
Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора

Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като дете, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и лакомо, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги вкусва бавно и с удоволствие, да се наслаждава на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща сладостта на лакомствата с всяка своя фибра.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, стратегии и вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които независимо от възрастта си са незрели. Нямам време за посредственост. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилира напомпаното его.
Не толерирам манипулатори, интересчии и кариеристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да ставам свидетел на борбата за по-важно място и да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържанието, а за титлите. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора, много човечни… човечни преди всичко друго.
Хора, които могат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, с честта и достойнството.
Истинското, базисното, простото, обикновеното, естественото – това е, което прави живота ценен, което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали и носят мекота в душата си. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и със съвестта си.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде
Превод: Марион Колева; Източник: poznanie.dir.bg
Препоръчано по темата: „КНИГАТА НА РАДОСТТА: ТРАЙНО ЩАСТИЕ В СВЯТ НА ПРАМЕНИ“ от Далай Лама и Дезмънд Туту, издателство Гнездото
●●●
Двама духовни гиганти, двама носители на Нобеловата награда за мир и един вечен въпрос: Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?
„Книгата на радостта“ ще ви направи съпричастни към една изумителна среща на двама стари приятели, която въвлича в задълбочен диалог две от най-големите вероизповедания в света: християнството и будизма. Един откровен и смислен разговор за прошката и смирението, за доброто и злото, за състраданието и благодарността.
Седем дни, изпълнени със смях и сълзи, през които двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на въпросите, които вълнуват всеки човек.
Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години изгнание, а архиепископ Дезмънд Туту – дългите години на апартейда, изпълнени с прекършващо волята насилие и потисничество …
от Далай Лама и Дезмънд Туту
През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.
Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Агата Кристи
Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот!
Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота!
Най-интересната книга на великата писателка!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
Един от най-трудните уроци за научаване е как да се абстрахираме от чуждото мнение. А хората винаги ще говорят, ще коментират, дори и да не са досатъчно компетентни. По този начин те подхранват своето его, [...]
В един момент човек достига достолепна възраст, или, просто казано, остарява. Сега не е прието да използваме тази дума, култът към младостта ни принуждава да повтаряме, че всички са вечно млади. Младежи на петдесет [...]
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов от уважение… Свързани сме с [...]
Стани „продуцент“ на собствения си живот в 10 лесни стъпки
Ние, хората, не можем да замахнем с вълшебна пръчица и мигновено да се превърнем в хората, които мечтаем да бъдем. Но ако сме "емоционално пластични", вълшебството не ни е нужно. [...]
Най-важното е да имаш противотежест, която да ти позволи да се изправиш
Могат да ви ограбят и да ви причинят значителни щети… Могат да ви превият до земята. Но докато имате вътрешна пружинка, ще се изправяте отново. Докато притежавате жизнена сила. [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
Как да се излекуваш от нещастната любов
Нещастната любов понякога е непоносимо страдание. Тъга и болка. Ревност и депресия. Днес дори се опитват да лекуват нещастната любов с антидепресанти и аналгетици; твърди се, че помагали да [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Как да помолим правилно съдбата да ни дари желаното?
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]
Може ли човек да привлича щастието или нещастието?
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да [...]
Как да научиш ума си да работи в твоя полза
Когато бях монах и живеех в манастира на моя гуру, срещнах един човек от островната държава Мавриций, който винаги се усмихваше. Няколко месеца той служи в манастира и през [...]

















































