
Тръгни си от този, който те наранява

Тръгни си от този, който те наранява
Има хора, които неустоимо ни привличат, макар да усещаме, че са истински вредители за душевното ни спокойствие. Това са хора, които са близо до нас и в същото време остават безкрайно далече.
Хващаме се като удавници за сламка за надеждата, която те размахват пред нас, понякога несъзнателно, друг път съвсем умишлено. И въпреки това усещаме, че ръцете ни остават празни, че пръстите ни улавят само въздуха.
Падаме по лице на земята. И не е нито за първи път, нито ще е за последен.
Обичаме да виждаме името на този човек, изписано на дисплея на телефона. Бихме направили всичко, за да ни се усмихне.
Копнеем за начина, по който ни гледа. Но въпреки това в очите му все не успяваме да видим отражението, което чакаме.
Нещо ни подсказва, че този човек не е 100% с нас и никога няма да бъде, без значение колко силно го искаме…
Той ни казва, че сме красиви и искаме да го вярваме, защото думите му докосват онази струна в нас, която ни кара да изпитваме едновременно болка и удоволствие. Част от нас търси болката, която ни носи този човек. Живеем в един омагьосан кръг, в който ту си тръгваме, ту се връщаме.
Истината е, че просто не искаме да си тръгнем заради всички онези бъдещи обещания, които досега сме чакали и на които сме се надявали.
„Може би този път ще е различно“, казваме си с отчаян наивитет. Знаем, че няма да е така, но въпреки това предпочитаме да си заровим главата в пясъка.
В същото време гласът на разума ни казва, че доброволно се превръщаме в хора, които приемат да бъдат наранявани. Знаем много добре какво се случва, какви ще са последиците и защо това е лошо за нас.
Знаем много добре каква е разликата между човек, който ни третира като свой приоритет, и човек, за когото сме просто възможност.
Понякога гласът на разума печели битката, но обикновено за кратко. Нашите емоции заглушават гласа на истината, който крещи в лицето ни, и твърде лесно се отдаваме на желанието отново да обгърнем с ръце врата му.
След това се обвиняваме, че сме слаби, че сме емоционално незрели… и вероятно сме прави.
Казвали са ни, че не трябва да се задоволяваме с по-малко, отколкото заслужаваме. Тогава защо го правим? Защо се поддаваме на изкушението? Защо доброволно отдаваме част от силата си на друг човек, който не ни зачита достатъчно? Нима това не ни омаловажава като личности?
А може би това ни кара да се чувстваме по някакъв изкривен начин живи, изпълнени с надежда, упорити, крехки…
Отказваме да чуем съветите на хората до нас и сме напълно наясно с пораженията, които всяка дълго чакана, опияняваща целувка ще ни нанесе. Единственото, което искаме, е да ни иска.
Нараняването е едно от най-интимните преживявания, които можеш да имаш с един човек. Случва се дори на най-силните между нас, защото всички имаме чувства и спомени, с които не искаме да се сбогуваме.
Но е време да си дадем сметка, че макар да не е в нашите възможности да контролираме как се чувстваме, можем да контролираме как другите се държат с нас, как им ПОЗВОЛЯВАМЕ да се държат с нас.
Не можем да променим хората до себе си, но можем да променим КОИ хора да са до нас.
Колко болка още ще толерираме? Време е да определим своите граници и да решим какво искаме за себе си. Не е лесно, когато си заседнал в стари, познати модели на поведение.
Но в края на краищата нашето щастие е в нашите ръце.
Някои хора, колкото и да ни тегли към тях, просто не заслужават тази жертва.
aвтор: София Уу, elitedaily.com; превод: Gnezdoto
Препоръчано по темата: „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ и „ОБИКНОВЕНО ЧУДО“ от Анна Кирянова, издателство Гнездото
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
„Явно това не е моят човек“. Често чуваме тази фраза след неочакваните раздели на приятели и познати. А и всеки от нас поне веднъж е казвал нещо подобно. Връзката е изглеждала перфектна, но някак си [...]
Ако един човек става все по-сдържан и мълчалив, това е ясен признак за нещо… Ами това е хубаво! Най-сетне е престанал да вика, да спори и да отвръща на язвителните забележки. Караниците са приключили. [...]
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за ума и съзнанието. Определихме ума като [...]
Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим
Живял някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път. Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на [...]
Можем да бъдем човешки същества само когато сме заедно
След пандемията, която човечеството преживя, когато бяха затворени не само нашите домове и градове, но и цели държави, може би за пръв път се замислихме колко важно е човешкото общуване. [...]
Понякога самият живот ни посочва онези, които са ни истински близки
Отношенията между хората са непостоянни. И невинаги са хубави и гладки, нали така? Може да се скараме, да затаим обида, да напълним цяла торба с претенции към другия, дори [...]
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]
Как действа на организма приемът на лекарства
През последните години медицината започна да използва фармакотерапията като основен метод на лечение. Постепенно лекарите от лекуващи се превърнаха в предписващи лекарства. Необузданото използване на фармакотерапията в цял свят доведе [...]
Добрата новина за лошото настроение
Изгубена кауза е да се преструваме на щастливи, когато не сме, и определено вредим на себе си, стараейки се да си даваме вид на „истински“ щастливи, защото това ни изправя [...]
Невидимият вампир, който трови живота ви
Посочете онзи, който ви е принудил да правите това… Принудил ви е чрез шантаж, заплахи, побои или ви е заставил с пистолет. И кажете: „Ето го този, който ме [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
Как да помолим правилно съдбата да ни дари желаното?
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто [...]
15 любопитни факта за храната, които ще ви изненадат
1. Глутенът е протеин, а не въглехидрат Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който се съдържа в редица [...]
















































