
Зарадвай някой непознат. Доброто е заразително!

Зарадвай някой непознат. Доброто е заразително!
Пред крайпътно заведение спрял стар и поочукан автомобил, от който слязла възрастна жена. Всички в кафенето я познавали, защото тя години наред, винаги когато минавала оттам, спирала, за да си вземе чашка кафе за из път.
Докато си разменяла дежурните любезности с момчето на касата, тя видяла, че на паркинга е спрял още един автомобил. Жената била в прекрасно настроение и решила да направи някакво малко добро. Затова весело казала на касиера:
– Ще ти платя още едно кафе. Моля те, дай го на този млад човек, който в момента слиза от онази кола на паркинга.
– Разбира се, няма проблем – вдигнало рамене момчето, мислейки, че мъжът е познат или приятел на клиентката.
– Хайде, аз ще тръгвам, че работа ме чака – казала жената, взела кафето и си тръгнала.
След няколко дни тя отново минала през крайпътното заведение и когато влязла вътре, момчето на касата смутено започнало да ѝ обяснява:
– Знаете ли, мисля, че онзи ден се получи някакво недоразумение. Както ме помолихте, аз дадох на онзи младеж кафето, което платихте за него, но той каза, че не ви познава.
– Точно така е. Ние не се познаваме. Но не е станало недоразумение. Аз просто исках да почерпя с едно кафе някой непознат. Ей така, за да го зарадвам… – с усмивка обяснила жената.
– Аха, разбирам… – продължил касиерът. – Но знаете ли кое е по-интересното? Когато казах на младежа, че вие сте платили за кафето му, той плати едно кафе и ме помоли да го дам на следващия човек, който влезе в заведението. А когато влезе следващият и получи своето кафе, той направи същото… и това се повтаряше с всеки новодошъл. Някои дори добавяха и малък сладкиш към поръчката за следващия посетител. Беше невероятно! През целия ден хората си тръгваха оттук радостни и усмихнати…
– Това е чудесно! Винаги съм знаела, че доброто е заразително – щастливо възкликнала възрастната жена. – И се радвам, че съм поставила началото на тази малка верига. Така сме направили света малко по-добър. А и самите ние сме били по-щастливи в този ден. Защото е прекрасно да получиш неочаквано добро, но няма по-голямо щастие от това ти да направиш нещо за другите.
Щастието се увеличава, когато се споделя с други.
Жорж Льометр
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил до леглото му и го [...]
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил един ученик. – Но защо [...]
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се опитвам да бъда мила [...]
Който е бил на дъното и е успял да изплува към светлината, той получава всичко
За Ог Мандино възходът започнал минута след като решил да се застреля. Той бил в окаяно положение, буквално на дъното: потънал в дългове, семейството му се разпаднало, живеел в [...]
Все ми е едно дали имам пари. Интересува ме дали съм благословен да зърна слънцето още един ден
Способни ли сме да отвръщаме с радост дори при най-ужасяващите обстоятелства? Можем ли да простим и най-голямата несправедливост и да продължим да се наслаждаваме на живота? Озлоблението и неспособността да [...]
Човекът, който търсел истината
Мустафа бил добър и мъдър човек. И през целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
Агата Кристи: Човек трябва да плати определена цена за всяко нещо, което обича
Тя е любима на милиони по света със своите неповторими криминални истории. Но може би малко хора са се докосвали до нейната житейска мъдрост, до неповторимия ѝ оптимизъм и [...]
Всеки може да бъде твой учител, независимо дали го харесваш или не!
Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил [...]
Кой ни закриля от другия свят?
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е [...]
Какво се случва след мистичните 49 години…
В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
В трудни времена най-страшно е да бъдеш „заразен“ с нещастие
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. [...]