Moята баба Спасуна живя до 97 години. Почина леко в съня си. Не страдаше от тежки заболявания, нямаше високо кръвно, носеше очила само за четене. За височина си от 161 сантиметра тежеше 57 килограма, без нито един ден от живота си да е била на диета. Според нея, гладуването е „пълна глупост, с която момичетата изтезават тялото си и не умеят да се наслаждават на малките радости на живота“.

Смятам, че баба ми Спасуна доживя до дълбока старост, защото спазваше няколко прости правила.

1. Сутрините на моята баба започваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята си, в едно специално чекмедже на стария дървен бюфет държеше в тензухена торба набрани и изсушени лично от нея билки.

Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невен, коприва, шипка, бял равнец… Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти на ден, без да се съобразява със сезона. Дори и през лятото обичаше да си прави топъл чай, който, за моя изненада, действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка.
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлия чай е проста – той разширява кръвоносните съдове и повишава потоотделянето, а с него изчезва и излишъкът от топлина. Така организмът се охлажда. Точно затова в топлите страни всички пият топъл чай.

2. Баба закусваше час след като е пила сутрешния си чай. Закуската ѝ, за разлика от теорията, че това трябва да бъде най-обилното ни хранене през деня, беше проста и малка като количество.
През пролетта и лятото хапваше един-два плода, на които в момента им е сезонът, или комат хляб, домашна извара/сирене и домат, откъснат преди минути от градината.

3. Баба не беше най-изкусната готвачка на света, затова за обяд приготвяше манджи от „каквото има“. Гозбите ѝ бяха прости, само с няколко продукта, но пък много вкусни.
Никога няма да забравя вкуса на боба ѝ, сготвен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва…

4. Баба не познаваше днешните модерни екзотични подправки, но редовно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър, босилек, розмарин…
Тя казваше, че човек трябва да използва само растения, които виреят в родината му. Баба вярваше в теорията, че кърито е създадено от Господ за индийците, а чубрицата – за българите.

5. Баба не пържеше, като изключим мекиците и пържените филии, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска, а за паниране дори не беше чувала. Не готвеше мазно, но редовно използваше свинска мас, лично от нея приготвена.

6. Баба рядко хапваше нещо за вечеря, но пък си имаше малка специална чаша, в която слагаше не повече от 50 грама домашна ракия, която обичаше да пийва бавно. Тя често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не отказваше и чаша червено вино.

7. Баба винаги ядеше това, което сезонът предоставя. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. През късната есен и зимата – също.
Ще попитате как го е правила, при положение че не е имало парникови зеленчуци и плодове. Ами много просто. Зимните ѝ салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия.

Към зимното разнообразие трябва да добавим гроздето, което при специални условия на съхранение в зимника изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки.
Не трябва да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която според нея беше идеалният десерт.

В дома на баба се ядяха и много фъстъци, които в повечето случаи се консумираха пресни и веднага след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.

8. Чесънът и лютата чушка винаги бяха на масата, ако се хапваше нещо солено. Баба обичаше да си хапва и суров кромид лук. Главата му разрязваше на две и така си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше често на трапезата ѝ.
През студените месеци от годината правеше и нещо, което пак наричаше салата. В дълбока купа изсипваше суров доматен сос, ситно нарязан пресен праз и една супена лъжица олио. Елементарно за приготвяне, но нямате представа колко е вкусно!

9. Баба рядко консумираше прясно мляко – веднага го подквасваше. Но пък с удоволствие пиеше айран и мътеница. От млечните продукти наблягаше да домашната извара, сиренето и маслото. Кашкавалът беше лукс, който рядко присъстваше на трапезата ѝ.

10. Баба не беше вегетарианка, но стриктно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа – прасето, от което освен всичко друго се правеше и нещо средно между луканка и бански старец. И ако през годината ѝ се доядеше мръвка, тя си отрязваше парче от този сух деликатес.

11. С другите баби от махалата си имаха ритуал. Всяка сряда следобед ходеха на сладкарница, в която задължително си поръчваха по две тулумби и голяма наливна боза.
В събота следобед също се събираха у една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, съдържащо рафинирана захар.

12. Баба никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши навън, да е на чист въздух, да е в движение.
Съседът ни, дядо Сашо, който имаше много мързелива снаха и леко завиждаше на пъргавостта на баба, често ѝ казваше: „Ей, водата спира, ти – не!“.

13. И нещо последно, но важно. Умът на баба не беше зает от мисли за гоненето на кариера, печеленето на пари, трупането на материални богатства.
Тя живееше от сутрин до вечер, от днес за утре, от ден за ден, сигурно затова винаги беше в добро разположение на духа.

И след като сте прочели всичко това, ще кажете: „Да, ама тя е живяла в друго време, хранела се е с друга храна, стресът е бил по-малко, а природата по-чиста“. И ще сте прави. Но това не ни пречи да се стремим да живеем по-простичко и по-здравословно – така, както го е правила моята любима баба Спасуна – без да се вманиачаваме на тема „био/еко“.

Автор: Ваня Асенова / highviewart