Какво не знаете за Кралицата на криминалния роман Агата Кристи

Какво не знаете за Кралицата на криминалния роман Агата Кристи

Над седемдесет романа, милиарди продадени книги, милиони хора по целия свят, влюбени в нейните заплетени мистерии, и живот, по-интересен от приключенски филм… А какво не знаете за Кралицата на криминалния роман?

ТВОРЧЕСТВО 

Писателската кариера на Агата Кристи продължава 5 десетилетия, за които тя създава 66 криминални романа, 6 други романа и 150 разказа. Тя е най-издаваният автор за всички времена, надминат по продажби единствено от Библията и произведенията на Шекспир. Книгите ѝ са издадени в над 2 милиарда общ тираж и са преведени на повече от 100 езика.

Създаването на първия детективски роман на Агата Кристи – „Аферата в Стайлс“ – е провокирано от облог със сестра ѝ Мадж, която твърди, че това е много сложна работа и нищо няма да излезе. Идеята остава в съзнанието на Агата и тя започва да го пише през 1916 година, докато работи в аптечния пункт на болницата в Торки. Книгата е издадена 4 години по-късно, след като е отхвърлена от шестима издатели. Сумата, която получава за нея, е 25 паунда. След успеха на „Аферата в Стайлс“, през 1924 г. Агата Кристи нарича къщата си „Стайлс“.

Общо 83 от престъпленията в книгите ѝ са извършени чрез отравяне. Любимият ѝ отзив за „Аферата в Стайлс“ е похвалата, която се появява във „Фармацевтичен вестник“: „Отровите в историята са представени много добре и не виждаме типичните глупости за непроследимите вещества, които толкова често се срещат в книгите. Госпожа Агата Кристи си разбира от работата.“

Агата Кристи е единственият автор на криминални романи, който е създал два еднакво известни и много обичани разследващи персонажа – Еркюл Поаро и госпожица Марпъл. Образът на госпожица Марпъл е вдъхновен от баба ѝ по майчина линия и нейните приятелки. „Не предполагах, че ще стане достойна съперница на Еркюл Поаро“, казва писателката.

Еднотомното пълно издание с историите за госпожица Марпъл, със своите 4032 страници държи световен рекорд на Гинес за най-дебелата книга в света. Книгата тежи 8 кг и се продава заедно със здрава чанта, с която да бъде носена.

Най-успешният роман на Агата Кристи, с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра, е „Десет малки негърчета“, издаден през 1939 г. По-късно заглавието е променено на „И никой не остана“, тъй като оригиналното е заклеймено като дискриминиращо от американската преса. Във Великобритания се издава с оригиналното заглавие до 1980 г.

Книгата ѝ „Великата четворка“ всъщност е поредица от разкази, които са били публикувани в списание „Скеч“ и които впоследствие тя преработва в роман. „Убийството на Роджър Акройд“ („Алиби“) е първият истински пробив на писателката и първият ѝ роман, публикуван във Франция през 1927 година. А „Мистерията на синия влак“, която създава по време на почивка на Канарските острови, Агата Кристи определя като „най-лошата книга, която някога съм писала“.

По мотиви на книгите на Агата Кристи са създадени не само филми и театрални постановки, но и компютърни игри, в които всеки може да се превърне в блестящ детектив.

ЦИТАТИТЕ И ИНФОРМАЦИЯТА СА ОТ КНИГАТА „АВТОБИОГРАФИЯ“ НА АГАТА КРИСТИ

Твърди се, че част от книгата „Убийство в Ориент Експрес“ Агата Кристи е написала в стая 411 в хотел „Pera Palace“ в Истанбул. Впоследствие стаята е посветена на писателката и до ден днешен в нея има нейни снимки и много екземпляри от книгите ѝ.

Агата Кристи е автор на шест полуавтобиографични романа, които издава под псевдонима Мери Уестмакот. Фактът, че тя е авторът на тези романи, остава неизвестен почти 20 години. Един от тези романи – „Отсъстваща през пролетта“ – тя написва за един уикенд, след което от изтощение спи цяло денонощие.

В началото на кариерата си е смятала, че хората ще се отнесат подозрително към криминални истории, чийто автор е жена. Затова е искала да публикува книгите си с „някое по-изтънчено име – например Мартин Уест или Мостин Грей“, но издателят ѝ я разубеждава. Според него Агата е необичайно име, което се запечатва в паметта.

Когато през 1975г., година преди смъртта си, Агата Кристи решава в романа „Завесата“ да убие своя знаменит детектив Еркюл Поаро, „Ню Йорк Таймс“ публикува негов некролог на цяла страница.

В своите истории Агата Кристи почти никога не използва хора, които познава. Едно от изключенията е героят ѝ Юстас Педлър, чийто прототип е майор Белчър – приятел на съпруга ѝ Арчи, заедно с когото правят околосветско пътешествие.

Писателката е обмисляла да се пенсионира на 75-годишна възраст, но книгите ѝ се продават толкова добре, че тя решава да продължи да пише поне още пет години. На практика тя приключва с писането около една година преди да почине на 85 години. Своята автобиография тя пише в продължение на 15 години – от 1950 до 1965 година.

Агата Кристи е единственият писател на криминални романи, постигнал същата известност и международно признание и като драматург. Тя е автор на над 30 пиеси, най-известна от които е „Капан за мишки“. След премиерата през 1952 г. „Капан за мишки“ се играе до ден днешен. Тя държи абсолютен рекорд в историята на театъра по брой представления, и то без прекъсване. На 18 ноември 2012 г. със специален благотворителен спектакъл се отбелязват едновременно двайсет и пет хилядното представление и шейсетата годишнина на пиесата.

Тя е създадена като разработка на радиопиесата „Три слепи мишлета“, която Агата Кристи пише по молба на кралица Мери (бабата на кралица Елизабет II) за рождения ѝ ден.

ПРИЗНАНИЕ

В деня на смъртта на писателката светлините на всички театри в Уест Енд изгасват за един час. С изключение на локдауна през 2020 година, всеки ден през последните 53 години името на Агата Кристи присъства в театралния афиш на Уест Енд.

През 1961 г. Агата Кристи получава почетна титла от университета в Ексетър. През 1971 година е удостоена с титлата „Дейм“ – женският еквивалент на титлата Сър, а през 1972 г. е увековечена с восъчна фигура в музея на мадам Тюсо.

В Ковънт Гардън, в сърцето на театралния район на Лондон, е издигнат мемориал на Агата Кристи под формата на гигантска книга с височина 2.4 метра с неин бюст в средата. Създаден е през 2012 г. по случай 60-годишнината на пиесата „Капан за мишки“. А през 1990 година по случай 100-годишнината от рождението ѝ, в родния ѝ град Торки е поставен бюст на писателката. Той е създаден от холандска художничка и е открит от дъщеря ѝ Розалинд Хикс.

ДЕТСТВО И РАННИ ГОДИНИ

Пълното ѝ име е Агата Мери Клариса:

„Нарекли са ме Мери – на баба ми, Клариса – на майка ми, и Агата, което е случайно хрумване, предложено по пътя към църквата от приятелка на майка ми, която отбелязала, че това е много хубаво име.“

Малката Агата сама се научава да чете на 4-годишна възраст въпреки забраната на майка ѝ, според която „момичетата не бива не бива да се учат да четат, преди да са навършили осем години“. Агата сама изучва страниците на книжките с приказки и разпитва бавачката си какво пише на табелите на магазините и оградите, докато един ден се оказва, че чете една книжка на глас, а бавачката ѝ извинително казва на майка ѝ: „Простете, госпожо, но се опасявам, че госпожица Агата може да чете“.

След като открива света на книгите, Агата започва да чете всичко, което съдържа домашната им библиотека и използва всеки удобен момент да го прави.

„Четях безразборно – всичко, което ме вълнуваше, включително и книги, които не разбирах…“

В ранните си години Агата не ходи на училище и е образована от родителите си и от поредица гувернантки. Била е пленена от аритметиката, която изучава с баща си, но е имала сериозни проблеми с писането и с правописа. Агата Кристи страда от дисграфия – нарушена способност за писане.

За около година майка ѝ я изпраща в девическо училище в родния ѝ град, където ходи два пъти седмично, за да изучава определени предмети: аритметика, граматика и писане на съчинение. Съчиненията на Агата винаги получават една и съща остра забележка – че се прекалено отвлечени.

Едно от любимите неща на малката Агата са пищните коледни угощения. Тя обожава храната (с изключение на супата от стриди) и често участва в състезания по надяждане, които си устройват по време на празничния обяд. Едно такава коледно пиршество много години по-късно тя описва в книгата „Приключението на коледния пудинг“.

В късните си тийнейджърски години Агата Кристи е силно увлечена от музиката – и по-точно, от пеенето и свиренето на пиано. Тя учи пиано в Париж и има много добър напредък, но поради силното си притеснение от сценични изяви, се прощава с желанието си да стане професионален пианист. Една от най-големите ѝ мечти е да стане оперна певица, която приключва безславно след присъдата на нейна позната, която работи в Метрополитън Опера в Ню Йорк. След като я чува как пее, тя попарва мечтата ѝ с думите: „Мисля, че от вас ще излезе добър камерен изпълнител, но гласът ви не е достатъчно силен за операта. И никога няма да бъде“.

ЦИТАТИТЕ И ИНФОРМАЦИЯТА СА ОТ КНИГАТА „АВТОБИОГРАФИЯ“ НА АГАТА КРИСТИ

ЛИЧЕН ЖИВОТ

По време на Първата световна война Агата Кристи работи най-напред като санитарка, а после и като медицинска сестра към болницата на Червения кръст в родния ѝ Торки.

„Ако не се бях омъжила, след войната вероятно щях да завърша професионалния курс за медицински сестри – споделя писателката. – Мисля, че имах истинско призвание да се грижа за болните и че щях да бъда щастлива с професията на медицинска сестра.“

След това Кристи се присъединява към новооткрития аптечен пункт на болницата. От работата си там и от допълнителното си обучение по фармация тя научава много за отровите, които впоследствие използва в романите си.

В аптеката среща фармацевта господин П. – странен образ, който винаги носел в джоба си отровата кураре, защото, по думите му, така се чувствал могъщ. Този доста смешен на вид човек се запечатва в съзнанието на Агата Кристи и близо 50 години по-късно я вдъхновява за един от героите в книгата „Сивият кон“. Яркото описание на отравяне в романа „Сивият кон“ помага на разследващите органи да разкрият реалния сериен убиец Греъм Йънг и да го арестуват през 1971 г.

Първият съпруг на писателката е Арчибалд Кристи. Женят се в годината на избухването на Първата световна война. Набързо организираната, скромна брачна церемония се състои в навечерието на Коледа по време на неговия домашен отпуск от летателния корпус. Не присъства никой от близките ѝ, дори майка ѝ. С Арчи имат една дъщеря – Розалинд, и един внук – Матю.

През 1922 година Агата Кристи придружава съпруга си Арчи на околосветско пътешествие с кораб, на което става ясно, че тя (точно като своя знаменит детектив Поаро) страда от морска болест. В Южна Африка, а след това и в Хавай тя се запалва по сърфинга. Счита се, че тя е първата жена от Запада, която се изправя на сърф дъска.

Няколко месеца след като Арчи ѝ съобщава, че иска развод заради връзката си с друга жена, Агата Кристи изчезва. Късно една вечер тя напуска дома си, а на другата сутрин колата ѝ е намерена изоставена на каменна кариера. Вътре откриват нейни дрехи и шофьорската ѝ книжка. Цялата полиция е вдигната на крак, в издирването са включени и спасителни отряди и доброволци, а новината не слиза от първите страници на вестниците в цяла Европа. След 11 дни писателката е открита в един хотел, където се е регистрирала като г-жа Нийл от Кейптаун (Нийл е фамилията на новата приятелка на съпруга ѝ). Има различни версии за този инцидент, но никой никога не научава какво точно се е случило.

За първи път се качва на Ориент Експрес през 1928 година, когато, веднага след развода си, реализира първото си пътуване до Близкия Изток. Именно там, на археологически разкопки, Агата Кристи среща втория си съпруг, Макс Малоуън, който е помощник на известния английски археолог Леонард Ули. Впоследствие тя прекарва много години на разкопките с него и взема дейно участие в неговите експедиции, като помага при реставрацията и почистването на находките. За целта тя използва нещо като фина игла за плетене и своя крем за лице.

Вторият ѝ съпруг е с почти 14 години по-млад от нея. Дни преди брачната церемония тя е напът да се откаже от него, когато той случайно споменава, че е бил състудент с нейния племенник.

ЛИЧНОСТТА АГАТА КРИСТИ

Агата Кристи е била много срамежлива, притеснявала се е от всякакви публични изяви и интервюта и е имала голям проблем с произнасянето на речи. Интересен е случаят, в който на тържеството по случай десетата годишнина на пиесата „Капан за мишки“ Агата Кристи е помолена да отиде малко по-рано. Тя отива сама, но тъй като не е разпозната от персонала на хотел „Савой“, не я допускат в залата. С присъщата си притеснителност, писателката, която на практика е най-важният гост на събитието, не се идентифицира и обикаля почти половин час по коридорите на хотела до идването на режисьора.

Дълги години Кралицата на детективските истории не се е осмелявала да нарече себе си писател. Когато попълва формуляри, в графата за професионално занимание тя обикновено използвала благоприличната по онова време формулировка „омъжена жена“.

Агата Кристи е предпочитала да дарява средства за благотворителност не директно, а като е посвещавала приходите от някоя книга на конкретна кауза.

„Фактът, че мога да седна и да напиша нещо и след това то да премине директно към някой друг, ми носи много повече щастие и ми се струва много по-естествено от това да раздавам чекове.“

Приходите от серийните права на разказа „Убежището“ Агата Кристи дарява на Благотворителния фонд към Уестминстърското абатство. С приходите от друга своя новела за госпожица Марпъл тя финансира поставянето нов витраж за църквата близо до ваканционния ѝ дом Грийнуей.

Почти през целия си живот Агата Кристи е писала книгите си на кухненската маса или в спалнята си. И винаги се затруднявала, когато в интервюта я питали „Покажете ни къде пишете книгите си?“. С изключение на един кратък период никога не е притежавала собствен кабинет с писалище и удобен стол.

Къщите са били една от страстите на писателката. Тя е намирала огромно удоволствие в това да намира разпадащи се стари постройки и къщи, след което да ги реновира, декорира и обзавежда.

Агата Кристи до края на живота си обожава влаковете, докато пътуването със самолет намира за много скучно.

Двете неща, които най-силно са я развълнували, по нейните думи са: „вечерята с английската кралица в Бъкингамския дворец и моят чипонос „Морис Каули“, гордостта, че притежавам собствена кола!“… Виждате ли, и в двете събития има нещо приказно. Това са неща, които не съм мислела, че някога ще ми се случат.“ Автомобилът си тя купува с приходите си от серийните права за книгата „Човекът в кафявия костюм“, които възлизат на 500 паунда.

Агата Кристи от дете е голям любител на кучетата. Първото ѝ куче е йоркширски териер, който получава като подарък за петия си рожден ден. Тя е толкова развълнувана, че буквално онемява от щастие и дори не успява да каже „благодаря“ на баща си. За да „осмисли и понесе това невъобразимо щастие“, тя се скрива в тоалетната. Цялото име на кученцето е Джордж Вашингтон, но тя го нарича Тони.

През целия си живот е била краен противник на алкохола и цигарите. Други неща, които не понася са: „тълпите от хора, когато те блъскат от всички страни; гръмогласни хора, шум, прекалено дълги разговори, партита и особено коктейлни партита, цигарен дим и пушене като цяло. Не обичам каквито и да било алкохолни напитки (освен ако не участват в някаква кулинарна рецепта), мармалад, стриди, студена храна, сиво небе, краката на птиците и дори усещането за птица. Крайна и най-яростна неприязън изпитвам към вкуса и мириса на горещо мляко.“

Любимите неща на писателката са: „слънце, ябълки, почти всякакъв вид музика, влакове, цифрови загадки и всичко, свързано с числа; обичам да ходя на море, да се къпя и да плувам, да спя, да мечтая и да ям; обичам тишината, аромата на кафе, момината сълза, повечето кучета и ходенето на театър.“

И ДВА ЛЮБОПИТНИ ФАКТА

Има вид влечаща роза, кръстена на Агата Кристи.

Веднъж Агата Кристи получава писмо от напълно непозната жена със странната молба да я осинови. Тя е силно смутена от необичайното желание и се опитва да откаже колкото се може по-учтиво.

снимка: Agatha Christie by Elliott & Fry © National Portrait Gallery, London

 


Цитатите и информацията са от книгата АВТОБИОГРАФИЯ на Агата Кристи, издателство Гнездото

Промоцията е валидна до 30 април 2024 г. при поръчка онлайн!

●●●

Почти 50 години след смъртта Агата Кристи продължава да е неизбледняваща литературна икона! Тя е най-издаваният автор за всички времена, надминат по продажби единствено от Библията и произведенията на Шекспир.

Агата Кристи ревниво пази личния си живот, като отбягва вниманието на пресата и отказва да дава интервюта. Но нейната АВТОБИОГРАФИЯ, издадена наскоро след кончината ѝ, отваря вратата към удивителния живот на великата писателка. Тя ни кани в своя свят с непринуденост и топлота и ни повежда на едно вълнуващо пътешествие през годините на 20-ти век.

Обилно подправена с духовитите, проницателни и крайно интересни размишления на един необикновен ум, книгата е също толкова лека и завладяваща, както детективските ѝ романи.

от Агата Кристи

Тази книга е невероятна среща с една изключителна, неповторима личност. Пътят на Агата Кристи е изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги – с оптимизъм и жажда за живот!

Тя ще ви зарази със своя оптимизъм, ще ви помогне да преосмислите собствените си тревоги и неволи и ще ви вдъхне кураж и нова страст към живота!

Най-интересната книга на великата писателка!

от Далай Лама и Дезмънд Туту

През април 2015 г. архиепископ Туту пътува до дома на Далай Лама в Дхарамсала, Индия, за да отпразнуват заедно 80-ия рожден ден на Негово Светейшество и да създадат тази книга като дар за всички хора.

Един откровен и смислен разговор на двама духовни гиганти, които споделят своите лични истории и трудно извоювана мъдрост.

от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес

Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.

Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!

от д-р Евгений Божиев

Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.

Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…

САМО ДО 30.04.2024 - 30% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!ВИНАГИ БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА ПОРЪЧКА НАД 60 ЛВ. www.gnezdoto.bg

здраве

6 книги, които ни показват как да извървим пътя към здравето, младостта и дълголетието

вдъхновение

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

мъдрост

Десет закона на щастието от мистична Индия

Жертва ли сме на своите гени?

Още доказателства за идеята, че убежденията се превръщат във физиологически промени в тялото, идват от лабораториите на учените, които изследват онзи дял от молекулярната биология, наречен епигенетика – „контрол над [...]

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. В своите „12 правила за живота“ прочутият [...]

Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел

– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]

МЪДРОСТ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Мъдрост и вдъхновение

ПСИХОЛОГИЯ

Психология

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Хранене и здраве

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родители и деца

Go to Top