Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора
Вече нямам време. Искам да живея до човечни хора
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като дете, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и лакомо, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги вкусва бавно и с удоволствие, да се наслаждава на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща сладостта на лакомствата с всяка своя фибра.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, стратегии и вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които независимо от възрастта си са незрели. Нямам време за посредственост. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилира напомпаното его.
Не толерирам манипулатори, интересчии и кариеристи. Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да ставам свидетел на борбата за по-важно място и да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните. Презирам хората, които не спорят за съдържанието, а за титлите. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора, много човечни… човечни преди всичко друго.
Хора, които могат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, с честта и достойнството.
Истинското, базисното, простото, обикновеното, естественото – това е, което прави живота ценен, което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали и носят мекота в душата си. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и със съвестта си.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде
Превод: Марион Колева; Източник: poznanie.dir.bg
Промоцията е валидна до 30 април 2025 г. при поръчка онлайн!
Препоръчано по темата: „КНИГАТА НА РАДОСТТА: ТРАЙНО ЩАСТИЕ В СВЯТ НА ПРАМЕНИ“ от Далай Лама и Дезмънд Туту, издателство Гнездото
●●●
Двама духовни гиганти, двама носители на Нобеловата награда за мир и един вечен въпрос: Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота?
„Книгата на радостта“ ще ви направи съпричастни към една изумителна среща на двама стари приятели, която въвлича в задълбочен диалог две от най-големите вероизповедания в света: християнството и будизма. Един откровен и смислен разговор за прошката и смирението, за доброто и злото, за състраданието и благодарността.
Седем дни, изпълнени със смях и сълзи, през които двамата духовни учители се взират в бездната и отчаянието на нашето време, за да отговарят на въпросите, които вълнуват всеки човек.
Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години изгнание, а архиепископ Дезмънд Туту – дългите години на апартейда, изпълнени с прекършващо волята насилие и потисничество …
от Далай Лама и Дезмънд Туту
През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.
Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Агата Кристи
Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот!
Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота!
Най-интересната книга на великата писателка!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си. Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Тя ни тласка към страдание и кръвопролитие.
Стар чероки обяснявал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. – В душите ни се борят два вълка – казал той. – Единият е зъл – това е гневът, [...]
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме принуди: да живея с нелюбим [...]
Една удивителна история, която ще преобърне представите ви за здравето и дълголетието
Замисляли ли сте се някога за това дали чувствате близката подкрепа на общността от хора, които обичате? Вероятно не. А би трябвало. Оказва се, че самотата може да бъде [...]
Трите смъртоносни „П“, с които можеш да унищожиш един човек
Един човек може да бъде унищожен по следния начин: плашиш го, порицаваш го и го принизяваш. И правиш това постоянно. Трите смъртоносни „П“. Това е теорията за стреса на [...]
Трите въпроса, в чиито отговори е скрита цялата мъдрост на света
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години [...]
Опасно е да служиш на двама господари
Древногръцкият философ Езоп има басня за един мъж, който имал жена и любовница. Човекът вече бил започнал да старее и да побелява. Съпругата, която също била на възраст, искала [...]
Ще познаете какъв е един човек по държанието му, когато има временна власт над вас
Случва се някой човек да усети, че има власт над вас. Тогава той започва да упражнява тази власт толкова очевадно, че ви къса нервите. Буквално издевателства – не мога [...]
Когато се изгубиш в лабиринта на неразрешима ситуация…
Всички сме изпадали в ситуация, в която сякаш не можем да разрешим проблема, пред който сме изправени. Колкото и да се лутаме, не виждаме изход. Ето една притча, която ще [...]
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
По-добре е да си тръгнеш от студения дом и студеното сърце, което не желае да те побере…
Едно момиче напуснало мъжа, в когото се влюбило. Уж всичко било добре, дори прекрасно – все пак той я поканил да живее в разкошната му къща. Е, как точно [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
За разочарованието и гнева
Повече от десетилетие преди да дойда в Дхарамсала, бяхме с архиепископ Дезмънд Туту, в едно задръстване в Джаксънвил, Флорида. С право мога да кажа, че всъщност бях изключително любопитен [...]
