
Прекомерният самоконтрол е вреден за здравето – 10 факта за волята, които може би не знаете

Прекомерният самоконтрол е вреден за здравето – 10 факта за волята, които може би не знаете
Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки и са част от нормалното човешко поведение. Когато предизвикателствата за волята ни надвият, ние сме склонни да хвърлим цялата вина върху характера си: обявяваме се за слаби, мързеливи и безволеви. В повечето случаи обаче мозъкът и тялото ни просто са в неподходящо за самоконтрол състояние. Учените вече знаят, че силата на волята е биологичен инстинкт, който всички ние притежаваме. Защо обаче някои хора го използват по-добре от други и просперират във всички области на живота, а други се оправдават с липсата на тази „добродетел“?
Вижте няколко научни факта за волята, които ще ви накарат да преосмислите всичко, което някога сте си мислели за нея.
За тях разказва д-р Кели Макгонигъл, здравен психолог, изследовател и преподавател в Станфордския университет в книгата „Инстинктът на волята“ – първата книга, която обяснява научно какво точно е волята, как работи и защо е толкова важна днес.
Всички сме родени с воля, но някои я използват повече от други. Хората, които имат по-добър контрол върху вниманието, емоциите и действията си, се справят по-добре във всяко отношение. Те са по-щастливи и по-богати. Любовните им връзки са по-удовлетворяващи и по-дълготрайни. Те печелят повече пари и напредват повече в кариерата. По-добре се справят със стреса, излизат от конфликти и преодоляват нещастията. Те дори живеят по-дълго. Когато я съпоставим с другите човешки добродетели, волята заема първото място. Самоконтролът е по-добър критерий за академични заложби, отколкото коефициентът на интелигентност, по-решаващ за ефикасното лидерство от харизмата и по-важен фактор в брака от емпатията (да, тайната на стабилния брак е в умението да си държиш устата затворена).
1. Силата на волята е реакция на ума и тялото, а не липсваща добродетел.
Учените са установили, че самоконтролът е въпрос на физиология, а не на психология. Той е временно състояние на ума и тялото, което ви дава сила и спокойствие да надделеете над спонтанните влечения. Науката тепърва започва да изяснява какво представлява това състояние и защо сложният съвременен свят често му влияе.
Добрата новина е, че можете да се научите да привеждате физиологията си в това състояние в моментите, когато най-много се нуждаете от силна воля. А можете и да тренирате организма си да бъде постоянно в това състояние, така че, ако се появи изкушение, инстинктивната ви реакция да бъде самоконтрол.
2. Предизвикателствата за волята са вътрешен конфликт между две различни наши самоличности.
Някои невробиолози казват, че човекът има един мозък, но две съзнания – или дори двама души, обитаващи едно съзнание. Едната ни самоличност действа импулсивно и се стреми към удоволствия на момента; другата контролира поривите ни и отлага удоволствията в името на по-дългосрочни цели. И двете са част от нашата същност, но ние превключваме ту едната, ту другата. Понякога се отъждествяваме с човека, който иска да отслабне, а понякога с този, който просто иска да похапне бисквитка. Това е същността на предизвикателствата за волята: една част от вас иска едно, а другата – друго. Сегашното ви „аз“ иска нещо, но бъдещото ви „аз“ ще се чувства по-добре, ако постъпите иначе. Когато двете самоличности са в противоречие, едната трябва да надделее. Онази част от вас, която не може да устоява на изкушенията, не е по-лоша – тя просто има различни приоритети.
3. Волята е биологичен инстинкт, който ни пази от самите нас.
Подобно на стреса, самоконтролът има биологично проявление. Необходимостта от самоконтрол включва синхронизирана поредица от промени в мозъка и тялото, помагаща да устояваме на изкушенията и да преодоляваме вредните влечения. Това е реакцията „спри и помисли“ – нещо като стрес реакцията „бий се или бягай“ при вида на външна заплаха. Но реакцията „спри и помисли“ се отличава по един много важен признак: тя се активира, когато усетите вътрешен конфликт, а не външна заплаха.
Иска ви се да направите едно (да запалите цигара, да се наядете хубаво, да отворите неподходящ уебсайт, докато сте на работа), но знаете, че не бива. Или знаете, че трябва да направите нещо (да си платите данъка, да свършите някаква работа, да спортувате), но ви мързи. Този вътрешен конфликт е заплаха сам по себе си: инстинктите ви тласкат към решение с лоши последици в бъдеще. Затова трябва да се защитите от самия себе си. Тогава се задейства инстинктът на волята.
4. Спортът е най-добрият стимулатор на самоконтрола, откриван някога. А ефектът му се проявява веднага.
Когато учените се опитват да изкушат хора на диета с шоколад или борещи се със зависимостта си пушачи с цигара, става ясно, че петнайсет минути на бягащата пътека намаляват апетита и нездравословните желания. Дългосрочните ефекти от спорта са още по-впечатляващи. Той не само намалява обичайния, ежедневен стрес, но също така е силен антидепресант, съперничещ на прочутия препарат „Прозак“, но без неговите странични ефекти. Физическата активност стимулира и биологичните механизми на самоконтрола и кара мозъка да расте и да функционира по-бързо, като ефектите са най-изразени в префронталния кортекс (областта от мозъка, която отговаря за волята).
5. Медитацията е отлично средство за трениране на мозъка и за укрепване на волята.
Може би ще ви се стори невероятно, че мозъкът е в състояние да се преустройва толкова бързо, но медитацията наистина подобрява оросяването на префронталния кортекс по същия начин, по който вдигането на тежести стимулира кръвообращението в мускулите. Мозъкът явно се адаптира към упражненията подобно на мускулите, нараства и започва да функционира по-бързо, за да се справя по-добре със задачите, които му възлагате.
Медитацията намалява стреса и научава ума как да се справя с вътрешните източници на разсейване (копнежи, тревоги, желания) и с външните изкушения (звуци, визуални стимули и миризми). Новите изследвания показват, че редовната медитация помага на хората да откажат цигарите, да отслабнат, да се справят със зависимостта от наркотиците и алкохола.
6. Ако искате да подсилите волята си, лягайте да спите!
Недостигът на сън подкопава волята и ви прави податливи на стрес, натрапчиви желания и изкушения, пречи ви да контролирате емоциите си и да се съсредоточавате. Защо е така? Първо, недоспиването влияе на начина, по който тялото и мозъкът използват глюкозата, която е основният им източник на енергия. Когато сте уморени, клетките по-трудно усвояват глюкозата от кръвта. По този начин те остават „гладни“, а вие се чувствате изтощени. И започвате да изпитвате неустоима жажда за сладки неща или кофеин. Но дори да се опитате да се презаредите със захар или кафе, тялото и мозъкът ви няма да получат енергията, от която се нуждаят, защото няма да могат да я използват ефикасно. А това не е добре за самоконтрола – една от най-енергоемките задачи, за които мозъкът изразходва ограничените си запаси от гориво.
7. Прекомерният самоконтрол е вреден за здравето.
Тъй като самоконтролът изисква много енергия, някои учени изказват хипотезата, че постоянният самоконтрол – подобно на хроничния стрес – може да увеличи риска от заболявания, тъй като отклонява ресурси от имунната система. Знаем, че малките дози стрес са полезни, за да водим щастлив и пълноценен живот. Същото е вярно и за малките дози самоконтрол.
Както животът под постоянен стрес е вреден за здравето, така и старанието да контролираме всеки аспект на мислите, емоциите и поведението си действа като отрова за организма. Това е прекалено тежко бреме за физиологията ни.
8. Волята е като мускул – когато се използва активно, се изтощава, но може и да се тренира.
Когато човек активно използва волята си, тя като че ли се изчерпва. Пушачи, които могат да издържат двайсет и четири часа без цигара, са по-склонни да се напият до безсъзнание. Любители на чашката, които устояват на любимия си коктейл, се представят по-зле на тестовете за физическа издръжливост. И може би най-смущаващото – хората на диета са по-склонни да изневерят на половинката си. Сякаш волята не достига за всичко. И когато се изтощите от усилията на волята, се оказвате беззащитни пред изкушенията, или поне по-лесно се поддавате. Учените са установили още, че самоконтролът е най-силен сутрин и постепенно се влошава в течение на деня.
9. Това, че сме добри, оправдава лошите ни дела – ефектът на моралното оправдание.
Всичко, свързано с добродетелното ни поведение, което ни създава душевен комфорт – дори самата мисъл, че правим нещо добро – може да ни послужи като оправдание да се поддадем на импулсивните си желания. Психолозите наричат това явление „ефект на моралното оправдание“.
Той е едно възможно обяснение защо най-големите обществени авторитети – свещеник, политик, защитаващ семейните ценности, или прокурор, борещ се с корупцията – са способни да оправдаят пред себе си сериозни прегрешения. Друга фирма на моралното оправдание е така нареченият халоефект (ефект на ореола) – нещо „добродетелно“ създава ореол около изкушението и ни дава основание да му се поддадем. С други думи, убеждаваме себе си, че това, което искаме, не е толкова лошо.
10. Съвременните технологии ни пристрастяват.
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато в нея се регистрира възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове върху какво да насочат вниманието и действията ни. Но притокът на допамин не създава чувство на щастие – усещането е по-скоро като възбуда. Ние сме нащрек, будни, омаяни. Разпознаваме възможността да се почувстваме добре и сме готови да направим всичко, за да го постигнем.
Съвършеният пример за действието на тази система на поощренията е интернет и изобщо всичко, което ни предоставят съвременните технологии – мобилни телефони, социални мрежи, компютърни игри. Малко са нещата, които можем да си представим, изпушим или инжектираме, предизвикващи по-силно пристрастяване от информационните технологии. Нашите модерни, високотехнологични устройства ни държат в плен и ни карат непрекъснато да се връщаме за още. Ние търсим, ровим, кликваме с мишката, отговаряме на съобщения… и още, и още…
Създателите на компютърни игри например напълно съзнателно манипулират системата на поощренията, за да задържат интереса на потребителите. Обещанието, че всеки момент може да преминете в следващото ниво или да спечелите голям бонус, прави играта неустоима. Така човек много трудно се отказва.
Видеоигрите предизвикват покачване на допамина, съизмеримо с това при употребата на амфетамини – и точно то води до пристрастяване и към двете неща. Непредсказуемостта при натрупването на точки или напредването в нивата на играта кара допаминовите неврони на играещия постоянно да работят, а това го държи като прикован към екрана. И въпреки че не всеки, който хване джойстик, се пристрастява, за по-лабилните хора компютърните игри са като истински наркотик.
Как да спрем да отлагаме задачите си за последния момент? Как да се научим да се концентрираме и да запазваме самообладание? Как да се отървем от вредните навици? Ако поне веднъж сте си задавали някой от тези въпроси, грабвайте тази книга и започвайте да я четете.
„ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА“ е безценен пътеводител за всеки, който някога се е борил със своите пристрастености, вредни емоции, липса на мотивация и разбира се, с безкрайните изкушения на съвременния свят. За всеки, който е решил най-после да постигне своите малки и големи цели.
Първата книга, която обяснява научно какво точно е волята, как работи и защо е толкова важна днес.
●●●
Д-р Кели Макгонигъл, здравен психолог, изследовател и преподавател в Станфордския университет, години наред наблюдава как хората се борят със себе си, за да променят мислите, емоциите, телата и навиците си. И стига до извода, че погрешните им представи за волята, както и за стреса, до голяма степен саботират успеха им и им причиняват допълнителен стрес.
Опирайки се на най-новите и авангардни изследвания в областта на психологията, невронауката, икономиката и медицината, д-р Макгонигъл създава курсовете „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“, които обогатява с безценен практически опит и превръща в книги.
Кели Макгонигъл е носител на редица награди за научните си изследвания, както и за цялостната си работа в сферата на психичното здраве.
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се намалява и управлява. Б) Стресът [...]
Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни дава зелена светлина да правим [...]
Всеки се бори по някакъв начин с изкушенията и пристрастеностите си, но това не са индивидуални слабости и несъвършенства – те са характерни за всеки и са част от нормалното човешко поведение. Когато предизвикателствата за [...]
Как се оцелява в тежка житейска криза
Мнозина се оказаха в трудна, много трудна ситуация. Загубиха бизнеса си, работата си, доходите си. Това се случи внезапно, а не в резултат на грешки или небрежност – беше [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.
Докато някой се нуждае от твоята подкрепа, животът винаги ще има смисъл
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да [...]
Жертва ли сме на своите гени?
Още доказателства за идеята, че убежденията се превръщат във физиологически промени в тялото, идват от лабораториите на учените, които изследват онзи дял от молекулярната биология, наречен епигенетика – „контрол над [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
Всичко се случва за наше добро. Но го разбираме, когато му дойде времето…
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил [...]
Силата на мъжа е във великодушието, а не само във физическата сила или в желязната воля
Мъжката сила прави мъжа успешен, желан, интересен, богат. Тя прави мъжа Мъж. Към такива мъже се стремят, уважават ги, с тях е спокойно и приятно. До такъв човек изпитваш [...]
Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов [...]