Животът е низ от предизвикателства и това, което ни отличава и определя, е как се изправяме срещу тях. Понякога обаче ни обзема непреодолимото чувство, че няма да се справим или че не сме това, за което ни мислят. Ако това чувство ви е познато, тогава може да страдате от така наречения „синдром на самозванеца“. Но не изпадайте в паника, защото не сте единствените. Статистиката показва, че около 70 процента от хората се чувстват по този начин в даден момент от живота си.

Какво представлява „синдромът на самозванеца“? Това е онзи натрапчив глас вътре в нас, който не спира да натяква: „Ти не си достатъчно добър“, „Не те бива, колкото другите.“ Той е жесток и критичен и поражда силна тревожност. Неусетно започваме да приемаме, че това е собственият ни глас и че той казва истината. И точно там ни е грешката. Защото това не е вътрешният ни глас, а просто един „натрапник“.

„Синдромът на самозванеца“ е психично явление, което се наблюдава, когато отдаваме успехите си на късмета или на помощта на другите. Или когато ги омаловажаваме, като си казваме, че тези успехи не са нищо особено и че другите биха постигнали много повече. Някои хора стигат още по-далеч. Те смятат, че ще бъдат разобличени като измамници, защото не са такива, за каквито се представят.

Как да разберете дали страдате от „синдрома на самозванеца“? Замислете се дали сте си казвали наум или сте изричали на глас някоя от следните фрази: „не съм достатъчно добър“, „не ме бива“, „не ставам“, „аз съм провал“, „аз съм лоша майка“ и т.н. „Самозванецът“ използва принизяващ език. Липсата на увереност му пречи твърдо да заяви какво иска или какво е постигнал. Той трудно приема похвалите, защото приписва успеха си на другите или защото смята, че това не е никакъв успех.

Но както споменахме, не сте единствените. А мащабите на успеха нямат никакво значение. Дори най-интелигентните и надарени хора в света понякога гледат на себе си като на пълен провал. Алберт Айнщайн е бил на мнение, че хората надценяват работата му, и се е чувствал като измамник. А известната писателка Агата Кристи – брилянтният ум зад десетки детективски истории – е била убедена, че се представя за нещо, което не е, и не се е смятала за истинска писателка.

Как да се отървете от „синдрома на самозванеца“? Има няколко различни стъпки, към които е добре да се придържате. Но не се изхвърляйте. Изпълнявайте ги една по една. За да постигнете успех, трябва да сте спокойни и уверени.

1. Изразявайте чувствата си. Не допускайте грешката да ги потискате или задържате в себе си. Това е нещо, което правите от страх да не се изложите. Или защото се съмнявате, че ще получите съчувствие и разбиране. Доверете се на приятелите си. Потърсете подходящ форум в интернет. Говоренето и споделянето ще придаде валидност на чувствата ви.

2. Бъдете обективни. Колкото и да е трудно, старайте се да разграничавате чувствата си от обективните факти. Когато получавате похвала или признание за работата си, със сигурност има причина за това. Не се подценявайте, като омаловажавате онези свои успехи, които са реални и видими.

3. Съсредоточете се върху положителното. Когато ви налегнат лошите мисли, направете списък на успехите, които не сте вярвали, че можете да постигнете. Винаги гледайте от положителната страна на нещата!

4. Не се отчайвайте, когато допуснете грешка. Тази стъпка също е трудна. Не забравяйте, че грешките са част от живота. Трябва само да се научите как да се справяте с натрапчивите мисли, които се опитват да ви завладеят, и да довеждате нещата докрай.

5. Ако не ви идва отвътре, престорете се. И постепенно наистина ще се почувствате като герой. Дотогава обаче приемайте всички положителни оценки за работата си като потвърждение за това. Погледнете се в огледалото и си кажете, че сами сте завоювали успехите си и заявете твърдо и ясно какво точно искате.

източник: brightside.me; превод: Гнездото