
В труден момент да понесеш другия на ръце – това е любовта

В труден момент да понесеш другия на ръце – това е любовта
Това някак се позабрави в добрите модерни времена напоследък. Наложи се твърдението, че всеки е отговорен за себе си. Че в любовта трябва да мислим само за себе си. Тоест вървите заедно, в общ ритъм, и сте освободени от тежестта да се грижите един за друг. Вървите си през зелената поляна и се любувате на залеза.
Само че един до друг можете да вървите само докато и двамата сте здрави и силни. После ще се наложи да решите: дали да ускорите крачка и да помахате за сбогом, или да спрете и да предприемете нещо. Ако това е възможно…
Веднъж, докато се разхождах навън с малкото си кученце, видях една жена, крехка и много възрастна. Тя също се разхождаше с кучето си – голямо куче, май беше нюфаундленд. Беше толкова старо, че вече не си личеше от каква порода е. Едва вървеше. Много добре знам какво е – предишното ми кученце доживя до деветнайсет години. Но то беше миниатюрно, той-териер. Обичаше разходките, но накрая го носехме на ръце и просто седяхме на слънчице. Радваше се животинката на тези моменти, искаше да живее. Ние също искахме да живее. И не ни тежеше. Макар че вече не можеше да тича до нас както някога.
Та това голямо куче се надигна, с клюмнала глава. Беше се уморило и се виждаше, че задните му лапи не го слушат. Изправи се, но само стоеше и гледаше тъжно. Иска му се да тича и да скача както някога – навън беше пролет! – но не може, краката не вървят, макар че то се старае. Тогава тази крехка жена прегърна своето голямо старо куче и започна да му говори на ухото нещо утешително и ободряващо. Някакви особени, познати само на тях двамата думи…
После взе кучето на ръце и го понесе, залитайки. Беше толкова неочаквано… просто изумително! Та кучето бе голямо почти колкото стопанката си! Но жената го прегърна, вдигна го и го понесе. С гордо и безучастно към всичко наоколо лице – само да посмее някой да каже нещо! Тя плъзна погледа си и по мен – да не би да ѝ се присмивам. Не, разбира се, тя го разбра веднага. И аз съм с куче.
Жената се опитваше да върви изправена, без да демонстрира колко ѝ е трудно. Животното цапаше палтото ѝ с лапите си, но това не беше важно. Важното беше да го носи, без да показва на другите, че ѝ е тежко. Така носят товара си онези, които са способни да обичат.
Точно това е любовта – способността в труден момент да понесеш другия на ръце. Да го изнесеш от бойното поле или просто от улицата, ако любимият ти не може да върви повече. Любовта е готовността да понесеш товара, ако настъпи такова време. Всичко останало е просто някакви копнежи и особени усещания в слънчевия сплит. Някои погрешно смятат, че там се намира сърцето. Но то не е там. Сърцето ни е там, където е онзи, когото обичаме. И да оставим любимото същество, е също толкова невъзможно, колкото и да оставим сърцето си…
Често обезценяваме малките неща в живота си и спираме да ги забелязваме. Но те са като цветните стъкълца в калейдоскопа, които създават причудливи форми и рисунки. Понякога е достатъчно просто да разтърсим тези стъкълца в паметта си и да погледнем по-отблизо, за да видим истинско чудо.
Книгата „Калейдоскоп на живота“ ще ви помогне да видите необикновения рисунък в калейдоскопа на своя живот и да откриете чудото. Нейните малки топли истории ще ви поканят в света на доброто и ще ви вдъхновят за промяна.
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво е разликата между тези хора? [...]
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е обичал с безусловна любов. И [...]
Това е пример от личния ми опит, проверен в практиката. Методът е прост, но има две задължителни условия: акуратност и упоритост. Дори само веднъж да проявите малка небрежност и да пренебрегнете спазването на правилата, [...]
Кой е последният признак, че човекът до вас скоро ще си тръгне
Ако един човек става все по-сдържан и мълчалив, това е ясен признак за нещо… Ами това е хубаво! Най-сетне е престанал да вика, да спори и да отвръща на [...]
Ти не си твоят ум. Ти си чисто съзнание, което пътува през различните области на ума
За да разберем по-добре съзнанието и ума, ще разгледаме ума като имение. Но преди това нека си припомним дефинициите, които въведохме за тях. Определихме ума като огромно пространство, съставено [...]
Докато правите това, което трябва, ще получавате мощна подкрепа от невидим източник
Дори ако се криете от въоръжени врагове в пещера като цар Давид, силата няма да ви изостави. Е, в краен случай може да ви убият. Но едва ли. Защото [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]
Две разтърсващи истории, които показват мощната лечебна сила на надеждата и оптимизма
Понякога единственото, от което се нуждаем, е надежда. ИСТОРИЯТА НА ДЖО Когато бях студентка по медицина, се грижех за едно момченце на име Джо, което страдаше от рак в [...]
Важно ли е да се поздравяваме
Сигурно във всеки жилищен вход има по някой мрачен съсед, който не поздравява. И в нашия има такъв. Днес пътувах с него в асансьора. Ако знаех, че е вътре, [...]
Как страхът ни разболява: невронауката за хроничния страх
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята [...]
Защо информационните технологии ни пристрастяват, а съблазнителните реклами ни карат да купуваме
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато разпознае възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове [...]
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
Андрю Матюс: Когато не прощаваш на другите, съсипваш не техния, а своя живот!
Сигурно често са ти казвали, че е добра идея да прощаваш на хората? Може дори да си чувал, че това е нещо свято и че е признак на духовна извисеност. [...]














































