Пасивно-агресивен събеседник, колега или, не дай боже, партньор в живота е сериозно изпитание. Той никога няма да ви каже директно, че нещо не е наред, а ще ви тормози дълго и бавно в стил „Ами сети се сам!“.

Пасивно-агресивното поведение (или пасивната агресия) е поведение, при което проявите на гняв се потискат с цел постигане на определени цели.

Основната характеристика на пасивния агресор е потискането на негативните емоции. В него се натрупват обида, гняв, агресия, но той се страхува да изрази тези емоции, а и не знае как. Той никога не казват директно какво иска, какво не иска, какво не го устройва и от какво е недоволен. Той просто избягва конфликта, но измъчва човека отсреща с недомлъвки и чака той да познае от какво е обиден. До един момент такъв тип човек може да изглежда като чудесен партньор – той не псува, не крещи, съгласява се с всичко… Но, както се казва, всичко тайно рано или късно излиза наяве. И тогава отношенията се превръщат в кошмар.

Ето 10 признака, че си имате работа с такъв човек:

1. Той не казва „не“

Да каже директно, право в очите, че нещо не му харесва, че не иска и няма да го направи – о, не, не очаквайте това от пасивния агресор. Той ще кима с глава, ще се съгласи с всичко, но няма да го направи. Ще „забрави“ за крайния срок, „няма да има време“ да запази маса в ресторанта, в който наистина не иска да ходи. Даже може да си счупи крака по пътя – само и само да не дойде на театър.

2. Той е саботьор

Ако на работното му място му поставят задача, която не му харесва или в която се чувства некомпетентен, той не си го признава директно, а саботира до последно. Вместо честно да си признае: „Имам проблем с този проект, нуждая се от помощ“, той започва да протака и по всякакъв начин демонстрира максимална неефективност – с надеждата, че всичко някак ще се реши от само себе си и задачата ще бъде прехвърлена на някой друг.

3. Той избягва директната конфронтация

Дори когато се чувства наранен до дъното на душата си, пасивният агресор няма да го каже директно, а ще изпраща неясни послания, които трябва да покажат на другия човек колко бездушен и жесток е. Неговите реплики са в стил „Ама, разбира се, направѝ каквото сметнеш за добре, защо трябва да се тревожиш за това как се чувствам“.

4. Той потиска гнева си

Според неговия мироглед всяко несъгласие, недоволство, гняв или негодувание е по-добре да се замете под килима. Той повече от всичко се страхува от открит конфликт. Подобно нещо често се случва на хора, които в детството са били укорявани за всяка проява на чувства или са израснали в емоционално нестабилно семейство, в което майката и бащата непрекъснато са се карали и дори са налитали на бой. Такива деца израстват с усещането, че гневът е страшна и неконтролируема сила, че е нещо срамно, затова емоциите трябва да се сдържат и потискат. И си мислят, че ако дадат воля на негативните си преживявания, ще се случи нещо чудовищно и целият гняв и омраза, трупани с години, ще се възпламенят и ще изгорят всичко наоколо.

5. Той не признава истинските си чувства

И това е разбираемо. След като вярва в разрушителната сила на негативните емоции, пасивният агресор не иска да ги излага на показ – по-добре е да ги скрие, отколкото да разруши добрите отношения (или да изглежда ядосан). В една двойка пасивният агресор никога няма да каже първи, че нещо не е наред. Ако го попиташ какво се е случило и защо е нещастен, той отговаря: „Нищо“, „Всичко е наред“, „Добре съм“. Но от километри се вижда, че е точно обратното. И ако се опиташ да изясниш нещата в откровен разговор, получаваш още тишина.

6. Той е властелинът на мълчанието

Когато е ядосан, такъв партньор не избухва, а се затваря и преминава в защитна позиция. Пасивният агресор може да мълчи с часове, с дни, дори със седмици. Не отговаря на въпроси и отказва всякакъв диалог. Това е неговият начин да накаже „провинилия се“ и да го накара да разбере, че е направил нещо нередно. Ама какво точно? Каква е била непростимата му грешка? О, в този клуб на изискани мъчения не се дават обяснения – трябва да отгатнеш сам! Помъчи се, помисли, припомни си всяка дума. Това е наказанието.

7. Той провокира гнева на опонента си

И бягството от открит диалог, и играта на мълчание, и любимото му „Прави, каквото знаеш, така или иначе не ти пука за мен“ – всичко това рано или късно те докарва до лудост и избухваш. О, да, най-после! Пасивно-агресивният събеседник е искал точно това (най-вероятно несъзнателно, за да има поне нещо в своя защита). Самият той се страхува да изрази гняв, затова прехвърля тази почетна функция на теб. И сега може с право да те счита за лошия, злия, необуздания. Всъщност той си мисли точно това. Разбира се, той се е надявал, че ти не си като всички останали, но, Боже, как е могъл да се надява на такова чудо… В края на краищата, провокирайки опонента си да изпадне в пристъп на ярост, пасивният агресор ще прегази самооценката му, а за себе си ще получи още едно потвърждение: гневът е ужасна, неконтролируема стихия, която трябва да бъде сдържана по всякакъв начин, а изграждането на отношения открито и искрено е невъзможно, дори опасно.

8. Той е манипулатор

Пасивният агресор постоянно натиска двата си любими бутона: съжаление и чувство за вина. Да каже директно какво иска, за него е почти толкова нереалистично, колкото да каже „не“. Ако има нужда от нещо, той минава по сложни заобиколни пътища. Вместо просто да те помоли да му помогнеш да пренесе тежък кашон например, ще си спомни всичките си медицински диагнози, ще пъшка и ще хленчи, че последния път при такива обстоятелства е получил херния/инфаркт/хемороиди.

9. Той действа подмолно и зад гърба на хората

Пасивният агресор много се старае да се представи като добър и мил човек. Той много държи на това да го харесват. Но неизразеният гняв, стаената неприязън и завист не изчезват, а се натрупват вътре в него. Когато завижда на нечий успех или се чувства несправедливо пренебрегнат, вместо директна конфронтация, той избира тайни методи за отмъщение – разпространява неприятен слух за някого, изпраща анонимен донос и т.н. Да, тези безобидни глухарчета могат да съсипят нечия репутация.

10. Той прехвърля отговорността на другите

Както виждате, пасивната агресия е много инфантилно, незряло поведение. Пасивният агресор не се чувства като господар на собствената си съдба, той постоянно обвинява живота, обстоятелствата и другите хора. Така че вие изведнъж може да се окажете виновни за всички нещастия на любимия човек: не сте били достатъчно внимателни и не сте проявили съчувствие, не сте се досетили защо е обиден, дали сте му лош съвет, поради което всичко се е объркало… Виновни сте дори за това, че е свързал живота си с вас, защото това е съсипало целия му живот.