Нийл Геймън: Защо нашето бъдеще зависи от четенето

Нийл Геймън: Защо нашето бъдеще зависи от четенето

Ако имате приятели математици, които ви питат защо да четат художествена литература, дайте им този текст. Ако имате приятели, които ви убеждават, че скоро всички книги ще станат електронни, дайте им този текст. Ако вие с топлота (или обратно, с ужас) си спомняте посещенията си в библиотеката, прочетете този текст. Ако имате деца, прочетете с тях този текст, а ако само се замисляте за това какво и как да четете с децата, още по-важно е да прочетете този текст. 

И така, имам намерение да поговоря с вас за четенето и за това, че четенето на художествена литература и четенето за удоволствие е едно от най-важните неща в живота на човека. Очевидно е, че съм много силно пристрастен, нали съм писател, автор на художествени текстове. Пиша и за деца, и за възрастни. Вече повече от 30 години си вадя хляба с помощта на думите, най-вече като измислям неща и ги записвам. Без съмнение, аз съм заинтересован хората да четат, да четат художествена литература, да съществуват библиотеки и библиотекари, които да насърчават любовта към четенето, и места, където може да се чете. Тъй като аз съм пристрастен като писател. Но съм много по-пристрастен като читател. И още по-пристрастен като британски гражданин.

Веднъж бях в Ню Йорк и чух разговор за строителството на частни затвори – това е стремително развиваща се индустрия в Америка. Затворническата индустрия трябва да планира своя ръст в бъдеще – колко килии ще им трябват, какъв ще бъде броят на затворниците след 15 години. И те откриха, че могат да предскажат всичко това много лесно, използвайки най-простия алгоритъм, базиран на допитванията какъв процент от 10 и 11-годишните не могат да четат. И разбира се, не четат за свое удоволствие. В това няма пряка зависимост, не може да се каже, че в образованото общество няма престъпност. Но има реални корелации. Мисля, че най-простите от тях произтичат от очевидното: грамотните хора четат художествена литература.

Художествената литература има две приложения:

Първо, тя ни прави зависими от четенето. Жаждата да научиш какво ще се случи по-нататък, желанието да прелистиш страницата, необходимостта да продължиш, дори ако ти е тежко, защото някой е попаднал в беда и ти трябва да научиш как ще свърши всичко… в това има истинска тръпка. Това те кара да учиш нови думи, да мислиш по друг начин, да продължаваш напред. Да откриеш, че четенето само по себе си е наслада. Веднъж осъзнали това, вие сте на път да прочетете всичко.

• Най-простият начин да отгледаш гарантирано грамотни деца е да ги научиш да четат и да им покажеш, че четенето е приятно занимание. Най-лесното е да намерите книгите, които им харесват, да им дадете достъп до тях и да им позволете да ги прочетат.

• Няма лоши автори за децата, ако те искат да ги четат и търсят техните книги, защото всички деца са различни. Те намират нужните им истории и влизат вътре в тези истории. Баналната, изхабена идея за тях не е банална и изхабена. Не отвращавайте децата от четенето само защото ви се струва, че те четат неправилните неща. Литературата, която не ви харесва, е път към други книги, които могат да паснат на душата ви. Не всички имат вкус еднакъв с вашия.

И второто нещо, което прави художествената литература, е, че тя поражда емпатия. Когато гледате телевизионно предаване или филм, вие гледате нещата, които се случват на други хора. Художествената проза е нещото, което вие създавате от 30 букви и шепа препинателни знаци, и вие сами, използвайки своето въображение, създавате свят, населявате го и го гледате с други очи. Вие започвате да чувствате неща, да посещавате места и светове, за които иначе не бихте узнали. Вие откривате, че външният свят – това също сте вие. Вие ставате някакъв друг човек и когато се върнете в своя собствен свят, ще сте малко променени.

Емпатията е инструмент, който събира хората и не позволява на човек да се държи като самовлюбен единак. Вие също така в книгите намирате нещо жизненоважно за този свят. И то е, че светът не е задължително да бъде именно такъв. Всичко може да се промени.

Библиотеката е свобода. Свободата да четеш, да общуваш. Това е образование (което не приключва в деня, в който напускаме училище или университета), това е развлечение, това е убежище и това е достъп до информация.

Мисля, че въпросът е в природата на информацията. Информацията има цена, а правилната информация е безценна. За цялата история на човечеството ние сме живели във времена с недостиг на информация. Да се получи необходимата информация, винаги е било важно и винаги е струвало нещо. Кога да се сее, къде да се намерят вещи, карти, истории и разкази – това е, което винаги са ценили в разговорите около масата и в компания. Информацията е била нещо ценно и онези, които са я притежавали или са я откривали, са можели да разчитат на възнаграждение.

В последните години ние сме се отдалечили от недостига на информация и сме стигнали до пренасищане с нея. Според Ерик Шмидт от Google, сега всеки два дни човешката раса създава толкова информация, колкото сме произвеждали от началото на нашата цивилизация до 2003 година. Това е около пет екзобайта информация на ден (за тези които обичат числата). Предизвикателството сега е не да се намери рядко цвете в пустинята, а да се открие конкретно растение в джунглата. Нужна ни е помощ в навигацията, за да намерим сред тази информация това, което действително ни трябва.

Книгите са и начин да се общува с мъртвите. Начин да се учим от онези, които вече не са с нас. Човечеството е създало себе си, развивало се е, породило е тип знания, които можем да развиваме, а не само да запомняме. Има приказки, които са по-стари от повечето страни, приказки, които са надживели много култури и страни, в които те са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, значи не цените информацията, културата или мъдростта. Вие заглушавате гласовете от миналото и вредите на бъдещето.

Ние трябва да четем на глас на нашите деца. Да им четем това, което ги радва. Да им четем историите, от които ние вече сме се уморили. Да говорим с различни гласове, да ги заинтересуваме и да не спираме да им четем, когато те вече са се научили да го правят. Четенето на глас е момент на единение, време, когато никой не си гледа в телефона, когато съблазните на света са оставени настрани.

Ние трябва да използваме езика. Да се развиваме, да научаваме какво означават новите думи, как да ги използваме, как да общуваме разбираемо, как да кажем онова, което имаме предвид. Ние не бива да се опитваме да замразим езика, да се преструваме, че това е нещо мъртво, което трябва да почитаме. Ние трябва да използваме езика като нещо живо, което се движи, което носи думи, което позволява на техните значения и произношение да се променят с времето.

Писателите – особено детските писатели – имат задължения пред читателите:
• Ние трябва да пишем правдиви неща, особено когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или места, които няма никъде, да разбираме, че истината не е онова, което се е случило в действителност, а онова, което ни разказва кои сме ние. В края на краищата литературата, освен всичко друго е правдива лъжа.

• Ние не бива да отегчаваме нашите читатели, а да правим така, че те сами да поискат да прелистят следващата страница. Едно от най-добрите средства за онези, които четат с нежелание, е история, от която да не могат да се откъснат.

• Ние трябва да говорим на нашите читатели истината, да ги въоръжаваме, да им даваме защита и да им предаваме онази мъдрост, която сме успели да почерпим от нашето не толкова дълго пребиваване в този зелен свят.

• Ние не трябва да проповядваме, да четем лекции, да натъпкваме готови истини в устата на нашите читатели, като птиците, които хранят своите птичета с предварително сдъвкани червейчета.

• И ние не трябва никога, за нищо на света, при никакви обстоятелства да пишем за децата онова, което ние не бихме поискали да прочетем сами.

Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – трябва да мечтаем. Трябва да измисляме. Лесно е да се престорим, че нищо не може да се промени, че живеем в свят, където обществото е огромно, а личността е по-малка от едното нищо, атом в стената, зрънце в житно поле. Истината обаче е, че личностите променят света отново и отново, личностите създават бъдещето и те го правят, представяйки си, че нещата могат да бъдат различни. Огледайте се. Говоря сериозно. Спрете за миг и огледайте помещението, в което се намирате. Искам да ви покажа нещо толкова очевидно, че всички вече са го забравили. Ето го – всичко, което вие виждате, включително и стените, е било измислено в някакъв момент. Някой е решил, че ще е много по-лесно да се седи на стол, отколкото на земята, и е измислил стола. Някому е дошло наум да измисли начин, аз да мога да говоря с всички вас в Лондон точно сега, без да рискувам да се измокря. Тази стая и всички вещи в нея, всички вещи в сградата, в този град съществуват, защото отново и отново хората измислят нещо.

Ние трябва да правим вещите прекрасни. Да не правим света по-безобразен, отколкото е бил преди нас, да не опустошаваме океаните, да не предаваме нашите проблеми на следващите поколения. Ние трябва да почистваме след себе си и да не оставяме нашите деца в свят, който толкова глупаво сме изпортили, окрали и обезобразили.

Веднъж попитали Алберт Айнщайн как можем да направим нашите деца по-умни. Неговият отговор е прост и мъдър:

Ако искате вашите деца да бъдат умни, казал той, четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни, четете им още повече приказки. 

Той разбирал ценността на четенето и въображението. Надявам се, че ще съумеем да предадем на нашите деца свят, където те ще четат и на тях ще им четат, където те ще си въобразяват и разбират.

През 2007 година бях в Китай на първия одобрен от партията форум по научна фантастика и фентъзи. В някакъв момент попитах официалния представител на властите: Защо? Нали дълго време научната фантастика там не се одобряваше. Какво се беше променило? Много е просто, ми каза той.

Китайците правят брилянтни неща, ако им предоставиш схемата. Но сами не правят подобрения, не измислят. Нищо не изобретяват. И затова изпращат делегация в САЩ – в компании като Apple, Microsoft, Google – и разпитват хората, които измислят своето бъдеще, за да разберат повече за тях самите. И откриват, че когато са били малки момчета и момичета, са четяли научна фантастика.

Литературата може да ви покаже друг свят. Тя може да ви отведе там, където никога не сте били. Посетите ли веднъж други светове, както когато опитате вълшебен плод, вие никога няма да можете да сте изцяло доволни от света, в който сте израснали. Недоволството е хубаво нещо. Недоволните хора могат да променят и да правят по-добри своите светове, да ги правят други, да ги правят различни.

Сигурен начин да съсипете детската любов към четенето е около тях да няма никакви книги. Да няма места, където децата биха могли да четат. Аз имах късмет. Когато бях дете, имах великолепна местна библиотека. И имах родители, които можех да убедя, отивайки сутрин на работа, да ме оставят в библиотеката по време на лятната ваканция.

Нийл Ричърд Геймън е английски писател на фентъзи, научна фантастика и комикси. Печели многобройни награди, включително Хюго, Небюла и Брам Стокър. Той е първият автор, който печели и Нюбери, и Карнеги за една и съща творба – „Книга за гробището“ (2008). През 2013 г. „Океанът в края на пътя“ е избрана за Най-добра книга на годината на Националните британски литературни награди.

снимка: journal.neilgaiman.com

източник: margaritta.net

Промоцията е валидна до 31 юли 2024 г. при поръчка онлайн!

●●●

Талантът на Джордан Питърсън като оратор и смелостта му да изразява мислите си го направиха изключително популярен в целия свят. Той е определян като „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западното общество“, а милиони хора са вдъхновени от личността и словото му. На лекциите и публичните му изяви се стичат десетки хиляди, последователите му в YouTube вече са 5 милиона души, в Twitter – 2,5 милиона, в Instagram – 3,5 милиона, а видеоклиповете, създадени от негови почитатели, които циркулират в мрежата, наближават милиард.

от Джордан Б. Питърсън

Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.

от д-р Кели Макгонигъл

Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!

Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.

Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!

съставител: Калина Петрова

Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!

„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“

от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес

Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.

Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!

САМО ДО 31.05.2024 - 30% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!ВИНАГИ БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА ПОРЪЧКА НАД 60 ЛВ. www.gnezdoto.bg

здраве

6 книги, които ни показват как да извървим пътя към здравето, младостта и дълголетието

вдъхновение

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

мъдрост

Десет закона на щастието от мистична Индия

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. В своите „12 правила за живота“ прочутият [...]

Жертва ли сме на своите гени?

Още доказателства за идеята, че убежденията се превръщат във физиологически промени в тялото, идват от лабораториите на учените, които изследват онзи дял от молекулярната биология, наречен епигенетика – „контрол над [...]

Когато съдим другите…

Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]

Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…

Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]

Защо сляпото борене на калории може да ви подведе?

Трябва да се храним по-здравословно, трябва да мислим за храната, но трябва да спрем да броим калориите. Причината, поради която трябва да избягваме броенето на калориите, е, че това е несъвършена техника… [...]

МЪДРОСТ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Мъдрост и вдъхновение

ПСИХОЛОГИЯ

Психология

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Хранене и здраве

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родители и деца

Go to Top