Винаги е трудно да вземеш решение да се разделиш с човек, когото си смятал за любовта на живота си. За съжаление, хората понякога се разделят просто защото се отчуждават, а рутината на съвместния живот ги кара да мислят, че вече не живеят със същия човек. Често забравяме за всички малки неща, които прави другият за нас, спираме да ги забелязваме и дори сме готови да ги захвърлим с лека ръка.

Една история, която ще ви накара да погледнете отново човека до вас… Може би по по-различен начин.

Съпругът ми е инженер по професия. Обичам го заради неговата стабилност и сдържаност. Обичам топлината и усещането за сигурност, които ми дава.

Но сега, след три години връзка и две години брак, като че ли започнах да се изморявам от него. Всичко, заради което го обичах, постепенно се превърна в обект на недоволството ми.

Аз съм изключително сантиментална и чувствителна жена и се нуждая от романтика и емоции в живота си така, както децата се нуждаят от сладки лакомства. А мъжът ми е всичко друго, но не и романтичен. Неговата сдържаност и невъзможност да украси живота ни с малко романтика ме доведе до пълно униние и скука в брака ни.

И един ден просто реших, че не мога повече така и че трябва да се разделим. Когато му го съобщих, той ме погледна шокирано и просто попита:

– Но защо?

– Изморих се… – отговорих му. – За всичко в този свят ли трябва да има някаква причина?

Той мълча през цялата вечер, потънал в собствените си мисли. От което разочарованието и раздразнението ми само се усилиха. Пред мен стоеше мъж, който не можеше да изрази емоция дори в момент като този.

В края на вечерта той ме попита:

– Какво мога да направя, за да промениш решението си?

Прави са хората, като казват, че човек трудно се променя. А по отношение на него аз бях напълно изгубила надежда, че може да се промени. Погледнах го в очите и казах:

– Ще ти задам един въпрос и ако отговорът ти успее да ме убеди, ще променя решението си. Представи си, че ми се иска да получа цветя, които растат единствено на стръмна и непристъпна скала, до която и двамата знаем, че ако се опиташ да стигнеш, ще загинеш. Какво ще направиш?

– Ще ти отговоря утре – беше лаконичният му отговор.

Ако до момента имах някаква последна надежда, тя съвсем се изпари след този отговор.

Когато станах на другата сутрин, видях, че съпругът ми не е вкъщи. На масата открих бележка. Още първото изречение ме довърши.

„Скъпа, не бих откъснал тези цветя за теб. Но нека ти обясня причината за този мой отговор.“

Все пак продължих да чета…

„Знаеш колко трудно се справяш с програмите на компютъра си и колко често се изнервяш, когато изгубиш някой файл. Мисля, че трябва да запазя пръстите си, за да мога отново да ти помагам с компютъра. Знаеш, че постоянно забравяш ключовете си, затова мисля, че е по-добре да запазя краката си, за да мога отново бързо да стигам до теб и да ти отварям дома ни. Спомни си колко обожаваш пътешествията и как винаги се губиш в непознат град. Затова трябва да съхраня очите си, за да ти показвам пътя. Ти обичаш да си стоиш вкъщи, но аз се тревожа, че може да ти е скучно и самотно, затова трябва да запазя устата си, за да ти разказвам забавни истории. Искам да имам ръце и крака, за да мога, когато остареем, да ти помагам да правиш своя маникюр и да подреждаш побелялата си коса… да те държа за ръка, докато се разхождаме на брега на морето, и да виждам лицето ти, озарено от залязващото слънце…

Затова, скъпа моя, не мога да откъсна онези цветя за теб и да загубя живота си. Освен ако не съм сигурен, че на света има някой, който те обича повече от мен…“

Сълзите се стичаха по бузите ми и започнаха да капят върху листа хартия. Продължих да чета.

„А сега, след като си стигнала до края на моята бележка, в случай че отговорът ми те удовлетворява, можеш да отвориш входната врата. Аз съм отпред и нося мляко и любимите ти кифлички.“

Втурнах се към вратата и когато я отворих, той стоеше там с разтревожено лице, здраво стискайки в ръце плика с кифличките.

Сега знам, че никой никога няма да ме обича така, както той. И не искам никакви цветя от никаква стръмна скала!

Такъв е животът. Такава е любовта. Когато си обграден от любов и грижа, ти преставаш да ги забелязваш и да ги цениш, искрата на вълнението угасва и ти започваш да игнорираш истинската любов, която се спотайва в спокойствието и в ежедневните неща.

Не забравяйте, че любовта се проявява в най-различни неща, и в най-обикновените и дребни неща, а цветята и романтиката са само на повърхността на отношенията.

Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие.
Майка Тереза

Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.

В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.

Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…