„В отношението ни към света е важно – и дори разумно – да намираме баланс между смеха и неудържимия плач“ – пише Ела Франсис Сандърс. На нашата прекрасна малка планета, която е като прашинка в необятната безчувствена Вселена, ние, хората, сме измислили милиони причини да плачем. „Техниката и електрониката са превзели живота ни до такава степен – пише преди половин век с удивителна прозорливост унгарският журналист Ласло Фелеки, – че се нуждаем от някакъв еликсир, който да го направи малко по-поносим. А какъв по-добър еликсир от чувството за хумор?“ Механизацията е само един от методите за дехуманизиране на живота, но има и по-мрачни методи за това, които са фатални и пагубни за разума.

Въпреки тези методи – а може би тъкмо заради тях, – способността да се смеем и изобщо смехът е най-добрата защита за здравия разум и мощно оръжие срещу формите на античовешко отношение. Австрийският психиатър Виктор Франкъл, оцелял в Холокоста, защитава тази идея в психологическите си мемоари „Човекът в търсене на смисъл“ – една от най-дълбоките и вдъхновяващи книги за това как да преодолеем най-мрачните и безнадеждни времена и какво значи да живеем в настоящето.

Размишлявайки върху състоянието на вътрешна непримиримост, което помага на затворниците в концентрационните лагери да съхранят достойнството, здравия разум и жаждата си за живот – като тайно създават изкуство и четат книги, – Франкъл пише:

Хуморът бе още едно оръжие в борбата за самосъхранение. Добре известно е, че хуморът (повече от всичко друго в човешката природа) предоставя възможност за отдръпване и издигане над всяка ситуация, макар и само за няколко мига.*

Франкъл си припомня как е накарал един от приятелите си да осъзнае животоспасяващата роля на хумора – който, подобно на всяко друго умение, подлежи на развиване, – посредством едно дисциплинирано реализиране на творческите импулси:

На практика аз обучавах приятеля си, който работеше редом с мен на строителната площадка, да развие чувство за хумор. Предложих му да си обещаем един на друг да измисляме поне по една забавна история дневно за някакъв инцидент, който би могъл да ни се случи един ден след освобождаването ни. Той бе хирург, работил като асистент в голяма болница. Един път се опитах да го накарам да се усмихне, като му описах как няма да може да се освободи от лагерните си навици, когато се върне на предишната си работа. На строителната площадка (особено когато контролиращият минаваше на проверка) надзирателят ни подканваше да работим по-бързо с викове: „Действие! Действие!“ Аз казах на приятеля си: „Един ден ще си отново в операционната, зает с коремна операция. Изведнъж някой санитар ще се втурне, оповестявайки идването на главния хирург с викове: „Действие! Действие!“.

Франкъл сменя фокуса от личното към универсалното с твърдението, че това, което му е помогнало да оцелее в концентрационния лагер, може да облекчи и човешкото страдание изобщо:

Опитът да се развие чувство за хумор и да се видят нещата в смешна светлина е вид хитрост, която се научава при овладяването на изкуството да се живее. Все пак е възможно да се прилага това изкуство дори в концентрационен лагер, където страданието е вездесъщо.

Според Франкъл способността да откриваме смешното дори в най-тежките и безрадостни моменти е не просто средство за оцеляване, но и върховен творчески акт и утвърждаване на личната свобода като изконно и неотменимо право:

На човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път…
Тъкмо тази духовна свобода, която не може да бъде отнета, придава на живота смисъл и цел.
Активният живот има за цел да даде на човек възможност да осъществи ценности чрез творческа работа, докато пасивният живот в наслада му позволява да постигне реализация чрез преживяване на красотата, изкуството или природата. Но цел има и онзи живот, който е почти лишен както от творчество, така и от наслада, и който допуска една-едничка възможност за високо морално поведение – а именно отношението на човек към неговото съществуване, ограничено от външни сили.

От незапомнени времена хуморът е едно от най-мощните оръжия, с които човекът се бори с тегобите на живота и с най-уродливите и жестоки прояви на съществуването. Хуморът е най-достъпната рецепта и бързодействащ лек срещу отчаянието, депресията и усещането за обреченост. И ако сме склонни да го приемаме като вродена дарба и естествен талант, то Виктор Франкъл ни вдъхва надеждата, че хуморът е също поглед към света и умение, което може да се развива и усвои. Затова търсете смисъл, но търсете и смешното в живота – онази негова подправка, без която съществуването би станало непоносимо. И ако Достоевски е прав, че красотата ще спаси света, то хуморът може само да помогне.

*Всички цитати са от „Човекът в търсене на смисъл“, Виктор Франкъл, издателство „Хермес“

превод: Гнездото
източник: The Marginalian