Докато са живи…
Докато са живи…
Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам своите родители, въпреки че те отдавна вече не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те вече не бяха между живите. Защо?
Преди всичко аз чак сега, в моите зрели години, откривам точно какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол — в същност единствения ни вол, за да ме изпрати да уча. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, но дори при такова състояние той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си вид на здрав, криеше под чергите зловещия оток на краката си и не даваше да се харчат „артък пари“ за илачи и за доктори и по този начин съкрати сам малкото време за живот, което му оставаше.
Заради мене, по-точно заради моето учение, без което преспокойно можеше да минем и аз, и той, и всички.
Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го сляп, за да различа дълбокото вълнение, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го заради мене, а пък аз не казах дори едно „благодаря“. И това неказано „благодаря“ и сега седи заседнало в моето гърло заедно с тежкото и тъжно чувство, че моят баща няма да го чуе ни-ко-га!
Завърших гимназия и вече се досещах за това, което бе направил за мене баща ми, и се замислих за него с чувство на благодарност и съжаление, затова реших веднъж с първите спечелени пари да му купя ябълки, защото той имаше нужда от диетична храна, а ябълки в моето балканско село не се намираха. Хайде да купя днеска, хайде да купя утре, отлагах от днеска за утре, а утре — за другиден, докато една пролетна сутрин получих известие, че баща ми през нощта починал… И тези некупени ябълки заседнаха в моето гърло и ме давят и сега — десет и повече години от неговата смърт.
Същото беше и с майка ми. Тя живя повече от баща ми, дочака да „хвана служба“ и да си направя къща. Дойде при мене да живее в гората, където бях лесничей, а след това и в града — вече остаряла, свита в своето сукманче, дребна жена с ръце, заприличали от много работа на копита. Гледаше ме в очите и не можеше да се нарадва на зелената ми униформа с дъбови листа. Работата е там, че аз се вглеждах в нея рядко. Увлечен в залисията на службата, аз не сещах как минава времето и главно — как минава то, без да седна до майка си, да й кажа нещо хубаво и топло. Срамувах ли се, стеснявах ли се?
И това е вярно: в селските семейства хората някога живееха строго и сурово. Бащите не викаха майките на име, а викаха „мари“. Никакви външни признаци на милост и нежност! В такава атмосфера израснах и аз — научен да крия своите чувства, да се стеснявам да ги проявявам… Аз обичах майка си, но нито веднъж не се обърнах към нея с „мила мамо“ или „майчице“.
И тези думи ми заседнаха в гърлото. Мисля си с каква сладост и охота бих й ги произнесъл сега, но няма я вече мама, за да ги чуе.
И ми се иска да кажа на всички, които имат още майки и бащи, обичайте ги, докато са живи, и непременно им го кажете. Непременно! Защото утре може да е вече късно и думите за благодарност и за обич, които не сте им казали, ще заседнат, тежки и горчиви, във вашите гърди и няма да има земна сила да ги махне!
Ако искате да купите ябълки на своите майки и бащи — не отлагайте нито минута. Ако искате да кажете „благодаря“ — кажете го веднага, незабавно, защото следващият миг може да ви отнеме тази радост вам и на вашите родители — завинаги!
от Николай Хайтов
Промоцията е валидна до 30 септември 2026 г. при поръчка онлайн!
Препоръчано по темата: „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА“ и „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
В деня преди да се роди едно дете попитало Бог: – Аз не знам защо идвам на този свят. Какво ще трябва да правя там? Бог му отговорил: – Ще ти подаря един ангел-хранител, който [...]
„Не съжалявайте за това, което си тръгва. Не се вкопчвайте в това, което вече го няма.“ Омар Хаям Всички сме чували тези думи. И макар понякога да ни се струват твърде сурови, те ни [...]
През 70-те години на миналия век сръбската художничка Марина Абрамович провежда един ексцентричен и много любопитен пърформанс, чиято цел е да установи докъде могат да стигнат хората, ако имат пред себе си неподвижен човек, [...]
Джордан Питърсън за преимуществата на Глупака
Трябва да знаете, че е полезно да заемате място в дъното на една йерархия. Това може да ви помогне да развиете благодарност и смирение. Благодарност, защото има хора, които ви [...]
Ще познаете какъв е един човек по държанието му, когато има временна власт над вас
Случва се някой човек да усети, че има власт над вас. Тогава той започва да упражнява тази власт толкова очевадно, че ви къса нервите. Буквално издевателства – не мога [...]
Внимавайте с кого ще споделите новогодишната нощ
Една млада жена почти загубила щастието си в новогодишната нощ. Тя била прехвърлила трийсетте, когато се появил великолепният Аркадий, успешен инженер, неженен, готов за сериозни отношения, както пишат по [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
5 кратки истории, в които може да познаете себе си! Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме
Животът не е лотария. И никога не е бил! Ние привличаме – и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на подсъзнанието си. Мислите са реални неща. Те променят [...]
Oсъзнаването ни като ученици на живота е най-важната от всички наши възможни идентичности
Да гледаме на живота като на учител, означава, че докато сме живи, винаги ще има уроци за научаване. Но няма защо да бързаме, защото всеки от тях идва в [...]
Най-доброто оръжие срещу обидата
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. [...]
Умните не се обиждат, а правят изводи – 25 цитата от Агата Кристи
Един дълъг, изпълнен с емоции и превратности живот. Една изключителна личност, надарена с богато въображение, природна интелигентност и неизчерпаема страст към живота... Това е тя, Агата Кристи, неизбледняващата икона [...]
Истинското здраве е да живеем със света около нас по един ангажиран, активен начин. Да взаимодействаме с жизнената сила вътре в нас
Житейските изпитания разкриват пред нас онази част от душата ни, която е готова да се променя. Едно от най-тежките сред тях, страданието, е като пронизителен вой на сирена, която [...]
Разсейването като болест на ума и как да се излекуваме от нея
Разсейването като болест на ума В днешно време, когато повечето хора са, така да се каже, експерти в разсейването, може да изглежда излишно да посвещаваме цял урок или повече [...]
