Легендата за „Тайната вечеря“, или какво се случва, когато угасим светлината в живота си…
Легендата за „Тайната вечеря“, или какво се случва, когато угасим светлината в живота си…
Интересна легенда, свързана с една от най-известните творби на света – „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, разказва…
Започвайки работа над библейския сюжет, великият художник срещнал голяма трудност – за да нарисува Доброто в образа на Иисус и Злото в лицето на Юда, трябвало да намери най-подходящите модели. И започнал да търси и да оглежда човешките лица.
Един ден, по време на църковно богослужение, се вгледал в лицето на едно от момчетата, които пеели в църковния хор. Това бил съвършеният образ на Иисус. От одухотвореното му лице струяла светлина и доброта. Точно това търсел художникът.
На другия ден го поканил в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици. Образът на Христос бил завършен.
Изминали три години. „Тайната вечеря“ вече била почти готова, но художникът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицетворение на злото. А вече започвали да го притискат да завърши фреската колкото се може по-бързо.
И един ден, след дълго търсене, съвсем случайно Да Винчи най-после открил идеалния модел. В една крайпътна канавка лежал дрипав младеж – пиян, озлобен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, понеже нямал време да прави скици.
Бездомникът бил пренесен дотам, без дори да разбере, а помощниците го придържали прав, за да може художникът веднага да започне да го рисува. Леонардо успял да улови и пресъздаде цялото зло, открояващо се върху това лице.
Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:
– Вече съм виждал тази картина.
– Как така? Това не е възможно… – възкликнал изненадано Леонардо да Винчи.
– Беше преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един църковен хор, животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Иисус…
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Живял някога един владетел. Той имал четири жени. Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките ѝ прищевки. Другата любимка на [...]
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:– Ти си източник [...]
Как действа на организма приемът на лекарства
През последните години медицината започна да използва фармакотерапията като основен метод на лечение. Постепенно лекарите от лекуващи се превърнаха в предписващи лекарства. Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе [...]
Джордан Питърсън: Въведете идеален ред в собствения си дом, преди да критикувате света
Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща. Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага? Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате [...]
Докато някой се нуждае от твоята подкрепа, животът винаги ще има смисъл
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да [...]
На токсичните хора плащайте със същата монета, която са ви пробутали
В едно село живеел пастирът Терешечка. Местните жители го смятали за глупак; те не се оправяли особено добре с психологията. Терешечка събирал кὸзите барабонки и с усмивка ги дарявал [...]
Една малка промяна, която може да преобрази живота ти
Някога в магазините е имало табелки с надпис: „Изисквайте най-доброто!“. Поискайте от продавача най-хубавите галоши от Париж! Настоявайте за пресни стриди или за меденки с мента – служителят с [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст [...]
Ако връзките ви се провалят, помислете дали не държите другия под ключ
Представете си, че сте ми дошли на гости. Прекарваме си чудесно: пием ароматен чай, хапваме си бонбони и си говорим за живота. Отпуснали сте се в креслото и се [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
Всичко се случва за наше добро. Но го разбираме, когато му дойде времето…
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил [...]