
Защото ти винаги се държеше с мен като с богиня

Защото ти винаги се държеше с мен като с богиня
Прозорците на горния етаж в красивата стара къща с леко олющена фасада все още светели. „Дори на тази възраст старецът не си ляга рано“ – минало през ума на младия мъж. С тази мисъл той натиснал звънеца и зачакал. След малко се чули стъпки и миг по-късно вратата се отворила.
– Гледай ти кого е довял вятърът в този късен час – засмял се старецът. – Какво те води насам, момчето ми?
– Отдавна трябваше да се отбия, дядо.
– Влизай, влизай. Не стой навън – казал възрастният човек и отвел внука си в старомодната уютна дневна. – Разказвай сега. Кажи на стареца какво те мъчи?
– Как се сети, че нещо ме мъчи?
– На лицето ти е изписано. Хайде, изплюй камъчето – подканил го той.
– Бракът ми не върви. Вече почти не си говорим, а когато го правим, то е, за да се скараме. Преди две години бях убеден, че нищо не може да ни раздели. А сега имам чувството, че съм женен за непозната. Май не ни остава друго, освен да се разведем…
– Разбирам… Но преди да вземеш окончателно решение, нека ти разкажа една история…
Живели някога мъж и жена. Те били женени от няколко години и романтиката между тях си била отишла. А на нейно място ден след ден пускали дълбоки корени разочарованието и раздразнението, дребнавите спорове и отчуждението.
Вечер мъжът се прибирал вкъщи, изсумтявал неясен поздрав, пускал телевизора на спортния канал и се настанявал в любимото си кресло, чиято протрита тапицерия говорела красноречиво, че този ритуал не е от вчера.
От кухнята, където жена му приготвяла вечерята, се чувало монотонно потракване на съдове, примесено с реплики от някакъв сериал. „Пак гледа глупавите си сапунки – мислел си той. – Превърнала се е в истинска лелка. Липсват само ролките за коса и пеньоарът. Ужасно се е запуснала… А каква жена беше на времето – сексапилна, съблазнителна, духовита! И как се смееше на шегите ми!“
В това време, докато се въртяла из кухнята, тя пък си мислела: „Пак гледа футбол. Всеки ден е едно и също. Прибира се и веднага се пльосва пред телевизора. Вкъщи нищо не пипва, мързи го… и коремче даже е пуснал. А какъв мъж беше на времето – внимателен, нежен, отзивчив! И как ме караше да се смея!“
– Гладен съм! Кога ще е готово яденето? – прогърмял гласът му от хола.
– Половин час – отвърнала кратко тя.
Раздразнението на мъжа в другата стая растяло с всеки изминал миг. „Цял ден се трепя на работа. Заслужавам поне да вечерям навреме.“ Изведнъж той усетил, че му се повдига и от спортния канал, и от шумната сцена, която сапунените герои разигравали в собствената му кухня. Взел едно яке от закачалката и излязъл навън.
Било топла ноемврийска вечер. В малкия парк в съседство все още се срещали хора. Мъжът седнал на една пейка, запалил цигара и зареял безцелно поглед в случайните минувачи. По алеята малко по-нататък се задала възрастна двойка. Мъжът и жената се разхождали, хванати за ръце. Внезапно мъжът спрял до едно дърво и попитал жена си:
– Знаеш ли какъв ден е днес?
– 13 ноември?
– Точно така. На този ден преди петдесет години те целунах за пръв път под клоните на това дърво.
– Непоправим стар романтик! – засмяла се възрастната жена и погледнала топло мъжа си. – Помня, разбира се. Тогава бяхме млади и влюбени.
– А сега сме само влюбени – пошегувал се мъжът.
– Понякога се питам как го постигнахме…
– И стигна ли до някакво заключение?
– Да, стигнах. Ти винаги се държеше с мен като с богиня. А аз се стараех да се превърна в богинята, която виждаше в мен.
– Колко странно! Аз пък се стараех да стана достоен за жената богиня, която за мой късмет прие да ми стане съпруга.
– Пак се шегуваш! – скарала му се нежно възрастната жена.
– Не, скъпа. Напълно сериозен съм.
Той откъснал една ноемврийска иглика, забол я в косите ѝ и я целунал.
После двамата отминали все така хванати за ръце.
Младият мъж, който станал неволен свидетел на разговора, останал още малко да седи така, с догаряща в ръката цигара.
На другия ден той си тръгнал от работа и поел по обичайния път към вкъщи: покрай голямата спортна зала, няколко бутика с лъскави витрини и магазина за цветя на ъгъла. На това място той завил с намерението да се отбие до будката за цигари, когато… нещо като че ли просветнало в съзнанието му. Той спрял внезапно, върнал се назад и учуден от самия себе си, влязъл в магазина за цветя. След пет минути си тръгнал оттам с букет от любимите цветя на жена си.
Малко по-късно жена му чула познатото превъртане на ключа в ключалката. „Прибра се – с досада си помислила тя. – Докато преброя до три, ще е пуснал телевизора.“ И неволно започнала да брои: едно, две… На три мъжът влязъл в кухнята. В ръката си стискал букет от любимите ѝ цветя. Жената се взирала в букета със смесено чувство на изненада и смущение. Щом вдигнала поглед, в очите ѝ имало сълзи. Докато я гледал, мъжът учудено си помислил колко крехка и колко красива изглежда в този момент съпругата му.
На другата вечер, когато отворил външната врата, доловил от кухнята аромата на любимото си ястие. След миг жената дошла да го посрещне в коридора.
– Боже мой, колко си красива! – възкликнал той, гледайки я с обожание.
Всичко в нея било прекрасно: роклята, косата, деликатният жасминов аромат на парфюма, смутената усмивка и, най-вече, нежният поглед в очите ѝ.
Той се приближил до нея, взел ръцете ѝ и ги целунал една по една. А очите му говорели по-красноречиво от всякакви думи. Там горяла любов и нежност.
– Чудесна история, дядо. Но в истинския живот такива неща не се случват.
– Грешиш, момчето ми. Тази история е точно толкова истинска, колкото е този момент. Знам го, защото това е моята история. Всъщност историята на моята голяма и единствена любов. Твоята баба.
Любовта е като свиренето на пиано: първо трябва да се научиш да свириш, следвайки правилата, а след това – да забравиш правилата и да свириш със сърцето си.
Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.
В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.
Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една градина имало голямо ябълково дърво, [...]
Един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете [...]
Една притча за тънката граница между свободата и робството, за доброволното робство, в което всички ние участваме. И която звучи повече от актуално в днешния ден. Фараонът бил още млад, но вече започнал да строи [...]
Можем да бъдем човешки същества само когато сме заедно
След пандемията, която човечеството преживя, когато бяха затворени не само нашите домове и градове, но и цели държави, може би за пръв път се замислихме колко важно е човешкото общуване. [...]
Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма
Понякога единственото, от което се нуждаем, е надежда. ИСТОРИЯТА НА ДЖО Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в [...]
Спасителна стратегия за трудни времена
Това е пример от личния ми опит, проверен в практиката. Методът е прост, но има две задължителни условия: акуратност и упоритост. Дори само веднъж да проявите малка небрежност и [...]
Джордан Питърсън: Бъдете благодарни въпреки страданието
Когато скърбим за нечия загуба, дълбоко в себе си ние вземаме решението, че въпреки всичко животът на този човек е бил ценен. Може би това е отражение на едно [...]
На добрия човек понякога му е от полза дори злото
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
В трудни времена най-страшно е да бъдеш „заразен“ с нещастие
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. [...]
Как да се излекуваш от нещастната любов
Нещастната любов понякога е непоносимо страдание. Тъга и болка. Ревност и депресия. Днес дори се опитват да лекуват нещастната любов с антидепресанти и аналгетици; твърди се, че помагали да [...]
Защо сляпото борене на калории може да ви подведе?
Трябва да се храним по-здравословно, трябва да мислим за храната, но трябва да спрем да броим калориите. Причината, поради която трябва да избягваме броенето на калориите, е, че това е несъвършена техника… [...]
Времето също е крадец. То неусетно краде онова, което сме спестили и умножили
Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. [...]