Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори може да се разделим с него. Тогава си казваме: „Край. Разделихме се завинаги“.

Но един ден се появяват нови обстоятелства, случва се нещо и новата ситуация отново ни събира. Често става така. Не се връщаш при другия сам, по свое желание, а сякаш някой те хваща за ръка и те води там. Може и за яката да те довлекат…

Ето един такъв случай. Една жена се разделила с приятеля си. Натрупали се дребни обиди, неразбиране и недоволство. И тя съзнателно решила да прекрати връзката. Още повече че имала ново, по-интересно запознанство; в живота ѝ се появил по-подходящ човек, с когото възникнала духовна и емоционална близост.

Всичко вървяло както трябва. Но не задълго. Една нощ жената получила силни стомашни болки. Тя живеела сама, майка ѝ била в друг град. Обадила се на Спешна помощ, но помощта не пристигала дълго време, а болката се засилила. Много я боляло, но била и много изплашена. Осъзнала, че трябва да съобщи за състоянието си на някой близък, нали така?

Най-напред си помислила да се обади на приятелката си от работата. Но бързо отхвърлила този вариант – приятелката ѝ спи и сигурно няма да се зарадва на позвъняването. Преди това жената някак не се била замисляла за подобен развой на събитията, за дълбочината на отношенията. А сега ясно осъзнала, че онази, която нарича приятелка, ѝ е просто добра позната. Щом ѝ е неудобно да я събуди посред нощ и да я помоли за помощ. Та тя си има свой живот, семейство, свои грижи. Всъщност с какво ще ѝ помогне? Лекарят ще дойде скоро, няма смисъл да я буди.

После написала плахо съобщение на новия си мъж – нещо от сорта: „Страшно ми е зле! Възможно е да ме вземат в болница!“. Мъжът го прочел и поне двайсет минути не отговорил нищо. Накрая ѝ пратил тъжно емотиконче. Е, разбираемо е, в три часа през нощта човекът спи. Пък и тя не е молила за помощ – просто го е информирала. Той сигурно ще се обади по-късно, вероятно на сутринта. Или по някое време през деня. Може и вечерта, след работа…

Накрая, все по-уплашена и притеснена, жената позвънила, без да се церемони, на бившия си приятел. С него било най-лесно, въобще не се притеснявала да му се обади. Това било най-нормалното нещо на света – да набере номера на бившия си и плачейки да му разкаже колко много я боли. „Никой не идва. Какво да правя? Много ми е зле!“

Бившият, Алексей, тръгнал веднага и пристигнал едновременно с лекарите. Прикрепял я, докато се качвала в линейката, отишъл заедно с нея до болницата, изчакал в приемната да разбере какъв е проблемът, на другия ден ѝ се обаждал да види как е…

Това не е някакъв подвиг, това е нормално поведение на близък човек. Отношенията с когото невинаги са равни и гладки, но са живи. Естествени. Разбираеми. Дори ако не е до вас, такъв човек е на разположение, той е наблизо. Ето това е „близък човек“.

Лекарите не открили у пациентката нищо сериозно и след ден я пуснали да се прибере у дома. Пристъпът минал, а Алексей останал. Отношенията им се променили, защото жената започнала да го възприема по друг начин. Престанала да се съмнява в любовта му – преди само това правела, съмнявала се. За нея той бил близък човек. А не онези, които погрешно смятала за такива – онези добри, но далечни хора.

Любовта е близост. А влюбеността е възможна и към отдалечен обект. Приятелството е близост. А доброто познанство е възможно и с отдалечен обект, с когото двайсет години не общуваме. Да, с него сме познати.

Ненапразно казват, че животът поставя нещата по местата им. Тогава самите ние виждаме кой ни е близък, кой ни е далечен – това е нормално.

Близките хора са онези, за които разстоянието няма значение. И с които винаги имаме връзка, дори ако сме се скарали и отдалечили. Но ако човекът е близък, притеглянето ще сработи и отново ще бъдем заедно. Обстоятелствата отново ще ни поведат един към друг – не е задължително да е болест или нещо лошо, просто ще възникне ситуация, която ще постави всяко нещо на мястото му.

Такива отношения трябва да се ценят, поддържат и лекуват, ако нещо е тръгнало не както трябва. Те го заслужават. Истински близките отношения са рядкост и привилегия…

Откъс от книгата КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.

Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.