
Тръгни си от този, който те наранява

Тръгни си от този, който те наранява
Има хора, които неустоимо ни привличат, макар да усещаме, че са истински вредители за душевното ни спокойствие. Това са хора, които са близо до нас и в същото време остават безкрайно далече.
Хващаме се като удавници за сламка за надеждата, която те размахват пред нас, понякога несъзнателно, друг път съвсем умишлено. И въпреки това усещаме, че ръцете ни остават празни, че пръстите ни улавят само въздуха.
Падаме по лице на земята. И не е нито за първи път, нито ще е за последен.
Обичаме да виждаме името на този човек, изписано на дисплея на телефона. Бихме направили всичко, за да ни се усмихне.
Копнеем за начина, по който ни гледа. Но въпреки това в очите му все не успяваме да видим отражението, което чакаме.
Нещо ни подсказва, че този човек не е 100% с нас и никога няма да бъде, без значение колко силно го искаме…
Той ни казва, че сме красиви и искаме да го вярваме, защото думите му докосват онази струна в нас, която ни кара да изпитваме едновременно болка и удоволствие. Част от нас търси болката, която ни носи този човек. Живеем в един омагьосан кръг, в който ту си тръгваме, ту се връщаме.
Истината е, че просто не искаме да си тръгнем заради всички онези бъдещи обещания, които досега сме чакали и на които сме се надявали.
„Може би този път ще е различно“, казваме си с отчаян наивитет. Знаем, че няма да е така, но въпреки това предпочитаме да си заровим главата в пясъка.
В същото време гласът на разума ни казва, че доброволно се превръщаме в хора, които приемат да бъдат наранявани. Знаем много добре какво се случва, какви ще са последиците и защо това е лошо за нас.
Знаем много добре каква е разликата между човек, който ни третира като свой приоритет, и човек, за когото сме просто възможност.
Понякога гласът на разума печели битката, но обикновено за кратко. Нашите емоции заглушават гласа на истината, който крещи в лицето ни, и твърде лесно се отдаваме на желанието отново да обгърнем с ръце врата му.
След това се обвиняваме, че сме слаби, че сме емоционално незрели… и вероятно сме прави.
Казвали са ни, че не трябва да се задоволяваме с по-малко, отколкото заслужаваме. Тогава защо го правим? Защо се поддаваме на изкушението? Защо доброволно отдаваме част от силата си на друг човек, който не ни зачита достатъчно? Нима това не ни омаловажава като личности?
А може би това ни кара да се чувстваме по някакъв изкривен начин живи, изпълнени с надежда, упорити, крехки…
Отказваме да чуем съветите на хората до нас и сме напълно наясно с пораженията, които всяка дълго чакана, опияняваща целувка ще ни нанесе. Единственото, което искаме, е да ни иска.
Нараняването е едно от най-интимните преживявания, които можеш да имаш с един човек. Случва се дори на най-силните между нас, защото всички имаме чувства и спомени, с които не искаме да се сбогуваме.
Но е време да си дадем сметка, че макар да не е в нашите възможности да контролираме как се чувстваме, можем да контролираме как другите се държат с нас, как им ПОЗВОЛЯВАМЕ да се държат с нас.
Не можем да променим хората до себе си, но можем да променим КОИ хора да са до нас.
Колко болка още ще толерираме? Време е да определим своите граници и да решим какво искаме за себе си. Не е лесно, когато си заседнал в стари, познати модели на поведение.
Но в края на краищата нашето щастие е в нашите ръце.
Някои хора, колкото и да ни тегли към тях, просто не заслужават тази жертва.
aвтор: София Уу, elitedaily.com; превод: Gnezdoto
Препоръчано по темата: „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ и „ОБИКНОВЕНО ЧУДО“ от Анна Кирянова, издателство Гнездото
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Живеят заедно двама души. Единият човек е лош, а другият – добър, невинен и порядъчен. Единият е мръсен, а другият – чист като сълза, сякаш недокоснат от живота.Една честна и порядъчна майка имала безпътна дъщеря. [...]
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за ума и съзнанието. Определихме ума като [...]
Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти.Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат.Шефове, които няма елементарна представа за сферата, [...]
Джордан Питърсън: Въведете идеален ред в собствения си дом, преди да критикувате света
Разгледайте житейската си ситуация. Започнете от малките неща. Възползвате ли се напълно от възможностите, които животът ви предлага? Давате ли най-доброто от себе си в работата си, или се предавате [...]
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
Представете си какви бихте могли да бъдете и целенасочено се стремете към това
Здравата, енергична и преди всичко честна личност ще признае грешките си. Тя доброволно ще се откаже от остарелите идеи, разбирания и навици, които пречат на по-нататъшното ѝ израстване и [...]
Ще познаете какъв е един човек по държанието му, когато има временна власт над вас
Случва се някой човек да усети, че има власт над вас. Тогава той започва да упражнява тази власт толкова очевадно, че ви къса нервите. Буквално издевателства – не мога [...]
Всичко се случва за наше добро. Но го разбираме, когато му дойде времето…
Много често ми се случват някакви нелогични неща – неща, което смятам, че не заслужавам, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил [...]
Джордан Питърсън: В добре функциониращите общества главният показател за статуса е компетентността. Не властта!
Предлагаме ви няколко мисли от великолепната книга на д-р Джордан Питърсън „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, която слага пръст в раните на днешния свят, за да ни покаже пътя [...]
Как страхът ни разболява: невронауката за хроничния страх
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята [...]
Когато имаш чувството, че животът е против теб, наистина се оказва така
Седях в самолета в очакване да излетим от летище Хобарт. Забави ни последният пасажер – една останала без дъх, гневна на вид жена. Новодошлата се ядоса още повече, когато [...]
Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]














































