
Дали имаме право на избор, или всичко се случва „както е писано“?

Дали имаме право на избор, или всичко се случва „както е писано“?
Напоследък все по-често се замислям (може би защото навърших 50 години) дали избираме съдбата си, или тя е нещо, което не може да се променя.
В тази връзка се сетих за една история. Който ме познава, знае, че не мога да разкажа история, без да спомена баба. Та… баба ми разказваше история, която нейният дядо ѝ разказвал.
Приказката започваше така: Един човек пътува с каруца към селото си. Кара си бавно по прашния път и застига жена, която върви в същата посока.
– Добър ден! – поздравява я човекът, когато се изравнява с нея.
– Добра среща! – отговаря жената.
– Накъде си тръгнала? – пита я мъжът и забавя ход.
– Към селото отивам. Ще ме качиш ли на каруцата си до там?
– Да те кача, ама… Ти коя си? Струваш ми се позната.
– Не ме знаеш, но може да си чувал за мене.
– Добре де, ама как се казваш?
– Чума – отговорила жената.
Стъписал се човекът. Вярно, чувал бил за нея, ама да я срещне…
– Ти в моето село ли отиваш?
– В твоето – отговорила му Чумата.
Уплашил се мъжът. Да я вземе ли, да не я ли вземе? Не посмял да ѝ откаже. Чумата е все пак. По-добре да не я разсърди.
Качила се тя отзад в каруцата и провесила босите си крака. Пътуват си двамата в тишина, нарушавана само от щурците в нивите. Ама на мъжа му е неспокойно. Иска да я пита, пък не смее.
– Казвай! – казала му Чумата.
– Какво? – стреснал се мъжът.
– Питай каквото искаш да питаш!
– Ами аз такова… сега, като те качих в каруцата да те заведа до селото, ще ме пощадиш ли? – попитал мъжът със свито сърце.
– Не знам.
– Как така не знаеш!? Нали ти си Чумата и разболяваш хората и те умират?
– Е аз съм, де.
– Ами как тогава не знаеш?!
– Ами така! То не зависи от мен. Не ги решавам аз тези работи.
– Как тогава решаваш кой да се разболее и кой не? Защото не всички се разболяват, а някои се разболяват и не умират, а се оправят.
– Имам списък – рекла Чумата. – Когато стигна до човека, си проверявам списъка и ако го има, се разболява.
– Мене, ако ме има там, можеш ли да ме пропуснеш, щото аз нали те качих да не вървиш пеша…?
– Не мога! – казала Чумата. – Каквото е писано, това е!
Историята свършваше тук. Така и никога не разбрах този мъж имало ли го е в списъка, или не. Аз все молех баба да каже какво е станало, но тя твърдеше, че не знае. И дядо ѝ не знаел… А и най-вероятно целта на историята е да се разбере, че каквото е рекъл Господ – това е! Баба казваше: „За работи от Господ и от държавата няма да се ядосваш! Нищо не можеш да промениш!“.
Бях малка и с детското си въображение рисувах картината на прашния път, силното слънце, маранята над полето и как Чумата седи отзад на каруцата, с гръб към пътя, провесила е босите си и мръсни крака и разгръща огромен тефтер с имената на хората и търси там името на мъжа.
Това, че историята нямаше конкретен край, я правеше много достоверна и ми даваше възможност да си измислям как свършва. Естествено, в нито един от вариантите ми човекът с каруцата не се разболяваше. Дори и евентуалното му семейство се разминаваше с болестта, защото имената им не бяха в списъка.
Така или иначе обаче, в детското ми съзнание остана фактът, че каквото е написано – това е, и нищо не може да се направи. Баба ми вярваше, че всичко е „Божа работа“, макар че до последно не спря да се опитва да я промени тази „работа“ и да я прави такава, каквато на нея ѝ харесва.
След години гледах документален филм за нападението над Хирошима и там имаше интервюта с оцелели. Един от тях разказваше как той е оцелял, а от човек, с когото били на еднакво разстояние от бомбата, е останало само мазно петно върху бетона. Изпарил се. Явно е бил в списъка…
Аз и досега не съм много сигурна как е. Дали имаме право на избор, или всичко се случва по списък и каквото е написано – това е? Кое е „съдба“ и кое – „свободна воля“? А може би е комбинация от двете и можем да променяме пътя до финала, но не и самия финал?
С напредването на годините съм по-склонна да вярвам, че животът до голяма степен е това, което си пожелал, но тъй като най-често пожелаваме това, което вече сме видели, не винаги напредваме много… Тези, които пожелават невиждани неща, се наричат луди, мечтатели, откриватели, изобретатели или с други думи – гении.
Сега, от позиция на опита (често горчив), смятам, че с всяко наше малко, ежедневно решение избираме евентуалната реалност, в която да живеем, и само името ни минава от списък в списък… Затова е по-добре да не мислим за него, а да избираме реалността, която искаме да ни се случи, и да не забравяме, че животът е сън и всичко е възможно!
автор: Диана Стефанова
Препоръчано по темата: „12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА: ПРОТИВООТРОВА СРЕЩУ ХАОСА“ и „ОТВЪД РЕДА: ОЩЕ 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА“ от д-р Джордан Б. Питърсън, издателство Гнездото
●●●
Талантът на Джордан Питърсън като оратор и смелостта му да изразява мислите си го направиха изключително популярен в целия свят. Той е определян като „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западното общество“, а милиони хора са вдъхновени от личността и словото му. На лекциите и публичните му изяви се стичат десетки хиляди, последователите му в YouTube вече са 5 милиона души, в Twitter – 2,5 милиона, в Instagram – 3,5 милиона, а видеоклиповете, създадени от негови почитатели, които циркулират в мрежата, наближават милиард.
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
Да биеш едно дете, означава да разбиеш съдбата му. Искам да ви кажа защо не трябва да биете деца (ако по някаква причина това не е очевидно за вас). Вижте за какво става въпрос. Когато [...]
Всеки от нас е чувал и разказвал с удивление за невероятен случай, в който някой се е излекувал от рак и после е живял двайсет години в чудесно здраве. От обща култура знаем какво означава [...]
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да привлекат определени събития с въображението [...]
Трите въпроса, в чиито отговори е скрита цялата мъдрост на света
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]
По-добре е да си тръгнеш от студения дом и студеното сърце, което не желае да те побере…
Едно момиче напуснало мъжа, в когото се влюбило. Уж всичко било добре, дори прекрасно – все пак той я поканил да живее в разкошната му къща. Е, как точно [...]
Можем да бъдем човешки същества само когато сме заедно
След пандемията, която човечеството преживя, когато бяха затворени не само нашите домове и градове, но и цели държави, може би за пръв път се замислихме колко важно е човешкото общуване. [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Тайната на семейното щастие е… щастливата жена
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква [...]
Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов [...]
Какво се случва след мистичните 49 години…
В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са [...]
Добрият, лошият, злият глутен – всичко, което трябва да знаете за безглутеновата диета
Какво представлява глутенът? Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Всъщност това е протеин, който се съдържа в редица зърнено-житни култури, като пшеница, [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]