
Докато са живи…

Докато са живи…
Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам своите родители, въпреки че те отдавна вече не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те вече не бяха между живите. Защо?
Преди всичко аз чак сега, в моите зрели години, откривам точно какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол — в същност единствения ни вол, за да ме изпрати да уча. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, но дори при такова състояние той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си вид на здрав, криеше под чергите зловещия оток на краката си и не даваше да се харчат „артък пари“ за илачи и за доктори и по този начин съкрати сам малкото време за живот, което му оставаше.
Заради мене, по-точно заради моето учение, без което преспокойно можеше да минем и аз, и той, и всички.
Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го сляп, за да различа дълбокото вълнение, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го заради мене, а пък аз не казах дори едно „благодаря“. И това неказано „благодаря“ и сега седи заседнало в моето гърло заедно с тежкото и тъжно чувство, че моят баща няма да го чуе ни-ко-га!
Завърших гимназия и вече се досещах за това, което бе направил за мене баща ми, и се замислих за него с чувство на благодарност и съжаление, затова реших веднъж с първите спечелени пари да му купя ябълки, защото той имаше нужда от диетична храна, а ябълки в моето балканско село не се намираха. Хайде да купя днеска, хайде да купя утре, отлагах от днеска за утре, а утре — за другиден, докато една пролетна сутрин получих известие, че баща ми през нощта починал… И тези некупени ябълки заседнаха в моето гърло и ме давят и сега — десет и повече години от неговата смърт.
Същото беше и с майка ми. Тя живя повече от баща ми, дочака да „хвана служба“ и да си направя къща. Дойде при мене да живее в гората, където бях лесничей, а след това и в града — вече остаряла, свита в своето сукманче, дребна жена с ръце, заприличали от много работа на копита. Гледаше ме в очите и не можеше да се нарадва на зелената ми униформа с дъбови листа. Работата е там, че аз се вглеждах в нея рядко. Увлечен в залисията на службата, аз не сещах как минава времето и главно — как минава то, без да седна до майка си, да й кажа нещо хубаво и топло. Срамувах ли се, стеснявах ли се?
И това е вярно: в селските семейства хората някога живееха строго и сурово. Бащите не викаха майките на име, а викаха „мари“. Никакви външни признаци на милост и нежност! В такава атмосфера израснах и аз — научен да крия своите чувства, да се стеснявам да ги проявявам… Аз обичах майка си, но нито веднъж не се обърнах към нея с „мила мамо“ или „майчице“.
И тези думи ми заседнаха в гърлото. Мисля си с каква сладост и охота бих й ги произнесъл сега, но няма я вече мама, за да ги чуе.
И ми се иска да кажа на всички, които имат още майки и бащи, обичайте ги, докато са живи, и непременно им го кажете. Непременно! Защото утре може да е вече късно и думите за благодарност и за обич, които не сте им казали, ще заседнат, тежки и горчиви, във вашите гърди и няма да има земна сила да ги махне!
Ако искате да купите ябълки на своите майки и бащи — не отлагайте нито минута. Ако искате да кажете „благодаря“ — кажете го веднага, незабавно, защото следващият миг може да ви отнеме тази радост вам и на вашите родители — завинаги!
от Николай Хайтов
Препоръчано по темата: „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА“ и „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
Любов е, когато вървите боси по брега на океана под звука на прибоя… Така е написал един писател. Тюркоазени вълни с бяла пяна, синьо небе и ярко слънце. Държите се за ръце и вървите [...]
Ако имате приятели математици, които ви питат защо да четат художествена литература, дайте им този текст. Ако имате приятели, които ви убеждават, че скоро всички книги ще станат електронни, дайте им този текст. Ако вие [...]
Бих предпочела да вървя с приятел в тъмното, отколкото сам в светлина!Хелън КелърПреди много години, докато почивах със семейството си на плажа, забелязах група жени, всичките на около 50. Беше очевидно, че се забавляват и [...]
Човекът, който търсел истината
Мустафа бил добър и мъдър човек. И през целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за [...]
5 кратки истории, в които може да познаете себе си! Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме
Животът не е лотария. И никога не е бил! Ние привличаме – и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на подсъзнанието си. Мислите са реални неща. Те променят [...]
Опасно е да служиш на двама господари
Древногръцкият философ Езоп има басня за един мъж, който имал жена и любовница. Човекът вече бил започнал да старее и да побелява. Съпругата, която също била на възраст, искала [...]
Докато си на земята, докато си жив, има надежда
Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Кой ни закриля от другия свят?
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Трите смъртоносни „П“, с които можеш да унищожиш един човек
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Невидимият вампир, който трови живота ви
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме [...]
















































