
Животът ни се дава на малки късчета. Днес не знаем кое е за добро и кое – за зло

Животът ни се дава на малки късчета. Днес не знаем кое е за добро и кое – за зло
Живял някога един старец със своя син. Той бил беден, но имал много красив и силен кон. Този кон бил толкова прочут, че често идвали при него хора, които искали да го купят. Въпреки че му предлагали много пари, той винаги отказвал да го продаде.
Един ден конят изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да говорят на стария човек:
– Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари.
– Не се знае – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето.
Минало известно време и един ден конят се върнал. Но се върнал заедно с още десет коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата за тях бързо се понесла из селото.
– Ей, прав се оказа старецът – коментирали селяните. – Наистина излезе, че е благословия.
Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин:
– Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с 11 прекрасни коня. Но дали това благословия или проклятие, все още не мога да знам.
Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е, как е възможно това да е проклятие? Този човек съвсем си е изгубил ума.“
След няколко дни в селото отново се разнесла новина: синът на стареца пострадал много тежко – счупил си и двата крака, докато обяздвал конете.
Пак рекли хората:
– Прав беше, не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне.
А той отново им отговорил по неговия начин:
– Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро, или за зло.
Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат да се сражават. Хората плачели, докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави.
А синът на стареца си останал у дома, тъй като бил инвалид.
Никой нямал много време отново да разсъждава върху историята на стареца, но всеки си помислил: „Благословия беше, че момчето си счупи краката… Май старецът пак беше прав!“.
Само мъдрият старец не бързал да съди кое е благословия и кое – нещастие. Защото вярвал, че на хората не е отредено да знаят отговора на този въпрос в огромния океан, наречен живот.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал: – Защо се стараеш толкова много? – Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има [...]
Живял някога един владетел. Той имал четири жени. Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с отбрани гозби, обличал я с най-скъпите дрехи и задоволявал всичките ѝ прищевки. Другата любимка на [...]
Живял някога един цар. Всичко си имал – голямо и богато царство, пълна хазна, предани съветници, красива жена и прекрасни деца. Той често размишлявал върху живота и света и години наред се измъчвал от три [...]
Или престани да се оплакваш и започвай да стреляш, или смири гордостта си и си избери по-лесна цел
– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? [...]
Понякога е нужно нещо много малко, за да оцелееш…
По време на Ленинградската блокада едно момиче написало в дневника си, че иска да си хване мишка. Не, не за да я изяде. Макар че тогава са яли и [...]
Притча за цар Соломон и великата тайна на живота
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали [...]
Не пропускай безценните мигове с родителите си. Утре може да е късно…
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота... и най-недооцененото от нас. Една притча разказва за това... В една [...]
Защо никога не трябва да разголваме душата си
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги [...]
Може ли човек да привлича щастието или нещастието?
Понякога това е обвинението към жертвата. Един вид, сам си предизвикал всичко, което ти се случва. Заслужил си го. Но понякога това е реален факт. Действително, някои хора могат да [...]
Как страхът ни разболява: невронауката за хроничния страх
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята [...]
Времето също е крадец. То неусетно краде онова, което сме спестили и умножили
Един човек бил обран от крадец. Крадецът влязъл в къщата му и открил парите, които стопанинът събирал от няколко години. Спестявал, записвал си на листче, ограничавал се във всичко. [...]
Може би всички, които чакаме, са в съседната стая и ние просто не ги виждаме…
Дядо много ни обичаше. За Нова година винаги украсяваше голяма елха – таванът в огромното му жилище беше висок, но елхата пак опираше в него. На върха ѝ слагаше [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]