Независимо колко време прекарвате с детето си на ден, има едни особени 3 минути, които са много важни при общуването с вашето дете и които ще ви помогнат да изградите близки отношения на доверие с него.

За правилото на първите три минути разказва психологът Наталия Сиротич. Тя обяснява, че ако започнете да го прилагате, не само веднага ще забележите положителната промяна в отношенията с детето, но близостта и доверието между вас ще се запазят и в тийнейджърските му години.

В какво се състои правилото?

Винаги посрещайте детето с огромна радост, интерес и възторг, сякаш срещате стар приятел, когото не сте виждали много години.
Винаги означава буквално при всяка среща – независимо дали се прибирате вечер от работа, или сте отскочили до магазина за пет минути. Дори да не сте били с детето едва 10-15 минути, в живота му се е случило нещо и то е готово да го сподели с вас именно в първите три минути от срещата. Не пропускайте този момент, защото всичко, което иска да сподели с вас, то оповестява именно в тези първи минути.

Освен това при този контакт с детето не го гледайте от високо. Приклекнете до него или го вземете на ръце така, че да бъдете на нивото на очите му. Прегърнете го и му кажете колко сте се затъжили за него, попитайте го с интерес какво се е случило, докато не сте били заедно. Това е особено важно, когато се прибирате вкъщи в края на деня или го посрещате от детската градина. Може би сте наблюдавали родители, които безучастно хващат малчугана за ръката и го повеждат към колата, продължавайки да говорят по телефона.

Когато се прибирате вкъщи от работа, веднага отдавайте цялото си внимание на детето. Още щом оставите палтото си на закачалката, отидете при него. Имате няколко минути, в които да седнете до него, да го разпитате как е минал денят му и да го изслушате. Едва след това се заемете с вечерята или с гледането на новините. Ако изпуснете тези първи минути и не обърнете внимание на детето, то после цяла вечер ще ходи след вас и ще търси контакт. Но не забравяйте, че настъпва един момент, в който то ще се измори да търси внимание и ще се затвори в себе си.

Психолозите са установили, че децата, които не са имали възможността да споделят събитията и преживяванията от деня си, когато пораснат, не говорят с родителите си дори за най-важните неща, случващи се в живота им. Защото те подсъзнателно са запомнили, че не се интересуват от тях и че това, което им се случва, не е от особено значение за родителите им.

Важно е не количеството време, а емоционалната близост и качеството на контакта с детето
Понякога десетина минути задушевен и топъл разговор означават за малчугана много повече от цял ден, прекаран с безучастни родители, които просто физически присъстват до него, но са заети със свои неща.
Да, работата и деловите ангажименти са важни (та нали правим всичко в името на децата и тяхното благоденствие!), но те съвсем не са щастливи от това.

Децата изключително много се нуждаят от общуването си с нас, за тях всеки миг от това общуване е важен житейски пример. Затова не забравяйте за емоционалната пълнота на времето, прекарано заедно. Така ще изградите топли отношения на доверие и когато детето стане тийнейджър, няма да имате проблеми с него.

„Да бъдем заедно“
Децата и родителите разбират понятието „да бъдем заедно“ по съвсем различен начин. Понякога за възрастните е достатъчно детето просто да бъде до тях, докато правят нещо вкъщи или пазаруват например.
Докато за едно дете това означава родителят да го гледа в очите и да му отдава цялото си внимание, без да прехвърля съобщенията в телефона си или да говори за някакви свои проблеми. Не забравяйте това!

Оставете телефона настрана, отложете неотложните разговори, седнете до детето и го гледайте в очите. Покажете му, че цялото ви внимание е отдадено на него. Дайте му да разбере, че не просто го слушате, но и че го чувате. За целта може от време на време да повтаряте фрази от информацията, която споделя с вас. Така то ще почувства, че е важно за вас, че е обичано и желано.

Децата веднага усещат, когато в общуването родителят има някакъв по-важен приоритет от тях или пък играе. Тогава те се затварят и спират да му се доверяват.
Разбира се, родителите не винаги разполагат с достатъчно време за съвместна игра с детето, но минутите, които са посветени на общуване с него, трябва наистина да бъдат за него.

Времето минава толкова бързо и вие няма да усетите как са минали години и децата ви са пораснали. Затова не губете време и още сега започнете да градите близки, приятелски отношения с тях. Помнете правилото „три минути“. То ще ви помогне много в тази важна мисия.