Приятно ми е да ви се представя, аз съм Иван и съм просто един бездомник, който живее на улицата и се храни от подаянията ви.

Сам съм. Нямам родители, нямам жена и деца, нито близки роднини. Нямам дом, нямам работа, нямам телефон. Не притежавам нищо. Не знам дали изобщо съществувам.

В света на нормалните хора аз не съм човек. За тях аз съм утайката на света. Омразен, мръсен, неприятен… Досадно същество, което замърсява техния чистичък и подреден свят. Когато минават покрай мен, те ме виждат, но не ме забелязват. Мъже и жени, млади и стари… заобикалят ме с погнуса и бързо отвръщат поглед от мен.

Понякога виждам в очите им скрит упрек. Сякаш ми казват: „Какво се валяш по земята и просиш! Кой ти е виновен, че си стигнал дотук! Сигурно си пропил всичките си пари, вместо да спестяваш като мен… Защо не отидеш да работиш, както правя аз? Аз съм човек. Ти си никой!“. Сякаш ме обвиняват, че съм посмял да се родя в техния свят и да се пречкам в краката им.

Но, знаете ли… не всичко е лошо. Понякога, когато стоя на улицата с протегната ръка и наведени очи, се случва покрай мен да мине някоя добра жена. Тя се спира, въздъхва тъжно и слага едра банкнота в кутията пред мен. Или ми оставя някаква храна. Тогава вдигам поглед и топло ѝ благодаря. Дори ѝ се покланям. После бързо навеждам очи, за да не види сълзите ми… тези топли солени ручеи, които размазват мръсотията по лицето ми.

Когато някой ми остави храна, сядам на някое скрито място и хапвам половината, а останалото давам на моя приятел Ник. Той също е гладен и мръсен бездомник като мен.

Понякога дните ми са тежки. Най-лошо е, когато минавам покрай 14–15-годишни момчета. За тях аз съм като боксова круша. Могат да я удрят колкото си искат, без да получат ответен удар. Колко са млади, а вече са толкова жестоки… Блъскат ме, събарят ме, смеят се, обиждат ме… Веднъж ме удариха с камък по главата, а после цяло денонощие лежах в безпомощно състояние в една локва. Вчера ме събориха на земята и ме удряха с някаква метална тръба, докато не изгубих съзнание. По-късно се събудих от нечие докосване. Едно младо момиче ми превързваше главата. Беше ми оставило и чинийка със супа. А аз стоя, благославям я и безмълвно ридая. Толкова ми е обидно и тежко, че не смея да я погледна. Опитвам се да скрия очите си със сплъстен кичур коса. Благодаря ти, мило момиче. Бог да те поживи за добрината.

А вечер се прибирам „у дома“. Моят дом е входът на един стар, олющен блок в края на града. Едно мръсно и неприятно на външен вид място, в което обаче живеят добри хора. Те ме познават и не ме гонят от топлия вход. Обикновено си лягам на едно закътано местенце близо до входната врата и когато късно вечер някой се прибира и ругае, че осветлението пак не работи, аз вадя един кибрит от джоба си и паля клечка, за да осветя пътя му. Когато за пръв път го направих, момчето, което влизаше, се стресна и даже малко се уплаши. Но вече са свикнали с мен и даже ми благодарят. Има едно момче, вечер се прибира много късно от работа. И някой път, като влезе и види, че спя, се шегува с мен: „Ей, приятелю, пак си заспал на пост. Хайде включвай осветлението и ще те черпя една цигара!“. Много добро момче е. Беден е, но винаги ми носи, каквото може – я храна, я чаша топло кафе. И по някоя цигара споделя с мен…

Така минават дните ми. Но не се оплаквам. Живея на границата на два свята. Между доброто и злото.

И знаете ли какво искам да ви кажа… Доброто на този свят е повече. Знам го. Виждам го с очите си.

А вие винаги носете в себе си кибрит. И когато видите, че някому е тъмно, осветете пътя му. Той ще ви бъде благодарен…

Никога не гледай на някого отвисоко, освен ако не му помагаш да се изправи.

Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.

В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.

Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…