Една разтърсваща изповед: Живея на границата на два свята. Между доброто и злото…

Една разтърсваща изповед: Живея на границата на два свята. Между доброто и злото…

Приятно ми е да ви се представя, аз съм Иван и съм просто един бездомник, който живее на улицата и се храни от подаянията ви.

Сам съм. Нямам родители, нямам жена и деца, нито близки роднини. Нямам дом, нямам работа, нямам телефон. Не притежавам нищо. Не знам дали изобщо съществувам.

В света на нормалните хора аз не съм човек. За тях аз съм утайката на света. Омразен, мръсен, неприятен… Досадно същество, което замърсява техния чистичък и подреден свят. Когато минават покрай мен, те ме виждат, но не ме забелязват. Мъже и жени, млади и стари… заобикалят ме с погнуса и бързо отвръщат поглед от мен.

Понякога виждам в очите им скрит упрек. Сякаш ми казват: „Какво се валяш по земята и просиш! Кой ти е виновен, че си стигнал дотук! Сигурно си пропил всичките си пари, вместо да спестяваш като мен… Защо не отидеш да работиш, както правя аз? Аз съм човек. Ти си никой!“. Сякаш ме обвиняват, че съм посмял да се родя в техния свят и да се пречкам в краката им.

Но, знаете ли… не всичко е лошо. Понякога, когато стоя на улицата с протегната ръка и наведени очи, се случва покрай мен да мине някоя добра жена. Тя се спира, въздъхва тъжно и слага едра банкнота в кутията пред мен. Или ми оставя някаква храна. Тогава вдигам поглед и топло ѝ благодаря. Дори ѝ се покланям. После бързо навеждам очи, за да не види сълзите ми… тези топли солени ручеи, които размазват мръсотията по лицето ми.

Когато някой ми остави храна, сядам на някое скрито място и хапвам половината, а останалото давам на моя приятел Ник. Той също е гладен и мръсен бездомник като мен.

Понякога дните ми са тежки. Най-лошо е, когато минавам покрай 14–15-годишни момчета. За тях аз съм като боксова круша. Могат да я удрят колкото си искат, без да получат ответен удар. Колко са млади, а вече са толкова жестоки… Блъскат ме, събарят ме, смеят се, обиждат ме… Веднъж ме удариха с камък по главата, а после цяло денонощие лежах в безпомощно състояние в една локва. Вчера ме събориха на земята и ме удряха с някаква метална тръба, докато не изгубих съзнание. По-късно се събудих от нечие докосване. Едно младо момиче ми превързваше главата. Беше ми оставило и чинийка със супа. А аз стоя, благославям я и безмълвно ридая. Толкова ми е обидно и тежко, че не смея да я погледна. Опитвам се да скрия очите си със сплъстен кичур коса. Благодаря ти, мило момиче. Бог да те поживи за добрината.

А вечер се прибирам „у дома“. Моят дом е входът на един стар, олющен блок в края на града. Едно мръсно и неприятно на външен вид място, в което обаче живеят добри хора. Те ме познават и не ме гонят от топлия вход. Обикновено си лягам на едно закътано местенце близо до входната врата и когато късно вечер някой се прибира и ругае, че осветлението пак не работи, аз вадя един кибрит от джоба си и паля клечка, за да осветя пътя му. Когато за пръв път го направих, момчето, което влизаше, се стресна и даже малко се уплаши. Но вече са свикнали с мен и даже ми благодарят. Има едно момче, вечер се прибира много късно от работа. И някой път, като влезе и види, че спя, се шегува с мен: „Ей, приятелю, пак си заспал на пост. Хайде включвай осветлението и ще те черпя една цигара!“. Много добро момче е. Беден е, но винаги ми носи, каквото може – я храна, я чаша топло кафе. И по някоя цигара споделя с мен…

Така минават дните ми. Но не се оплаквам. Живея на границата на два свята. Между доброто и злото.

И знаете ли какво искам да ви кажа… Доброто на този свят е повече. Знам го. Виждам го с очите си.

А вие винаги носете в себе си кибрит. И когато видите, че някому е тъмно, осветете пътя му. Той ще ви бъде благодарен…

Никога не гледай на някого отвисоко, освен ако не му помагаш да се изправи.

 


Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.

В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.

Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…

Промоцията е валидна до 15 април 2024 г. при поръчка онлайн!

●●●

Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.

Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.

съставител: Калина Петрова

Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!

„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“

от Анна Кирянова

Докато прелиствате страниците на тази книга, ще размишлявате над разнообразни жизнени ситуации заедно с един проницателен психолог и мъдър философ, който неведнъж се е изправял пред сложни житейски дилеми. И ще получите от него простички и мъдри съвети.

156 истории, които ще завладеят душата ви, ще ви подскажат решение и ще ви накарат да преосмислите важни аспекти от своя живот. Ще променят самите вас…

от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес

Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.

Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!

от Джордан Б. Питърсън

Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.

САМО ДО 18.03.2024 - 30% ОТСТЪПКА ЗА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!ВИНАГИ БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА ПОРЪЧКА НАД 60 ЛВ. www.gnezdoto.bg

здраве

6 книги, които ни показват как да извървим пътя към здравето, младостта и дълголетието

вдъхновение

12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад

мъдрост

Десет закона на щастието от мистична Индия

Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате

Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]

Силата на мъжа е във великодушието, а не само във физическата сила или в желязната воля

Мъжката сила прави мъжа успешен, желан, интересен, богат. Тя прави мъжа Мъж. Към такива мъже се стремят, уважават ги, с тях е спокойно и приятно. До такъв човек изпитваш чувство [...]

Не можеш да излекуваш тялото, без да лекуваш душата: историята на едно самоизцеление

Мария беше типична жителка на окръг Марин в Северна Калифорния. Беше вегетарианка, обичаше разходките сред природата, практикуваше йога, състезаваше си в триатлони, приемаше много хранителни добавки, не пушеше и избягваше употребата на алкохол и упойващи вещества. Но медицинският й картон беше дебел половин метър и тя страдаше от четири хронични заболявания.

МЪДРОСТ И ВДЪХНОВЕНИЕ

Мъдрост и вдъхновение

ПСИХОЛОГИЯ

Психология

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Хранене и здраве

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родители и деца

Go to Top