Иска ли ви се да имаше копче, с което просто да пускате хормоните на щастието в мозъка си? Представете си колко по-лесно би било да ставате сутрин от леглото, да отмятате най-досадната част от задълженията си в офиса и да сте способни във всеки един момент да реагирате с търпение, загриженост и внимание към най-близките си хора.

Възможно ли е обаче (и разумно ли е изобщо) да приучим мозъка си да работи непрекъснато в режим „щастие“?

„Стремежът към положителни емоции е двигателят на оцеляването в природата – казва Лорета Брунинг, автор на блог в уебсайта Psychology Today и специалист по невробиология на бозайниците. – Например животните търсят храна, за да облекчат неприятното чувство на глад. Те търсят топлина, за да се избавят от неприятното чувство на студ. Но забележете: притокът на хормони на щастието в мозъка започва още преди бозайникът да се е нахранил или стоплил, тъй като мозъкът започва да ги освобождава в мига, в който открие начин да задоволи дадена потребност.“

Същото е и при хората. Вашият мозък започва да произвежда хормоните на щастието веднага щом открие начин да отговори на някоя жизненоважна потребност: от храна, безопасност или социална подкрепа. Разликата е, че при човека кортексът – мислещата част от вашия мозък – създава дълги вериги от асоциации въз основа на предишния ви житейски опит.

„Чувството, което определяме като „щастие“, се предизвиква от четири специфични хормона, синтезирани в мозъка: допамин, ендорфини, окситоцин и серотонин – обяснява Брунинг. – Тези хормони на щастието се освобождават, когато мозъкът „забележи“ нещо, което ще ви помогне да оцелеете. След това притокът им секва до следващия път, когато късметът отново ще се изпречи на пътя ви.“

Всеки от хормоните на щастието предизвиква различна положителна емоция.

Допаминът създава усещане за възбуда и прилив на енергия, след като сте открили как да задоволите своите потребности. Създава чувството, което е накарало Архимед да възкликне: „Еврика! Открих!“. Това чувство изчезва, когато съответната нужда бъде задоволена, така че трябва да бъдете изобретателни и непрекъснато да търсите нови начини как да постигате целите си.

Ендорфините създават чувство на еуфория, което е в състояние за известно време да притъпи болката от получените наранявания и ви дава възможност да избягате от надвиснала опасност. Ето защо тежките тренировки водят до високи резултати при спортистите. Производството на ендорфини се усилва, когато изпитваме физическа болка, но също така, когато се смеем или плачем, което може да обясни защо някои хора проявяват висок праг на поносимост към болката и остават в болезнени взаимоотношения.

Окситоцинът създава усещане за безопасност в отношенията с другите и е в основата на сближаването и доверието. Наличието му подхранва чувството на принадлежност, а отсъствието му ви кара да се чувствате изолирани и самотни.

Серотонинът създава у вас усещането, че другите ви уважават, и е източник на чувството на гордост. Той засилва желанието да си сътрудничите с хората около вас и да се раздавате, но освен това може да подхранва у вас чувството на превъзходство над останалите и е една от причините непрекъснато да се сравнявате с другите (за да намирате потвърждение за собствената си значимост).

„Истината е такава, че хормоните на щастието се отделят само за кратко, след което притокът им спада. Затова човек непрекъснато търси начин да стимулира отделянето им – обяснява Брунинг. – Да получаваме когато си поискаме тези спонтанни положителни емоции, е не просто невъзможно, но и нежелателно, тъй като в някои случаи те водят със себе си някои странични ефекти. Със сигурност обаче, развивайки някои положителни мисловни навици, можем да стимулираме производството им по такъв начин, че да е от полза както за самите нас, така и за околните.“

За да постигнете тази цел, Брунинг предлага следните 4 техники:

Включете допамина в процеса на целеполагане
Когато сте фокусирани единствено и само върху резултатите, крайната цел изглежда толкова далечна, че имате чувството, че не отбелязвате никакъв напредък. Това означава, че не се възнаграждавате с допамин. Опитайте да си поставяте по-малки цели. По този начин ще забелязвате, че наистина се приближавате към целта и същевременно ще се наслаждавате на съответните неврохимични „облаги“.

Вземете си „еднорфинна“ почивка
Ако работата ви е свързана с продължително седене пред компютъра, изградете си навик от време на време да се раздвижвате за кратко. Това ще стимулира отделянето на ендорфини. Постарайте се на всеки два часа да се раздвижвате най-малко за пет минути. Използвайте стълбите, когато отивате на среща, и излизайте на разходка в почивките си. Ако в това време слушате аудио книга, прекъсването за раздвижване може да се превърне в приятен навик.

Набавяйте си окситоцин, като изграждате доверие
Окситоцинът е тясно свързан с доверието. Но как да подхранвате чувството на доверие, когато заради преживени в миналото разочарования и предателства ви е трудно да допускате другите до себе? Как да изграждате доверие, когато се чувствате толкова сами и изолирани – сякаш отнякъде ви дебне хищник, а вие сте плячката? Разковничето е в това да се учите да изграждате доверие постепенно, стъпка по стъпка. Ако избързате да се доверите, това може да ви изпълни с усещането, че сте изложени на опасност. Дайте си повече време. По този начин ще си осигурите малки, но редовни, всекидневни дози окситоцин.

Приемете, че вътре в себе си носите природата на бозайник
Всички имаме моменти, когато се чувстваме несигурни, когато ни се струва, че нашият „социален статус“ е застрашен. Разбирането за това как работи мозъкът на бозайника ще ви помага да забелязвате моментите, в които се чувствате слаби или, обратното, карате другите да се чувстват слаби, като демонстрирате превъзходство. Когато почувствате, че статусът ви в дадена сфера от живота (независимо дали става въпрос за личните, професионалните или други взаимоотношения) е силно разклатен и застрашен, бихте могли да компенсирате усещането за несигурност, като си припомните, че в живота ви има и други сфери, където сте стъпили на здрава почва. Когато сте наясно какво сте постигнали и към какво се стремите, можете да си припомняте кои са силните ви страни, без да изпитвате нужда да се перчите с тях или да се доказвате.

Е, решихте ли какво можете да направите, за да се наслаждавате на повече хормони на щастието?

автор: Мишел МакКейд в интервю с доктор Лорета Брунинг; превод: Гнездото

източник: psychologytoday