Как се „зарибяваме“ от неработещи модели на поведение, или защо не бива да се спасяваме през същата врата, през която сме влезли
Как се „зарибяваме“ от неработещи модели на поведение, или защо не бива да се спасяваме през същата врата, през която сме влезли
Хората често умират при пожари или самолетни катастрофи, защото се опитват да избягат през същата врата, през която са влезли, вместо да помислят за друг изход. По същия начин, когато сме обсебени от определен начин на мислене или поведение, е почти невъзможно да реагираме на външния свят такъв, какъвто е в момента, и да се справим с емоциите и проблемите си.
Реално погледнато, когато сме обсебени от определен начин на мислене или поведение, ние не възприемаме света обективно. Смятаме, че той е организиран в точно определени категории, които може и да нямат никаква връзка с конкретната ситуация.
Ето четирите най-често срещани въдици, на които се хващаме:
Въдица №1: ОБВИНИТЕЛНИ МИСЛИ
„Помислих, че ще се изложа, и затова не общувах с хората на партито.“
„Помислих, че е надменна, затова спрях да ѝ давам информация за проекта.“
„Помислих, че ще прозвучи глупаво, и затова си замълчах.“
„Помислих, че тя ще направи първата стъпка, и затова не ѝ се обадих.“
В тези примери говорещият упреква мислите си за своите действия или бездействие.
Когато хвърляме вината върху мислите си, промеждутъкът между стимула и реакцията е твърде малък, за да направим реален избор. Сами по себе си мислите не чертаят поведението ни. Нито старите истории. Ние го чертаем.
Въдица №2: МАЙМУНСКО МИСЛЕНЕ
„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон. Например имаш пререкания с партньора си (или който и да е друг: родител, дете, приятел или колега) и той излиза ядосан от вкъщи. Докато пътуваш в метрото на път за офиса, умът ти боботи: „Довечера ще му кажа колко ми е неприятно, когато критикува родителите ми.“ Тази прибързана мисъл води до разиграваща се в ума ти размяна на иронични реплики, докато планираш предстоящия разговор. По всяка вероятност той ще изтърси нещо гадно за родителите ти, а ти ще му отвърнеш с коментар за непрокопсания му брат. Предполагаш какъв ще е отговорът му и обмисляш и своя. Когато пристигаш в офиса, си напълно изтощен от напрегнатия спор, който си водил сам със себе си.
Когато сме в режим на „маймунско мислене“, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон.
Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада.
Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб.
В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ЕМОЦИОНАЛНА ПЛАСТИЧНОСТ“ НА СЮЗЪН ДЕЙВИД
Въдица №3: СТАРИ, ОТЖИВЕЛИ ИДЕИ
Кевин отчаяно копнее за сериозна връзка. На пръв поглед той е забавен и безгрижен. Но дълбоко в себе си е затворен и недоверчив и не допуска жените прекалено близо. Както може да се очаква, връзките му се разпадат. Когато бил малък, бащата на Кевин, който бил алкохолик и грубиян, наказвал неуспехите му с подигравки и пердах, понякога дори пред приятелите му. Още тогава Кевин се научил да крие тъгата и уязвимостта си, които баща му би използвал срещу него.
Урокът е, че ако близките ти се обърнат срещу теб, най-добре би било да се откъснеш от чувствата си и от същите тези хора. Поведението на Кевин е било напълно функционално през детските му години; осигурило му е емоционална защита и физическа безопасност. Но това е било тогава.
Двайсет години по-късно недоверието на Кевин продължава да му убива като чифт омалели обувки. Той се държи така, сякаш всеки ден преживява отново травмата от детството си. Но старият дискомфортен начин на мислене отдавна вече не му служи.
Нужно му е да развие емоционална интелигентност, за да се приспособи към съвсем различните и значително по-благоприятни обстоятелства на зрелия си живот.
Тина не получава очакваното повишение като изпълнителен директор на голяма компания за финансови услуги. В началото на кариерата си тя работела като борсов посредник в Ню Йорк в безкомпромисна и предимно мъжка среда. В борсовия салон научила, че разговорите за личния живот са табу, и трябвало да докаже, че е не по-малко корава от агресивните мъжкари наоколо. Това било успешен модел на поведение за тогавашната ѝ работа и тя я обичала, но с преместването си в нова организация осъзнала, че хората не искат да следват автомати. Било важно да покаже емоционалната си и човешка страна, но изпитвала нежелание да се сближава с когото и да било и не знаела защо е така. Подобно на Кевин и тя живее в една история от миналото. И за да продължи нататък, тя трябва да развие пластичността да се приспособява към променящите се обстоятелства.
Въдица №4: КРИВОРАЗБРАНА ПРАВДА
Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, за разплата и безпрекословно доказване, че сме прави.
Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, когато осъзнаваш, че… слава богу… бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.
Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение.
В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“
Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.
Преди едно или две поколения обществото разделяше по полов признак различните дейности на „мъжки“ и „женски“. Сега обаче рискуваш да ти разбият носа за допускането на такова брутално разграничаване. По същия начин някои хора имат навика сами да се напъхват в определени категории, като не осъзнават собствената си стойност на индивиди и възприемат себе си ограничено и единствено като богаташ, дебелак, простак или атлет. Отдавна знаем, че да се самоопределяш като „жената на мистър Джоунс“ е ограничаващо и омаловажаващо твърдение. Но такива са също и „изпълнителен директор“, „пример за подражание“, „най-умното дете в класа“ и дори „куотърбек, спечелил Супер купата“. Всичко се променя. А за да сме сигурни, че ние също се променяме, се нуждаем от гъвкавост.
Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности.
●●●
Сюзън Дейвид е доктор на психологическите науки, психолог в медицинския факултет на Харвард. Като психолог и практически наставник тя повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова концепция, която нарича „емоционална пластичност“ ‒ изключителна идея, променила начина, по който обществото ни възприема емоциите.
Емоционалната пластичност е процес, който ни помага да живеем в настоящето и да бъдем гъвкави в един сложен и бързо променящ се свят, да понасяме стреса и да преодоляваме неуспехите. „Не е нужно да игнорираме трудните емоции или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях.“
от д-р Сюзън Дейвид
Един изцяло нов метод за справяне с емоциите! Метод, който ни показва как да се откачим от вредните мисловни модели, да осъзнаем по-добре емоциите си и да живеем в мир с тях, за да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да постигаме целите си и да живеем пълноценно точно сега.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Лиса Ранкин
Медицината все още здраво стиска в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приема идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние или обратното – да се разболее. Но истината е, че всичко е в нашите ръце, в нашия могъщ ум.
В човешкия организъм е скрита огромна мъдрост, неподозирана сила, която може да твори чудеса. Просто трябва да му създадем подходящи условия за това.
Само с една приемаща, открита и широкоскроена нагласа можем леко да се отдалечим от мислите и емоциите си, да ги „пуснем“ и да се откачим от миналите преживявания и същевременно да приемаме новите непредубедено. Това, [...]
Ние, хората, не можем да замахнем с вълшебна пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако сме "емоционално пластични", вълшебството не ни е нужно. Защото емоционалната пластичност ни позволява [...]
Моника е омъжена за Дейвид. Двамата се обичат силно, но има нещо, което е като трън в очите на Моника: всеки ден, щом се върне от работа, съпругът ѝ хвърля палтото си на пода. [...]
В труден момент да понесеш другия на ръце – това е любовта
Това някак се позабрави в добрите модерни времена напоследък. Наложи се твърдението, че всеки е отговорен за себе си. Че в любовта трябва да мислим само за себе си. [...]
Скритите тайни на милиардния бизнес, наречен „пречистване и детокс“
Терминът „чисто“ по отношение на храната за пръв път използва канадският фитнес модел Тоска Рено (тя е автор на книгата „Яж чисто“), въпреки че диетата ѝ е по-скоро режим за [...]
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в [...]
Живей! Не се страхувай, че може да паднеш и да се удариш, да се изцапаш и да се намокриш…
Майка завела момченцето си до едно езеро. То било на четири години и тогава за първи път видяло езеро. Смаяло се. Било много горещо. Майката седнала на една плажна [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Човекът, който търсел истината
Мустафа бил добър и мъдър човек. И през целия си живот търсел истината. Затова повече слушал, отколкото говорел. Слушал с еднакво внимание всички – и тези, които хората смятали за [...]
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
По-добре е да си тръгнеш от студения дом и студеното сърце, което не желае да те побере…
Едно момиче напуснало мъжа, в когото се влюбило. Уж всичко било добре, дори прекрасно – все пак той я поканил да живее в разкошната му къща. Е, как точно [...]
Не можеш да излекуваш тялото, без да лекуваш душата: историята на едно самоизцеление
Мария беше типична жителка на окръг Марин в Северна Калифорния. Беше вегетарианка, обичаше разходките сред природата, практикуваше йога, състезаваше си в триатлони, приемаше много хранителни добавки, не пушеше и избягваше употребата на алкохол и упойващи вещества. Но медицинският й картон беше дебел половин метър и тя страдаше от четири хронични заболявания.
Когато си гневен, спомни си тази притча
Притча, която ще те научи как да постигаш душевен покой... Един монах попитал учителя си как постига спокойствие и вътрешен мир. – Ще ти разкажа нещо – отговорил той. – [...]