Днес все по-често срещам мнението, че на мъжа всъщност не му трябва кой знае какво. И това мнение се представя като някакво „прозрение“. Преди се смяташе, че всеки мъж трябва да има дом, семейство, съпруга, деца… и дори собственоръчно да посади едно дърво. Отделно – амбиция, професионални постижения, стремеж към израстване. И, разбира се, жени. И изведнъж се оказа, че не било така, че мъжете са ни заблудили. Те спокойно можели без всичко това. Даже се чувствали много по-добре…

В рамките на няколко дни попаднах на три подобни истории, представени като рецепта за щастие…

Ето първата: Четиресет и пет годишен столичанин внезапно осъзнал, че му е писнало да издържа семейство и да си дава зор заради една вече застаряваща жена (между другото, с десет години по-млада от него) и заради деца, които вече изобщо нямат нужда от него. И се „спасил“. Започнал работа като охранител в някакъв новостроящ се жилищен комплекс в предградията. Дали му символична заплата, а той се настанил в един от фургоните на строителната площадка. Лежи си човекът на един стар диван във фургона и гледа телевизия на някакъв допотопен телевизор. Без каквито и да е нормални човешки удобства. Как се къпе, къде си пере дрехите, какво яде – не е ясно… Той обаче бил напълно доволен и щастлив. В края на краищата сега имал много свободно време. И всяка сутрин посрещал изгрева…

Втората история е за безработен мъж, който след като загубил работата си, не успял да си намери ново препитание, което да не наранява егото му. Нямал намерение да работи за жълти стотинки. Но никой не му предлагал заплата и работа, която да го удовлетворява. В резултат на това човекът половин година лежал на ръцете на жена си. Тя поела цялата издръжка на семейството – и неговата, и на детето, и на цялото домакинство. Жената, разбира се, не приветствала това положение и след един от редовните скандали той се изнесъл. Наел една малка стая, в която даже и легло нямало, та спял на походно легло, хапвал каквото му падне и… бил щастлив. Въпросът как жената, останала сама, се справя с отглеждането на детето е кокетно избегнат в този трогателен разказ.

Третият случай: Мъж в разцвета на силите си живее с майка си. Доходите му са минимални, амбиции – няма.  Вероятно в това няма нищо лошо, ако човек е напълно самостоятелен и сам осигурява бита си. Майка му обаче е в пенсионна възраст и се оплаква, че не може да си позволи да напусне работа. Как ще се оправи детето без нея… Но от друга страна, на нея ѝ е все по-трудно да продължава да работи. Опитала се да говори със сина си по този въпрос, но той ѝ казал, че и така му е добре – всичко било нормално.

Какво да кажа за това…

От една страна, добре е, че като цяло хората започнаха да се замислят кои ценности следват – своите собствени или наложените от обществото. Също така е хубаво, че мъжете в някаква степен са започнали да се противопоставят на агресивната пропаганда в стил „за един мъж най-важното е кариерата“ – може би това ще повлияе положително на тяхното психическо и физическо здраве.

Но има нещо друго, което е обезпокоително.

Чисто субективното ми мнение е, че цялата тази философия „на никого нищо не дължиш – важното е да си щастлив“ може да се проповядва и следва единствено за собствена сметка. Имам предвид, че един независим и самостоятелен човек (както мъж, така и жена), който живее сам, е свободен да живее както намери за добре. Но ако вече е женен, и особено ако има и деца, или пък виси на врата на родителите си, тогава той вече е включен в някаква система на отношения, в която, извинете, ама е длъжен, длъжен и пак длъжен. И правото му на безметежно съществуване свършва там, където започват правата на децата и родителите му.

Никой не може да ти забрани да бъдеш „вълк единак“, да плюеш на доходите, кариерата, нуждата от семейство, самоусъвършенстването и предимствата на цивилизацията.

Но…

Първо, този статут си има и някои рискове (не дай Боже, нашият аскет да има зъбобол или по-сериозни здравословни проблеми).

Второ, това е скучен и еднообразен живот, който може би приляга повече на някой 80-годишен старец. Но един мъж на 40 години, в разцвета на силите си, да се откаже от повечето прелести на живота… ами, някак си ми е жал за него. В крайна сметка човек е създаден за нещо повече от това да задоволява физиологичните си нужди.

И трето, можеш да си позволиш да бъдеш „вълк единак“ само ако комфортът ти не е създаден от жена, която работи като вол, или от майка, която поради добротата си е принудена да те влачи като камък на шията и да решава всичките ти проблеми.

Не е ли така?

Автор: Морена Морана; Превод: Гнездото