Психосаматика – онази магична мелодия, чрез която душата говори през нашето тяло
Психосаматика – онази магична мелодия, чрез която душата говори през нашето тяло
Не много отдавна в едно слънчево градче живеела красива къща.
Може би това ви обърка?!
Естествено, къщата не била жива, не говорела, не плачела, но изглеждала като жива. Градината ѝ била обсипана с много цветни, ухайни рози, а прозорците ѝ греели като щастливи очи, през които минувачите можели да видят стопаните на тази необичайна постройка – хубавата Мая и нейната малка дъщеря. Детето много често се смеело шумно, тичайки през розовите лехи, а вечер майката пеела като славей, поседнала на стълбите пред поляната.
Минало се доста време, малкото момиче растяло, а с него и любовта в майчиното сърце. Когато дъщеря ѝ била още бебе, Мая изгубила своя любим, но детето изпълвало целия ѝ свят с надежда и топлина.
С всеки изминал ден малката дама също се превръщала в красива роза. Един топъл пролетен следобед в града пристигнал пътник, той бил търговец, умен и добър човек. Решил да се разходи из уличките и да разгледа околността. Застинал, когато стигнал до Къщата с розите и усетил аромата им. Точно в този момент вратите на къщата се отворили, а от там излязла най-красивата сред розите – порасналата дъщеря на Мая. Младежът се влюбил лудо още щом я зърнал.
Нашата история прескача няколко обстоятелствени пояснения и стигаме до момента малко след тяхната сватба, който за Мая бил истински тъжен.
Жената стояла подпряна на портата, загледана в отдалечаващия се силует на своето дете, и си дала сметка, че не може да я пусне. Искало ѝ се просто да се радва за щастието, което било прегърнало живота на малката ѝ рожба, но ръка за ръка с него вървяла самотата, която се настанила в майчиния живот.
Все по-рядко Мая излизала на двора, отдавна спряла да пее на къщата, спряла да говори на розите. Все по-дълго лежала загледана в онази улица, по-която дъщеря ѝ била тръгнала на път към своето щастие.
Помните, че къщата е жива. Точно в този момент тя била посърнала. Градината повехнала, между розите се виждали гъсти тръни. Прозорците били прашни, мръсни. От най-голямата красавица, сега къщата се преобразила в истинска грозница. Стояла като вехта купчина тухли, около които се виели тръни.
Един ден Мая, отново загледана в тясна улица, видяла малко, болно котенце. Станало ѝ мъчно – клетото животинче изглежда било изгубило майка си, обикаляло и я търсело. Мая го поела с крехките си ръце, отнесла го в къщата и превързала болната му лапичка, нахранила го, а котето заспало на коленете ѝ. В този момент тя си спомнила за малката си дъщеря и за онези моменти, в които е заспивала в ръцете ѝ.
Ден след ден жената се грижела за котето и то ден след ден укрепвало. Козината му станала лъскава, коремчето му се издуло, а лапичката отдавна оздравяла. Заедно с неговите сили се върнали и силите на стопанката. Лицето ѝ не било така бледо, очите ѝ отново греели.
Една сутрин, която е много важна за нашата история, жената излязла на прага на къщата и тогава забелязала разрухата в градината. Сякаш в този момент видяла отново розите, или поне това, което е останало от тях, видяла окаяната фасада на своя дом… и много се ядосала. Запретнала ръкави и само за ден върнала всичко точно така, както било. На края на същия ден, и на нашата история, Мая пред къщата и пеела на розите и на Мина – малкото котенце, което било нейният нов приятел и нова надежда.
Тази кратка приказка е една метафора, метафора за живота, за тялото и за душата.
Много често се опитвам да обясня връзката на тялото с душата и тази история е още един опит да го направя.
Ако нашето тяло е къщата, то Мая е нейната душа. Когато душата е щастлива, къщата е красива, а в двора цъфтят рози; когато душата страда, розите са просто тръни, а фасадата бавно, постепенно и сигурно запада! Мая, нашата душа, и нейното състояние определят и състоянието на къщата, нашето тяло.
Това се нарича психосоматика, от психи (душа) и сома (тяло). Психосаматиката е онази магична мелодия, чрез която душата говори през нашето тяло.
Всяка болест е зов на нашата душа. Ако не се научим да чуваме шепота ѝ, със сигурност ще чуем нейните крясъци. И бъдете сигурни – тя няма да спре, докато не бъде чута. Дори това да означава да подпали къщата.
автор: Гергана Запорожанова
Препоръчано по темата: „ПОБЕДА НА УМА НАД МЕДИЦИНАТА“ и „ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ СТРАХА“ от д-р Лиса Ранкин, издателство Гнездото
●●●
Д-р Лиса Ранкин е лекар, визионер, който се опитва да промени отживелите представи за медицината и здравето. Тя е бестселър автор на „Ню Йорк Таймс“ и един от популярните лектори в TED. Основател е на Институт по холистична медицина. Провежда семинари и изнася лекции, както онлайн, така и във възстановителни центрове.
Лиса Ранкин е страстно отдадена на своята мисия да помага на хората да се лекуват и да се предпазват от заболявания. Тя търси пресечната точка между науката и духовността, за да ни покаже пътя към физическото и ментално здраве.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от д-р Сюзън Дейвид
Един изцяло нов метод за справяне с емоциите! Метод, който ни показва как да се откачим от вредните мисловни модели, да осъзнаем по-добре емоциите си и да живеем в мир с тях, за да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да постигаме целите си и да живеем пълноценно точно сега.
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се намалява и управлява. Б) Стресът [...]
Koлĸoтo и нeвepoятнo дa звyчи, oпpaвянeтo нa лeглoтo cyтpин e cвъpзaнo c yвeличaвaнeтo нa пpoизвoдитeлнocттa ви пpeз ocтaнaлaтa чacт нa дeня.
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
Агата Кристи: Човек трябва да плати определена цена за всяко нещо, което обича
Тя е любима на милиони по света със своите неповторими криминални истории. Но може би малко хора са се докосвали до нейната житейска мъдрост, до неповторимия ѝ оптимизъм и [...]
Неизгодните постъпки често се превръщат в щастие, а изчислените предателства – в позор и нищета
В някои случаи изгодата е очевидна. Абсолютно ясно е как да постъпиш, за да е изгодно за теб. Но умните и чувствителни хора невинаги постъпват така. Невинаги извличат печалба. [...]
Може ли човек да привлича щастието или нещастието?
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да [...]
Джордан Питърсън за преимуществата на Глупака
Трябва да знаете, че е полезно да заемате място в дъното на една йерархия. Това може да ви помогне да развиете благодарност и смирение. Благодарност, защото има хора, които ви [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
Докато някой се нуждае от твоята подкрепа, животът винаги ще има смисъл
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да [...]
Дали не участваме в безкрайно състезание на плъхове…
Движиш се в лабиринт с бясна скорост и живееш като плъх – така безжалостно описва нещата Ранди Гейдж. При това самият ти не осъзнаваш напълно, че си се озовал [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание – мъдри думи за тежки моменти
Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания. За да израсне и да [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.