Патологичният ред в неговия ежедневен лик

Преди време имах клиентка, чиято работа в гигантска корпорация беше от такова естество, че трябваше постоянно да се занимава с идиотщини. Разумен и честен човек, тя имаше труден живот зад гърба си и искрено желаеше да работи и да бъде полезна, като се вслушва в гласа на здравия разум и честността.

В своята корпоративна среда тя беше въвлечена в продължителен спор, воден лично и по имейла, относно това дали терминът „флипчарт“ (популярно понятие за листове хартия, закрепени на поставена на статив дъска) изразява презрително отношение. Ако не ви се вярва, че подобни дискусии отнемат от работното време на корпоративните служители, може да си направите бърза справка в Гугъл. Достатъчно е да напишете „флипчарт обидно значение“. Веднага ще установите, че тази дума е повод за истинско безпокойство и широко обсъждане. Специално по този въпрос началниците на клиентката ми свиквали съвещание след съвещание.

Преди време думата flip, изглежда, е била използвана като обидно название за филипинците (днес рядко се среща в това значение). Предишният оскърбителен оттенък на думата няма нищо общо с термина флипчарт, но началниците на клиентката ми считаха, че обсъждането на предполагаемо негативния оттенък на думата и търсенето на приемлив заместител, чиято употреба да стане задължителна сред служителите, се вмества в представата за полезно използване на времето. При все че нито един служител с филипинска националност или произход не се е оплакал от употребата на този термин в корпорацията. Според организацията „Глоубъл ленгуич монитор“ (languagemonitor.com), която наблюдава, без да утвърждава употребата на политически коректни думи и изрази, правилният термин е „блок за писане“, независимо че флипчартът не е никакъв „блок“.

Така или иначе, спомената корпорация се спряла на описателния термин „чертожна дъска“, който малко повече се доближава по смисъл – не че това сравнително елегантно решение оправдава глупостта на цялото начинание. Остава да измислим какво да правим с думи и изрази като „фурнаджийска лопата“, „повърхностен“, „джапанки“, „плавници“ (В английския език всяка от тези думи съдържа в състава си корена „flip“. – Бел. пр.) и много други – първите две от които звучат доста по-обидно от флипчарт, – ако изобщо ни хрумне да се занимаваме с подобно нещо.

Сигурно се питате: „Какво значение има? Та това е нищо и никаква промяна в терминологията. Защо обсъждането на тази промяна да е повод за безпокойство? Не е ли по-добре да не обръщаме внимание, както не обръщаме внимание на хиляди други глупости, и да се съсредоточим върху нещо по-важно?“. Защото вероятно си мислите, че да обръщаш внимание на факта, че някой се занимава с подобни неща, е точно толкова губене на време, колкото и самото им обсъждане. Тъкмо в това се състои загадката, която ще се опитаме да изясним. Кога спирате да участвате в един тревожен процес, който виждате (или си мислите, че виждате) как се развива пред очите ви?

Клиентката ми най-напред ми разказа, че идеята да започнат дискусия за употребата на термина „флипчарт“ не просто намерила радушен прием сред колегите ѝ, но скоро след това те подели нелепо обсъждане, за да установят кои други думи е възможно да съдържат обиден оттенък. (Предавам цялата информация по този начин с изричното позволение на клиентката ми. – Бел. авт.) Такива били „черна дъска“ и „мастър ключ“ (в първия случай навярно заради епитета „черен“ – нищо че отговаря на цвета на дъската, – съдържащ расистки оттенък в днешно време, когато сме крайно чувствителни на тази тема; а във втория, защото буди асоциация с термини, чийто исторически произход се свърза с робството). (Мастър ключ (от англ. master key) – вид ключ, който отваря повече от една секретни ключалки. В английския език едно от значенията на думата master е господар. – Бел. пр.)

Клиентката ми се опитваше да проумее онова, което ставаше пред очите ѝ: „Тези дискусии карат хората да се чувстват добри, благородни, състрадателни, сърцати и широко скроени. Но ако си на по-различно мнение, как би могъл да се включиш в дебата, без да те вземат за долен расист, несъстрадателен, тесногръд и озлобен?“.

Тревожеше я и фактът, че никой от колегите ѝ, изглежда, не се притеснява от това, че група хора може да си присвои правото да забранява думи (както и да презира и наказва онези, които продължават да ги използват). И в същото време тези хора изобщо нямат усещането, че преминават границите на етичното, не осъзнават опасността от налагането на подобна цензура, която лесно може да се разпростре върху личните мнения, темите на разговор и дори върху книгите. Предвид всичко това тя беше убедена, че въпросната дискусия представлява нагледен урок по „различност“, „приобщаване“ и „равни възможности“ – термини, превърнали се в истинска мантра за отдел „Човешки ресурси“, както и за отдела „Обучение и квалификация“, в който тя работеше. Наричаше ги „двигатели на корпоративната индоктринация и на идеологическата пропаганда“ и ги определяше като един от механизмите, чрез които политическата коректност, характерна преди всичко за много университетски програми, си пробива път към широките кръгове на обществото. Но най-важното е, че в едно от писмата си тя ме попита: „Това не е ли един от онези моменти, в които трябва да кажем „стига“?“.

Кога и къде трябва да спрем? Ако една нищожно малка групичка хора прецени, макар и хипотетично, че едни или други думи съдържат обиден оттенък, какво следва тогава? До безкрайност ли ще продължим да забраняваме думи?

Откъс от книгата ОТВЪД РЕДА: ОЩЕ 12 ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА на д-р Джордан Б. Питърсън, издателство Гнездото

Във времена на нестабилност и страдание Питърсън ни напомня, че има източници на сила, от които всички можем да черпим: прозрения, заимствани от психологията, философията и най-великите митове и истории на човечеството. Опирайки се на трудно извоюваните истини на древната мъдрост, както и на дълбоко лични уроци от собствения си живот и клинична практика, Питърсън предлага още 12 нови принципа, които да насочат читателите към по-смел, истински и смислен живот.