Когато един мъж обича една жена…
Когато един мъж обича една жена…
…Искам да ти се обадя и да ти кажа: „Скъпа, аз писах за теб, за нас“. Искам да чуя усмивката ти по телефона, след това да те попитам за новия ти адрес, за да изпратя по куриер книгата, когато излезе.
Или да пристигна в твоя град, да постоя под прозореца ти, да погледам как светлината угасва в него и да си тръгна, изпълнен с неугасващи чувства.
Не знам. Вероятно аз… няма да ти се обадя. Не искам да те връщам обратно в нашата история. Тя беше. И свърши. Свърши за „нас“, не за теб и не за мен поотделно. Но няма да говоря за теб.
Ще говоря за себе си – аз все още ходя на същия кей, на брега, там, където ти, а после и двамата заедно се разхождахме често.
Сега отивам сам. Без теб и сякаш за теб. Морето ме пита: „Тя защо не идва вече?“ Не знам какво да отговоря, но след това изричам предположението си: „Море, тя идва, но от другата страна, на друго място. Огледай се внимателно и ще я видиш“.
Докато пишех тази книга, всеки ден идвах „без теб и за теб“, ние с морето тъгувахме за теб, и двамата безмълвни, под нощния вятър, пред погледа на дъждовете, ветровете и студовете. После се прибирах, сядах над буквите и се връщах в нашата история, която написах от твое име.
Защо от твое име? Защото исках да вярвам, че точно така си се чувствала, че точно така си ме обичала. Че точно така аз съм успял да ти помогна. Последното е най-важно. Толкова искам да вярвам, че съм успял да ти дам нещо. Топлина, подкрепа, разбиране.
Ти ме нарече Време. И ми се иска да вярвам, че моето време за теб е било… слънчево. Това не е желание да се оправдая за грешките си и да кажа на читателя: вижте ме какъв съм сърдечен и недооценен от теб. Не. Просто… аз те чаках до последната глава. Твоето завръщане.
Ти не се върна и сега, когато дописах нашата история, мога да кажа, че вече съм пуснал на свобода „нас“.
Няма да идвам повече до този кей, няма да гледам толкова дълго снимката ти във вестника. Как получаваш награда за плодотворната си работа в твоя Фонд за подпомагане на жени, болни от рак. Повече няма да пиша за теб – сега аз и ти, тогавашните, ще останем завинаги в тази книга.
Ако някой приятел ме попита дали тя е за теб, ще излъжа и ще кажа, че историята е измислена, макар че едва ли ще ми повярват. Ако на поредната среща с читатели ме попитат измислена ли е героинята, пак ще излъжа и ще кажа: „Да“. За да те пусна завинаги, съм готов да излъжа и своя читател.
Утре ще изпратя ръкописа в издателството, след два месеца той ще се превърне в книга, след още два ще бъде в ръцете на непознати за мен хора. На всеки от тези етапи любовта ми ще се преражда в нещо по-спокойно и в края на краищата ще се превърне в светла тишина. Ще пусна на свобода нас, теб.
Ще обикна отново. Не така, както обичах теб. По друг начин.
Ще ми се роди дъщеря. Ще напиша още много книги, ще получа награди за тях.
Но ако някога те срещна, непременно ще отвърна очи, за да не прочетеш в тях едно: „Всички тези книги всъщност са за теб“.
Пази се.
Елчин Сафарли, „Ако ти знаеше…“
Промоцията е валидна до 31 август 2026 г. при поръчка онлайн!
Препоръчано по темата: „КАЛЕЙДОСКОП НА ЖИВОТА“ и „ОБИКНОВЕНО ЧУДО“ от Анна Кирянова, издателство Гнездото
●●●
Анна Кирянова е известен руски психотерапевт и професионален философ, писател и автор на уникални методи за решаване на психологически проблеми. Има висше философско образование и втора специалност „психологическо консултиране и психология на личността“.
Дълбоките и мъдри истории на Анна Кирянова са вдъхновили хиляди читатели и са им помогнали да погледнат на света по нов начин. Нейната философия е, че позитивните хора невинаги са в състояние сами да разпознаят в себе си положителната енергия. Затова е необходима помощта на специалист, който знае как да „извади“ всичко хубаво и добро, което човек носи в себе си, и да накара това добро да работи в негова полза.
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята книга „Емоционалният мозък“ обяснява как [...]
Все повече хора се оплакват от проблеми с мозъчната дейност – разсеяност и липса на концентрация (т.е. неспособност да се съсредоточат и да съберат мислите си за решаване на проблеми), трудност при запомнянето на [...]
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за ума и съзнанието. Определихме ума като [...]
Защо когато се караме, си крещим, а когато обичаме, шепнем
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил [...]
Кое прави стреса опасен и смъртоносен
Ако трябва да обобщите как се чувствате по отношение на стреса, кое твърдение би било по-вярно за вас? А) Стресът е вреден и трябва да се избягва, да се [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
„Жребий на съдбата“ – една уникална история за превратностите на съдбата
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]
Всеки може да бъде твой учител, независимо дали го харесваш или не!
Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад
Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. В своите „12 правила за живота“ прочутият [...]
Най-доброто оръжие срещу обидата
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. [...]
