
За истинските и лъжливите цели

За истинските и лъжливите цели
Вълшебник показал на своя чирак три малки торбички с някакви изсушени треви и три големи торби – едната със скъпоценни камъни, другата със златни монети, а третата – с накрайници за стрели.
– Ако трябва да избираш, кои би взел?
– Големите, разбира се – оглеждайки торбичките и тяхното съдържание, повдигнал рамене юношата. – За какво са ми треви, и без това нищо не разбирам от тях. А скъпоценните камъни, златните монети и накрайниците за стрели ще ми свършат добра работа!
– Златото и камъните са измама. Това са стружки, които събрах от двора, и ги омагьосах за известно време. Накрайниците са от лош метал и от тях няма полза, защото са негодни. А тревите в малките торбички съвсем не са обикновени! В първата е билката разковниче. Тя има магическа сила – отключва всички врати, мигом сваля всички окови, древни съкровища намира. Цъфти един път в годината, на Еньовден, и е много трудна за откриване. Във втората торбичка е златната трева. Съвсем мъничко количество от нея превръща каквото пожелаеш в чисто злато. Аз сам съм я отгледал, тя не съществува никъде по света. В третата е живата трева – от нея мигом зарастват всякакви рани, дори умрелите вдига на крака. Това, че торбичките изглеждат малки, е измамно. В действителност те са бездънни – колкото и да вземаш от тях, никога не се изпразват. Е, какво ще кажеш сега?
– Само ако знаех по-рано! – поклатил глава младежът. – разбира се, че щях да избера торбичките с тревите… Бях заслепен от златото и скъпоценните камъни. А така или иначе, те все някога щяха да свършат. Виж, от билките ще имам полза за цял живот. Да, избирам малките торбички!
– Но нали знаеш, че първата дума винаги струва повече от втората? – заплашително размахал пръст Вълшебникът. – Впрочем ще ти дам шанс. Почакай ме, ей сега идвам.
И той закрепил на стената на навеса малките торбички, а пред тях, на ръба на покрива сложил големите. После начертал насред двора линия.
– Ето ти лък и три стрели, застани тук и стреляй – предложил Вълшебникът. – Които торбички успееш да уцелиш – те са твои. Но внимавай, не трябва да преминаваш отвъд линията!
Младежът не бил вече предишното момче. Сега бил поумнял, закалил се, ръката му била по-уверена. Преценил разстоянието, определил посоката на вятъра, помислил и чак след това се прицелил. Но откъдето и да погледнел, както и да застанел, големите торби все закривали от погледа му малките, младежът преценил трезво шансовете си за успешен изстрел и въпреки че не били големи, той стрелял. Искало му се стрелата да заобиколи големите и да попадне в малките торбички. Но, разбира се, не улучил нито едните, нито другите.
– Научи ли нещо за себе си? – попитал го Вълшебникът.
– Да, благодаря ти за урока – поклонил се младежът. – Разбрах, че съществуват истински и лъжливи цели. И че когато златото и среброто блестят и те заслепяват, е много трудно да видиш стойностните неща зад тях. А докато разбереш кое какво е – вече е станало късно. Е, все пак се опитах!
– Затова, че се опита – браво! И затова, че си направи правилните изводи – също. Най-големите ценности на земята са животът и свободата. Ето това е целта, а всичко друго са средства.
автор: Ирина Сьомина – Елфика
Препоръчано по темата: „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА“ и „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
Ето какво правят различните зодии, когато са ядосани: Овен Те са като децата - цупят се лесно Точно като малките деца Овните се цупят за щяло и нещяло. Наумят ли си, че искат нещо, те [...]
Слънцето не знае кой е добър и кой лош. То свети, без да знае кого ще стопли. Бъди като слънцето. Седем пъти провери преди да се усъмниш в някой човек. Мъката е като скъсаната [...]
Лошият ден започва постепенно, с малки неприятности. Не си натиснал нужното копче, бравата се е повредила, кафето е изкипяло на печката, позвънили са ти в най-неподходящия момент, заради което си счупил чаша, по пътя [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]
Как да помолим правилно съдбата да ни дари желаното?
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто [...]
Спасителна стратегия за трудни времена
Това е пример от личния ми опит, проверен в практиката. Методът е прост, но има две задължителни условия: акуратност и упоритост. Дори само веднъж да проявите малка небрежност и [...]
Добрата новина за лошото настроение
Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, защото това ни изправя [...]
Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел
– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в [...]
Как да научиш ума си да работи в твоя полза
Когато бях монах и живеех в манастира на моя гуру, срещнах един човек от островната държава Мавриций, който винаги се усмихваше. Няколко месеца той служи в манастира и през [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Не позволявайте да получавате половин порция
Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да [...]