
Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора

Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като дете, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и лакомо, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги вкусва бавно и с удоволствие, да се наслаждава на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща сладостта на лакомствата с всяка своя фибра.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, стратегии и вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които независимо от възрастта си са незрели. Нямам време за посредственост. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилира напомпаното его.
Не толерирам манипулатори, интересчии и кариеристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да ставам свидетел на борбата за по-важно място и да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържанието, а за титлите. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора, много човечни… човечни преди всичко друго.
Хора, които могат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, с честта и достойнството.
Истинското, базисното, простото, обикновеното, естественото – това е, което прави живота ценен, което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали и носят мекота в душата си. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и със съвестта си.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде
Превод: Марион Колева; Източник: poznanie.dir.bg
Препоръчано по темата: „КНИГАТА НА РАДОСТТА: ТРАЙНО ЩАСТИЕ В СВЯТ НА ПРАМЕНИ“ от Далай Лама и Дезмънд Туту, издателство Гнездото
●●●
Двама духовни гиганти, двама носители на Нобеловата награда за мир и един вечен въпрос: Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?
„Книгата на радостта“ ще ви направи съпричастни към една изумителна среща на двама стари приятели, която въвлича в задълбочен диалог две от най-големите вероизповедания в света: християнството и будизма. Един откровен и смислен разговор за прошката и смирението, за доброто и злото, за състраданието и благодарността.
Седем дни, изпълнени със смях и сълзи, през които двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на въпросите, които вълнуват всеки човек.
Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години изгнание, а архиепископ Дезмънд Туту – дългите години на апартейда, изпълнени с прекършващо волята насилие и потисничество …
от Далай Лама и Дезмънд Туту
През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.
Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Агата Кристи
Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот!
Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота!
Най-интересната книга на великата писателка!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
Имаше един случай, в който почти две години живях без топла вода. По-точно, в кухнята имаше, но в банята едва капеше, така че беше невъзможно да си вземеш душ – можеше единствено да чакаш [...]
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше го нарочно, а не по [...]
Група бивши състуденти, повечето от които добри професионалисти и успели хора, се събрали и решили да посетят своя любим професор от университета. Те отишли в дома му и скоро разговорът се насочил към проблемите на [...]
Не позволявайте да получавате половин порция
Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да [...]
Докато си на земята, докато си жив, има надежда
Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид [...]
Истинският успех се постига, като затваряш врати, а не обратното
Едно изключително интересно лично преживяване, разказано от млад предприемач от Бомбай, което ще ви накара да се замислите за личната си мисия в живота, за успеха и илюзиите, които [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
Ефектът на моралното оправдание – трик на мозъка, който ни убеждава, че можем да направим това, което искаме
Когато става въпрос за правилно и грешно, повечето от нас не се стремят към морално съвършенство. Ние просто искаме да се почувстваме достатъчно добри – а това сякаш ни [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Внимавайте с кого ще споделите новогодишната нощ
Една млада жена почти загубила щастието си в новогодишната нощ. Тя била прехвърлила трийсетте, когато се появил великолепният Аркадий, успешен инженер, неженен, готов за сериозни отношения, както пишат по [...]
Как се образоваме в житейското училище
Джак Ма, съоснователят на Alibaba, през 2017 година заема второ място в класацията на списание „Форчън“ за 50-те най-велики лидери в света. Но неговият успех е трудно извоюван. Джак [...]
За чудото на Рождество
Веднъж в нощта преди Рождество дядо Талиб седял и си кърпел валенките. Те били много стари, като самия Талиб. Той не знаел нищо за Рождество. Както сам казвал, било [...]















































