
Докато са живи…

Докато са живи…
Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам своите родители, въпреки че те отдавна вече не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно своите родители, когато те вече не бяха между живите. Защо?
Преди всичко аз чак сега, в моите зрели години, откривам точно какви са били тези хора.
Баща ми беше безнадеждно болен, на легло, когато реши да продаде един вол — в същност единствения ни вол, за да ме изпрати да уча. Той самият се нуждаеше от пари да си купува по-отбрани храни за неговата болест, но дори при такова състояние той не мислеше за себе си, а за мене. Даваше си вид на здрав, криеше под чергите зловещия оток на краката си и не даваше да се харчат „артък пари“ за илачи и за доктори и по този начин съкрати сам малкото време за живот, което му оставаше.
Заради мене, по-точно заради моето учение, без което преспокойно можеше да минем и аз, и той, и всички.
Бях тогава шестнадесетгодишен. Речи го сляп, за да различа дълбокото вълнение, когато се разделяше с вола, с който бе орал цели дванадесет години. Направи го заради мене, а пък аз не казах дори едно „благодаря“. И това неказано „благодаря“ и сега седи заседнало в моето гърло заедно с тежкото и тъжно чувство, че моят баща няма да го чуе ни-ко-га!
Завърших гимназия и вече се досещах за това, което бе направил за мене баща ми, и се замислих за него с чувство на благодарност и съжаление, затова реших веднъж с първите спечелени пари да му купя ябълки, защото той имаше нужда от диетична храна, а ябълки в моето балканско село не се намираха. Хайде да купя днеска, хайде да купя утре, отлагах от днеска за утре, а утре — за другиден, докато една пролетна сутрин получих известие, че баща ми през нощта починал… И тези некупени ябълки заседнаха в моето гърло и ме давят и сега — десет и повече години от неговата смърт.
Същото беше и с майка ми. Тя живя повече от баща ми, дочака да „хвана служба“ и да си направя къща. Дойде при мене да живее в гората, където бях лесничей, а след това и в града — вече остаряла, свита в своето сукманче, дребна жена с ръце, заприличали от много работа на копита. Гледаше ме в очите и не можеше да се нарадва на зелената ми униформа с дъбови листа. Работата е там, че аз се вглеждах в нея рядко. Увлечен в залисията на службата, аз не сещах как минава времето и главно — как минава то, без да седна до майка си, да й кажа нещо хубаво и топло. Срамувах ли се, стеснявах ли се?
И това е вярно: в селските семейства хората някога живееха строго и сурово. Бащите не викаха майките на име, а викаха „мари“. Никакви външни признаци на милост и нежност! В такава атмосфера израснах и аз — научен да крия своите чувства, да се стеснявам да ги проявявам… Аз обичах майка си, но нито веднъж не се обърнах към нея с „мила мамо“ или „майчице“.
И тези думи ми заседнаха в гърлото. Мисля си с каква сладост и охота бих й ги произнесъл сега, но няма я вече мама, за да ги чуе.
И ми се иска да кажа на всички, които имат още майки и бащи, обичайте ги, докато са живи, и непременно им го кажете. Непременно! Защото утре може да е вече късно и думите за благодарност и за обич, които не сте им казали, ще заседнат, тежки и горчиви, във вашите гърди и няма да има земна сила да ги махне!
Ако искате да купите ябълки на своите майки и бащи — не отлагайте нито минута. Ако искате да кажете „благодаря“ — кажете го веднага, незабавно, защото следващият миг може да ви отнеме тази радост вам и на вашите родители — завинаги!
от Николай Хайтов
Препоръчано по темата: „ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА“ и „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
На 50 жената е царица –не би си позволила грешен ход.Не се побира между две корицина книгата, наречена "Живот".На 50 жената е страхотна,защото знае своята цена –помислиш ли за теб да я закотвиш,тя ще те [...]
Срещнали се двама приятели на кафе и след като си побъбрили за обичайните неща, единият попитал: – Нещо ми изглеждаш угрижен... Някакъв проблем ли имаш? – Не... не бих го нарекъл проблем. Но онзи ден [...]
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да сложи край на младия си [...]
Истинското сърце на истинската жена е меко и нежно. Пълно с любов
Женското сърце е загадка. Жената може да бъде нетърпима и раздразнителна, ревнива и избухлива. Но всичко това е само обвивка, черупка, в която се крие истинското женско сърце. Истинското [...]
Представете си какви бихте могли да бъдете и целенасочено се стремете към това
Здравата, енергична и преди всичко честна личност ще признае грешките си. Тя доброволно ще се откаже от остарелите идеи, разбирания и навици, които пречат на по-нататъшното ѝ израстване и [...]
Има психологически тип хора, които със сигурност ще ви предадат
Това са страхливците. Не всеки предател е страхливец – понякога дори много силни и смели хора предават по някакви свои съображения: заради изгода, отмъщение или завист. Но всеки страхливец [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
Не позволявайте да получавате половин порция
Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да [...]
Докато някой се нуждае от твоята подкрепа, животът винаги ще има смисъл
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Най-важните прозрения в индуистката метафизика за ума и неговите вътрешни механизми
Ще ви запозная с едно просто, но дълбоко и непреходно прозрение за ума и неговите вътрешни механизми. То е в основата на духовното учение, което повече от две хилядолетия се [...]
Всичко се случва за наше добро. Но го разбираме, когато му дойде времето…
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил [...]
Спасителна стратегия за трудни времена
Това е пример от личния ми опит, проверен в практиката. Методът е прост, но има две задължителни условия: акуратност и упоритост. Дори само веднъж да проявите малка небрежност и [...]














































