
Зарадвай някой непознат. Доброто е заразително!

Зарадвай някой непознат. Доброто е заразително!
Пред крайпътно заведение спрял стар и поочукан автомобил, от който слязла възрастна жена. Всички в кафенето я познавали, защото тя години наред, винаги когато минавала оттам, спирала, за да си вземе чашка кафе за из път.
Докато си разменяла дежурните любезности с момчето на касата, тя видяла, че на паркинга е спрял още един автомобил. Жената била в прекрасно настроение и решила да направи някакво малко добро. Затова весело казала на касиера:
– Ще ти платя още едно кафе. Моля те, дай го на този млад човек, който в момента слиза от онази кола на паркинга.
– Разбира се, няма проблем – вдигнало рамене момчето, мислейки, че мъжът е познат или приятел на клиентката.
– Хайде, аз ще тръгвам, че работа ме чака – казала жената, взела кафето и си тръгнала.
След няколко дни тя отново минала през крайпътното заведение и когато влязла вътре, момчето на касата смутено започнало да ѝ обяснява:
– Знаете ли, мисля, че онзи ден се получи някакво недоразумение. Както ме помолихте, аз дадох на онзи младеж кафето, което платихте за него, но той каза, че не ви познава.
– Точно така е. Ние не се познаваме. Но не е станало недоразумение. Аз просто исках да почерпя с едно кафе някой непознат. Ей така, за да го зарадвам… – с усмивка обяснила жената.
– Аха, разбирам… – продължил касиерът. – Но знаете ли кое е по-интересното? Когато казах на младежа, че вие сте платили за кафето му, той плати едно кафе и ме помоли да го дам на следващия човек, който влезе в заведението. А когато влезе следващият и получи своето кафе, той направи същото… и това се повтаряше с всеки новодошъл. Някои дори добавяха и малък сладкиш към поръчката за следващия посетител. Беше невероятно! През целия ден хората си тръгваха оттук радостни и усмихнати…
– Това е чудесно! Винаги съм знаела, че доброто е заразително – щастливо възкликнала възрастната жена. – И се радвам, че съм поставила началото на тази малка верига. Така сме направили света малко по-добър. А и самите ние сме били по-щастливи в този ден. Защото е прекрасно да получиш неочаквано добро, но няма по-голямо щастие от това ти да направиш нещо за другите.
Щастието се увеличава, когато се споделя с други.
Жорж Льометр
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. Любимият похват на този воин [...]
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил задълго. Сигурно и при вас [...]
Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при [...]
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в [...]
Съвети за добър сън от Япония
Сънят е най-добре пазената тайна на моделите. Повечето от манекенките твърдят, че спят между 9 и 10 часа преди участията си в модни ревюта. Това помага кожата им да [...]
Кой е последният признак, че човекът до вас скоро ще си тръгне
Ако един човек става все по-сдържан и мълчалив, това е ясен признак за нещо… Ами това е хубаво! Най-сетне е престанал да вика, да спори и да отвръща на [...]
Сигурни ли сте, че знаете какво е любов?
Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
Какво се случва след мистичните 49 години…
В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са [...]
Трите смъртоносни „П“, с които можеш да унищожиш един човек
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на [...]
Когато се изгубиш в лабиринта на неразрешима ситуация…
Всички сме изпадали в ситуация, в която сякаш не можем да разрешим проблема, пред който сме изправени. Колкото и да се лутаме, не виждаме изход. Ето една притча, която ще [...]
Неизгодните постъпки често се превръщат в щастие, а изчислените предателства – в позор и нищета
В някои случаи изгодата е очевидна. Абсолютно ясно е как да постъпиш, за да е изгодно за теб. Но умните и чувствителни хора невинаги постъпват така. Невинаги извличат печалба. [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]















































