
Как Бог създаде жената, своето любимо творение…

Как Бог създаде жената, своето любимо творение…
Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
– Защо се стараеш толкова много?
– Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.
Ангелът бил изключително впечатлен.
– Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
– Не, не мога – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!
Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
– Господи, та тя е толкова крехка и нежна!
– Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.
– А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
– О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!
Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
– Но тук има някакъв дефект… Защо бузата ѝ е влажна?
– Не, това не е дефект. Това са сълзи – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта ѝ.
Ангелът бил още по-очарован и изумен.
– Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна…
– О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато ѝ се плаче. Ще се усмихва, когато ѝ е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ… А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг…
Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
– Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия ѝ живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Това се случило в една тропическа страна. Младо момиче се омъжило, но много скоро след сватбата отишло при майка си и се оплакало: – Нещо не вървят нещата с моя мъж. Непрекъснато се караме [...]
Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици: – Как мислите, защо когато хората се скарат, започват да си крещят? – Защото се ядосват и излизат „извън нерви“... – отговорил един ученик. – Но защо [...]
Когато Учителят бил на смъртното си ложе, най-добрите му ученици и последователи се събрали около него, за да чуят последните му слова и напътствия. Един от по-младите възпитаници се приближил до леглото му и го [...]
Никога не е късно да разцъфнеш
Когато започнем да развиваме нещо ново, често в ума ни минава мисълта, че това е работа за млади хора, които имат целия живот пред себе си. Но това е [...]
Понякога едва в залеза на живота си разбираш кой те е обичал
Кой те е обичал истински. Разбира се, по-добре е да го разбереш по-рано, докато все още можеш да направиш нещо. Или просто да кажеш две думи. Нужните думи в [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел
– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]
Когато обичаш, не виждаш старостта…
Ремарк обичал безумно Марлене Дитрих. Измъчвал се, страдал, вълнувал се, пишел ѝ най-нежните писма… и в същото време се карал, дори се биел с любимата си – такава страст [...]
Много дълго време нищо не се случва…
Нито лошо (и слава богу), нито хубаво. Нищичко. Всичко си е както винаги, едно и също. Едни и същи събития, едни и същи хора, един и същ стандарт на [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]
Защо информационните технологии ни пристрастяват, а съблазнителните реклами ни карат да купуваме
В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато разпознае възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове [...]















































