В семейния живот има един проблем, за който никой не обича да говори. Много жени се оплакват, че с времето мъжете им стават по-малко мъжествени, че стават вяли и апатични, лежат на дивана, пият… Дори забравят, че някога самите те са ги избрали и харесвали. Харесвали са нещо в тях. И това „нещо“ сякаш е изчезнало изведнъж.

А може би не е изведнъж?

Когато срещнем своя мъж, в началото на връзката, ние сме привлечени от мъжката му сила и енергия. Гордеем се с него, когато препуска със своя мотор. Вдъхновяваме се от някое улично сбиване или състезания, в които участва и побеждава. И тук не става въпрос за буквални прояви на сила, а по-скоро за мъжкарството.
Харесва ни дори твърдата му позиция: „Няма да ходиш там и точка!“. Вътрешно може и леко да се бунтуваме, но това е мъжествено. Чувстваме се защитени. Той е силен. Той е истински мъж…

Това очакваме от него и в семейния живот. Да поема отговорност, да взима решения, дори и да удари с юмрук по масата. Мечтаем за мъжко рамо. Но забравяме, че в този случай трябва да се откажем от някои неща в своето поведение.

Истинският мъж в някакъв смисъл е близък до природата. Той е някак си непобедим, необуздан, див… и малко опасен. Като вулкан, който не бива да притесняваш и предизвикваш.

След брака обаче много често всичко това се променя драстично.

Познавам много такива мъже, които след сватбата коренно се промениха. Един от тях например под давление на жена си (и от любов към нея) прекрати отношенията си с всички свои приятели. Остави само един-двама „приемливи“ – такива, с които да изпият по бира през уикенда. В същото време всички негови предишни увлечения и страсти изчезнаха – алпинизмът, планинските преходи, сноубордът. Аргументите бяха железни: Това е твърде опасно за баща и глава на семейство. Време е да пораснеш. Трябва да мислиш за семейството си. Имаше дори и ултиматум: „Или аз, или планината!“, „Или аз, или приятелите ти“.

Той я обичаше и се съгласи на всичко. Раздаде цялата си планинска екипировка на познати и приятели.
И направи своя избор. Труден избор.

Стана домошар. Грижовен и прилежен баща. Но дълбоко в себе си беше нещастен. И това беше очевидно.
После той се опита да „реализира“ своята мъжественост чрез възпитанието на сина си – да го закалява, да спортува заедно с него. Но и това беше забранено. Детето е още малко!

Минаха още няколко години. И жена му внезапно го напусна. Намери си някакъв луд каскадьор, който препускаше с мотора си по цели нощи.
Каква беше причината ли? Ами, страстта някак си била изчезнала… Той толкова се бил променил, нищо не го интересувало, нищо не го вълнувало… Скучен човек.

Сега той се възстановява. И отново стана онзи мъж, който беше преди. Отново покорява планински върхове, спуска се със своя сноуборд на места, където не е стъпвал човешки крак. Отново е пълен с енергия, а очите му светят. И отново жените го харесват. Само че сега той е особено предпазлив, когато стане дума за брак. Семейният живот го плаши. Защото той е нещото, което може отново да му отнеме силата и мъжествеността.

Точно така се случва много често. Жената опитомява своя мъж. За свое собствено удобство – за да не му се случи нещо, за да не се тревожи къде и с кого е, и в най-лошия случай – за да не остане вдовица. А, да, и за да не е много привлекателен за другите жени.

Опитомените мъже в повечето случаи доброволно се съгласяват на това. Дали защото са расли само с майка си, или техният баща също е бил опитомен, те приемат новата си роля в живота без дори да разберат каква цена плащат. Своето опитомяване те наричат „успокояване“ и „помъдряване“. А и нали обичат своята съпруга и искат тя да е щастлива…

Но душата някак си всичко знае и помни. И копнее за предишната си сила. Мъжът е като лъв – дори и да го затвориш в клетка, никога не може да стане домашна котка. Може да стане просто унижен и дресиран лъв. Лъв, лишен от своята сила.

А дали е случайно, че повечето мъже на средна възраст се опитват да захвърлят брачните окови? Купуват свръхмощен автомобил, зарязват жена си, впускат се в някакво екстремно занимание.
Не е рядкост в Европа например да видите застаряващ мъж, който с огромна наслада натиска до дупка газта на мощно Ферари. „Аз съм мъж… аз съм силен и опасен“, сякаш крещи той.

Какво се получава на практика? Всяка жена иска да се омъжи за супермен, който да я покори с подвизи и храброст. Но ѝ е по-удобно да живее с тих и нерешителен човек, който се занимава с нещо скучно и безопасно и помага в домакинството. И който не е интересен никому. Даже и на нея самата.
По-удобно е, но това удобство има цена.

И така. Той е опитомен. Но тя започва тайничко да си мечтае за онзи предишния мъж, в когото се е влюбила. Необуздан, силен и опасен. Който изненадващо да я прегръща силно, да спира дъха ѝ… дори да удря по масата. Просто да чуе неговото категорично „Не“ и да види отново блясъка на силата и страстта в очите му.

Опасна ли е мъжката сила?

Важното в случая е да знаеш как да се държиш с такъв мъж. Да не го дразниш и провокираш и да не наливаш масло в огъня, когато е ядосан.
Това е като да си химик. Трябва да знаеш кои точно съставки можеш да смесваш и кои – никога. Защото някои комбинации са взривоопасни.
Лошото е, че нямаме инструкции за употреба. И разчитаме на експерименти.

Мъжете наистина могат да бъдат опасни. Но когато жените се опитват да ги „обезвредят“ и укротят, те самите си правят лоша услуга. Когато той се превърне в кротък домошар, жената губи желание дори да домакинства и да бъде красива за него. Той предизвиква по-скоро съжаление и презрение, отколкото любов и уважение.

Когато в мъжа има мъжка сила, жената трябва да се научи да общува с него правилно и да престане да се тревожи за това. Да се научи да му се доверява безрезервно. А също и да разбере, че такъв мъж е привлекателен и за другите жени. Затова трябва да бъде за него най… най-красивата, най-любящата, най-нежната и най-непредсказуемата.

Това е друг избор и друг живот. Да престанеш да го контролираш, да не проверяваш телефона му и да не му държиш сметка кога се прибира. Да не му казваш с кого да общува и с какво да се занимава. И да не оценяваш заниманията и хобитата му по тяхната степен на опасност. Просто да възраждаш отново и отново неговата страст към живота.

Да, нека да се занимава с триатлон. Нека да тренира, да купува оборудване, да участва в състезания. Просто се примиряваш с отсъствието, ангажираността и физическата му умора. И се доверяваш.
Но в замяна виждаш как блестят очите му и как всичко това го прави по-силен не само физически, но и морално.

Познавам едно момиче, което много се страхуваше от това, че мъжът ѝ искаше да си купи мотор. Това наистина е екстремно и опасно, особено за любителите на високи скорости. Но не го спря. И след известно време той се превърна от обикновен наемен работник в успешен бизнесмен. Сега тя се вози в своя автомобил, а той всяка вечер яхва любимия си „железен кон.“ И макар че са женени повече от десет години, тя ми сподели, че страстта между тях е все още жива.

„Да, мъжете наистина са опасни. Но скалпелът също е опасен. Той може да ви нарани, но може и да спаси живота ви. Никой не се опитва да го притъпи, за да го направи безопасен. Просто той трябва да бъде в ръцете на някой, който знае как да борави с него.“
Джон Елдридж

Ценете мъжката сила в мъжа до себе си. И му помагайте да стане по-силен и по-мъжествен. Няма нищо страшно в това, че той няма да ви помага с миенето на чинии. Просто си купете съдомиялна. Нека той се занимава с мъжки неща. С неща, които го изпълват със сила и енергия.

Автор: Олга Валяева Превод: Gnezdoto