
Как Бог създаде жената, своето любимо творение…

Как Бог създаде жената, своето любимо творение…
Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал:
– Защо се стараеш толкова много?
– Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието.
Ангелът бил изключително впечатлен.
– Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно.
– Не, не мога – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моетo любимо творение!
Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал:
– Господи, та тя е толкова крехка и нежна!
– Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ.
– А ще може ли да мисли? – попитал Ангелът.
– О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава!
Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената.
– Но тук има някакъв дефект… Защо бузата ѝ е влажна?
– Не, това не е дефект. Това са сълзи – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта ѝ.
Ангелът бил още по-очарован и изумен.
– Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна…
– О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато ѝ се плаче. Ще се усмихва, когато ѝ е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от помощ… А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг…
Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал:
– Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия ѝ живот. Това е, че тя не знае собствената си цена.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Един крал попаднал в плен на своите най-големи врагове. А те му поставили интересно условие, за да се спаси. – Има само един начин да избегнеш смъртта. Трябва да намериш правилния отговор на един въпрос. [...]
В една студена зимна вечер млад човек стоял на един висок мост и се канел да скочи в тъмните води на реката. Бил толкова отчаян и нещастен, че искал да сложи край на младия си [...]
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една градина имало голямо ябълково дърво, [...]
Докато си на земята, докато си жив, има надежда
Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид [...]
Истинското здраве е да живеем със света около нас по един ангажиран, активен начин. Да взаимодействаме с жизнената сила вътре в нас
Житейските изпитания разкриват пред нас онази част от душата ни, която е готова да се променя. Едно от най-тежките сред тях, страданието, е като пронизителен вой на сирена, която [...]
Умните не се обиждат, а правят изводи – 25 цитата от Агата Кристи
Един дълъг, изпълнен с емоции и превратности живот. Една изключителна личност, надарена с богато въображение, природна интелигентност и неизчерпаема страст към живота... Това е тя, Агата Кристи, неизбледняващата икона [...]
Разсейването като болест на ума и как да се излекуваме от нея
Разсейването като болест на ума В днешно време, когато повечето хора са, така да се каже, експерти в разсейването, може да изглежда излишно да посвещаваме цял урок или повече [...]
Защо се късат невидимите нишки, които ни свързват с любимите ни хора
Невидими връзки ни свързват с онези, които са ни скъпи и близки. С онези, които обичаме. Независимо за каква любов става дума – за страстна, братска, приятелска или любов [...]
Една удивителна история, която ще преобърне представите ви за здравето и дълголетието
Замисляли ли сте се някога за това дали чувствате близката подкрепа на общността от хора, които обичате? Вероятно не. А би трябвало. Оказва се, че самотата може да бъде [...]
Джордан Питърсън: Бъдете благодарни въпреки страданието
Когато скърбим за нечия загуба, дълбоко в себе си ние вземаме решението, че въпреки всичко животът на този човек е бил ценен. Може би това е отражение на едно [...]
Защо ти се случват все едни и същи неща?
Забелязали ли сте, че някои хора са винаги на червено? Даваш им 10 000 в брой и преди да се опомниш, вече им е нужен заем от банката, за [...]
Все ми е едно дали имам пари. Интересува ме дали съм благословен да зърна слънцето още един ден
Способни ли сме да отвръщаме с радост дори при най-ужасяващите обстоятелства? Можем ли да простим и най-голямата несправедливост и да продължим да се наслаждаваме на живота? Озлоблението и неспособността да [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
















































