„Посещават ни ангели, но ще разберем това чак след като отлетят от нас.“ Това са думи на Джордж Елиът.

Как да разберем, че ангелите са отлетели?

Може ли Ангелът да напусне човека? Понякога си казваме: „Струва ми се, че моят Ангел ме е изоставил!“. И изброяваме доказателствата, че вече не е до нас:

• Силите и вдъхновението ни са изчезнали. Нищо не ни спорѝ; нищо не ни се иска.
• Обхванало ни е чувство на самота, макар че кръгът ни на общуване си е същият. Всичко е същото, но ни е тежко на душата, както в детството, когато мама замине и ние не знаем кога ще се върне.
• Случват се неприятни събития, просто се нижат едно след друго, едва успяваме да реагираме. И самите ние правим грешка след грешка.
• Нападат ни без повод. Изпадаме в конфликтни ситуации, замесваме се в скандали, предявяват ни претенции. Загубили сме защитата си. Като в детското стихче за момиченцето, което си нямало по-голям брат: „Драскай, блъскай ме за всичко! – Вкъщи съм дете едничко!“.
• Интуицията ни е престанала да работи. Ако по-рано някой сякаш ни е подсказвал решенията и излизането от проблемите, сега цари мълчание. Гласът на интуицията е замлъкнал, дълго се колебаем, докато вземем решение, и накрая то се оказва погрешно.
• Сънуваме страшни сънища; не кошмари, а такива, в които сме сами в тъмна стая или в мрачен град. Вървим и не можем да стигнем, тичаме и не можем да дотичаме. Губим време и сили, но не достигаме до нещо. И цветовете са изчезнали от сънищата ни, те са станали мрачни и сиви, тъмни…

Може пък Ангелът, който ни е напуснал, да е само художествен образ? Просто символ. Нали ни се дава като символ, не можем да видим истинския му облик със земните си очи. Можем само да чувстваме Ангела, но не и да го виждаме в истинския му вид.

Не можем и да го чуваме. Само чрез сънищата и интуицията си можем да получаваме съобщения от него – така смятат богословите. Но колко силно можем да усетим, че Ангелът не е с нас! Нима ни е напуснал, изоставил, отлетял?

Не, Ангелът не напуска онзи, за когото се грижи. Човекът може да изостави своя Ангел и дори да се откаже от него, да го прогони. От Ангела ни отдалечават злите мисли и лошите постъпки. По същия начин едно своенравно дете изскубва ръката си от родителя и с все сила се втурва право към някоя яма или към летящата наблизо кола. „Махай се! Остави ме! Не те обичам вече!“, крещи то.

Може да се отдалечиш от Ангела и чрез постъпките си – когато умишлено причиняваш зло на другите и това ти доставя удоволствие. Мъчителите например нямат Ангел. Те живеят сами в този свят и вършат злини.

Отдалечаваш се от Ангела и когато загубиш вяра в него. Една жена например страшно се ядосала, че бизнесът ѝ не ѝ носи достатъчно пари. Започнала да завижда на другите и да се оплаква от живота. И да говори с презрение: „Защо ми е този Ангел, след като нямам никаква полза от него? Не печеля от лотарията, бизнесът ми върви зле… и личният ми живот хич го няма. Да върви по дяволите този Ангел!“. Така говорела, обидено и злобно. И останала сама, целият ѝ живот рухнал. Но, честно казано, всъщност самата тя разрушила всичко. Напразно прогонила своя Хранител…

Може да загубиш своя Ангел и когато се пристрастиш към нещо. Например към хазарт или алкохол. Или си обсебен от парите – обзема те алчност и просто преставаш да забелязваш Хранителя си. Не реагираш на опитите му да те спре или да ти подскаже.

Има и други причини, поради които човек може да загуби връзката си с Ангела – именно връзката, а не самия Ангел. Но главната причина са самите постъпки, за които човек не се разкайва и продължава да ги върши.

В Исляма например съществува следната теза: Ангелът записва всичките постъпки на човека. Това му е работата! Помага, закриля, спасява, но и записва. Лошата постъпка не я записва веднага, а след шест часа (според някои богослови – след три). Тези часове са дадени на човек, за да се разкае и да се опита да поправи грешката си.

Ако не го направи, получава някакъв „удар“, предупреждение. Случва се онова, което наричаме „ефект на бумеранга“. Ако и това не накара човека да се разкае и да поправи нещата, лошата му постъпка се записва навеки в книгата на живота му. Вече е невъзможно грешката да бъде изтрита, а текстът – редактиран…

Когато се натрупат много лоши постъпки, връзката с Ангела отслабва или изчезва. Тогава човекът е оставен на произвола на съдбата, да се оправя както може.

Затова, ако имате усещането, че Ангелът ви се е отдалечил, си спомнете, че вие сте се отдалечили от него. Извършили сте или сте си помислили нещо лошо, което не сте поправили, не сте съжалили за стореното. Или сте престанали да вярвате в своя Ангел и да му благодарите в сърцето си за помощта и любовта към вас. Забравили сте, че го има. А може би сте го прогонили с искания и претенции, издърпали сте ръката си и сте си тръгнали, защото някакъв човек не ви обича достатъчно, не ви стигат парите, имате тираничен шеф, другите имат всичко, а вие нямате нищо!

Доста са причините, поради които човек губи връзката си със своя Ангел. Трябва да откриете тази причина. Ангелът чака онези, за които се грижи и които закриля. Разбира се, освен истинските злодеи. Те и сами могат да се погрижат за себе си. А обикновеният човек просто трябва да поправи нещо, да извърши нещо добро от сърце и да помоли Ангела да се върне. По-точно, сам да се върне при своя Ангел. И никога повече да не се отдалечава от него…

Откъс от книгата КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА на Анна Кирянова, издателство Гнездото

Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.

Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.