земя са свързани с неговия живот. Всичко това е щяло да се развие по друг начин, ако скалният отломък го беше убил. Тук става нещо. Опитате ли се да си го обясните според природните закони, няма да стигнете до съдбовното в него. Чрез природни закони можете да обясните защо скалният отломък се е откъртил и защо човекът е бил убит, когато скалният отломък го е улучил и т.н. Но всичко, което може да се каже за тези неща, изхождайки от природните закони, съвсем не може да обясни съдбоносното, то изобщо няма нищо общо с него…

Скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в живота ни се проявява съдбата. Само че човекът не им обръща внимание както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му… Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота.

Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано! Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот. Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи… Най-често с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси.

Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното.

Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах.

Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите. И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръчение на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън, в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.

откъс от книгата „Мистичното значение на Възкресение Христово”