Здраво стиснатите устни не са запазена марка на англичаните. Тази идея присъства в повечето култури по света. Нима като малки не сте чували думите: „Не се дръж като мамино синче“ или „Не бъди такова дете“? Повечето от нас израстват с убеждението, че е срамно да изразяват открито емоциите си – дори пред близките и приятелите си – и че уязвимостта е проява на слабост.

Хайде, стегни се, няма ти нищо.
Мъжете не плачат!
Чудо голямо! Какво ще правиш, когато имаш истински проблеми?
Достатъчно! Върви си в стаята и не се връщай, преди да си се успокоил.
Стига с тези драми!

Редица поколения носят трайните белези на този несправедлив социален диктат. Защото в изразяването на чувствата няма нищо лошо, а още по-малко грешно или пък срамно. Всъщност разкриването на чувствата действа толкова пречистващо, защото ти помага да освободиш тялото, ума и душата си от всички отрицателни и затормозяващи емоции, които ти пречат да бъдеш щастлив тук и сега. Ето няколко съвета как да преодолеете предразсъдъците си в това отношение:

1. Уязвимостта е нещо напълно естествено.
Всеки от нас е кълбо от емоции. До края на живота си преминаваме през цялата гама от така наречени „положителни“ и „отрицателни“ емоции. За жалост няма как да се ограничим само с онези от тях, за които преценяваме, че ще ни бъдат от полза – като например сила, кураж, самообладание, спокойствие – и да си кажем, че ще прилагаме единствено тях в ежедневието си. Понякога, понеже сме просто хора, попадаме в ситуации или реагираме по начини, които не се вписват в идеалната ни представа за живота. А нима има нещо лошо в това? Категорично не. И отново, понеже сме „просто хора“, е нормално и напълно естествено да изпитваме цялата палитра от емоции, които може да изпита един човек.

2. Силата и слабостта са въпрос на гледна точка.
Обикновено определяме света около себе си като „справедлив“ или „несправедлив“, а реакциите си на външните стимули съответно като „правилни“ или „грешни“. И в зависимост от психологическото ни състояние в конкретния момент се чувстваме силни или слаби. А реално погледнато не съществува такова нещо като правилна или грешна реакция на определена ситуация. Това е въпрос на субективно възприятие. Затова не се самонаказвайте и не се упреквайте за моментите на слабост или уязвимост.

3. Не се поддавайте на внушения от околните.
Често реакциите ни са резултат от мнението и предразсъдъците на близките и на приятелите ни. На едно новогодишно парти приятелката ми избухна, като каза на съпруга си да престане да я унижава пред другите. Вече не издържаше и отношението му я влудяваше. Майка й веднага я скастри, че е проявила слабост и е изгубила контрол върху емоциите си. Приятелката ми си тръгна разстроена, като смяташе, че това ще е краят на брака й. Но каква изненада: на другия ден съпругът й се прибрал и с глупаво изражение на лицето се извинил, обяснявайки, че не си е давал сметка, че наранява чувствата й. В края на краищата се оказа, че избухването й и неспособността да продължава да се владее, бяха спасили брака й.

4. Какво става, когато си „силен“ в моменти на слабост?
Понякога да си силен, означава да проявиш слабост. Трябва да изпиташ определени емоции, за да можеш да откриеш и приемеш истината за себе си и за околните. Помня нещо, което ни казваха в училище: „Ако стигнеш до хоризонта, пред теб ще се открие чисто нов хоризонт.“ Явно истината си има цена, която заплащаме с известен брой изпитания. Само когато си бил слаб, можеш да разбереш как се става силен.

5. „Бутилираните“ емоции не са като отлежалото вино.
За разлика от виното, което с времето става все по-хубаво, бутилираните емоции оказват отрицателно въздействие върху тялото и ума ни и отнемат от силите ни. А най-лошото е, че могат да доведат до саморазрушително поведение и да саботират усилията ни с внезапната проява на онези наши „сенчести“ страни и черти, които не познаваме.

Когато на съпруга ми предстоеше операция, незабавно си сложих маската на смелата съпруга и така преминах през всички формалности в болницата. Бях си забранила да мисля за операцията и за изхода от нея. Близките ми бяха поразени от самообладанието, което демонстрирах. Никой не разбра, че вътрешно умирах от ужас. Смятах, че ако се поддам на напрежението, ще изгубя контрол върху ситуацията, и затова най-логичната ми реакция беше да оставя емоциите настрана и просто да бъда силна. А когато докторът излезе от операционната и ми каза, че всичко е минало добре, маската ми се пропука и избухнах в сълзи.

Странното е, че по-късно не изпитах неудобство пред близките си за това, че се бях разревала като дете. Напротив, изпитах странно облекчение и усещане за покой. Бях се освободила от ненужния си товар и вече можех да продължа напред. Освобождаването от бремето на емоциите и моментите на слабост и уязвимост не те правят по-лош човек. Правят те по-добър и по-щастлив човек. Опитайте!

Източник: wisdompills Превод: Gnezdoto