Притча за ненаситното човешко око
Притча за ненаситното човешко око
Имало някога едно царство. Земите му били плодородни, хазната била пълна, а хората живеели доволно и богато. Владетелят на царството бил щедър и справедлив. Когато се родил първородният му син, царят бил толкова щастлив, че решил да направи специално благодеяние на поданиците си – такова, че да се помни дълго денят на раждането на престолонаследника.
Сложил той една везна на градския площад и наредил на царските пратеници да разгласят из царството, че в този ден всеки ще получи дар от владетеля. Условието било всеки да донесе по нещо, да го сложи в едното блюдо на везната и колкото тежи, толкова злато ще получи.
Зарадвали се хората, разтичали се и започнали да се трупат на площада пред везната. Носели най-различни неща, къде по-тежки, къде по-леки – кой каквото имал, поставяли ги на везната, а царят слагал злато от другата страна, докато двете блюда се изравнели.
По някое време дошла една дрипава старица, която видно не носела нищо със себе си. Застанала и тя пред везната, отворила шепата си и пуснала във везната някаква малка костица.
– Много си скромна, добра жено! – казал царят. – Нямаше ли нещо по-голямо, което да донесеш? За тази костица почти нищо няма да получиш.
– Е, това донесох, господарю – отвърнала жената. – Пък нека да видим колко тежи.
Сложили една дребна златна монета в другото блюдо на везната. Но тя не помръднала. Всички се учудили, но добавили още една. Везната продължавала да стои неподвижно. Сложили още една, още една, изсипвали цели торби със злато… Везната сякаш била залепнала. Изнесли от хазната купища злато и започнали да го трупат на везната, но резултатът бил същият. Везната не мърдала. Сякаш малката костица тежала тонове. Царят и неговите съветници гледали в недоумение и не можели да повярват на очите си. Това била някаква магия!
– Какво е това чудо, жено? Каква е тази костица, че тежи толкова много? – накрая попитал царят. – Изглежда, че цялото ми богатство няма да стигне за нея.
– Това е костица от човешкото око! То е ненаситно, господарю – казала старицата. – Колкото и злато да сложиш срещу него, все му е малко. Едва когато човек умре и отиде в земята, изчезва и алчността му. Една шепа пръст му трябва само…
И като казала това, старицата се навела, взела една шепа пръст от земята и я хвърлила върху блюдото с костицата. Тогава и везната се наклонила обратно.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Докато прелиствате страниците на тази книга, ще размишлявате над разнообразни жизнени ситуации заедно с един проницателен психолог и мъдър философ, който неведнъж се е изправял пред сложни житейски дилеми. И ще получите от него простички и мъдри съвети.
156 истории, които ще завладеят душата ви, ще ви подскажат решение и ще ви накарат да преосмислите важни аспекти от своя живот. Ще променят самите вас…
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Живял някога младеж, син на почитан самурай. Отправил се той да търси щастието си в големия град и там започнал да работи при местен богаташ. Но се влюбил в жената на своя господар и за [...]
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил задълго. Сигурно и при вас [...]
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква е тайната? Мъдрецът се усмихнал [...]
Истинското сърце на истинската жена е меко и нежно. Пълно с любов
Женското сърце е загадка. Жената може да бъде нетърпима и раздразнителна, ревнива и избухлива. Но всичко това е само обвивка, черупка, в която се крие истинското женско сърце. Истинското [...]
Можем да излекуваме собствените си болки, като се обърнем към болките на другите – 15 духовни послания, от които се нуждаем днес
Искаме да ви припомним мъдрите слова на двама духовни гиганти, които звучат особено актуално в това тежко за целия свят време – време, в което човечеството се сблъска с небивало [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
Как страхът ни разболява: невронауката за хроничния страх
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята [...]
Ако връзките ви се провалят, помислете дали не държите другия под ключ
Представете си, че сте ми дошли на гости. Прекарваме си чудесно: пием ароматен чай, хапваме си бонбони и си говорим за живота. Отпуснали сте се в креслото и се [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Може ли човек да привлича щастието или нещастието?
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да [...]
Притча за цар Соломон и великата тайна на живота
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали [...]
Човекът, който търсел истината
Мустафа бил добър и мъдър човек. И през целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.