Един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.

В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод – отговорил портиерът.

После запознал посетителя накратко с историята на замъка, като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.

– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Тъй като не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка, цената на екскурзията се оценява така: посетителите получават лъжица, пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата, и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.

Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.

Сигурен в твърдостта на ръката си, екскурзиантът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.

И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, посетителят се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.

– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.

– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.

– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате замъка още веднъж. Ще напълня отново лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата, – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.

Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледа това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.

– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност… не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.

Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота, като се опитват за нищо да не платят. И така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота.

Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва! Всеки миг и всяка стъпка от него!

Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…

Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.