Болестта не е присъда или възмездие от небесата, а един от начините човек да бъде заставен да се замисли и да преразгледа обичайната си гледна точка за нещата. Болестта е сериозен знак, отчаян опит на Живота да „извика“ на човек: Спри, почини си, полежи на болничното легло и си помисли с какво се занимаваш, това ли е пътят ти?

Защото ние обикновено бързаме, тичаме, летим, без да поглеждаме назад… Как е детето в училище? Какво да сложим на трапезата? Как да спечелим пари? В тези битовизми животът излита като един миг. И не остава време да се замислим: кой съм аз, защо съм тук, каква е моята мисия?

Безпокоим се за курса на долара, вълнуваме се от политика, и постоянно от нещо се страхуваме: дали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея. И последното ни плаши най-много. Само от мисълта за тази битка се обливаме в студена пот. А всъщност ние трябва да разберем нещо. Погледнете на болестта под друг ъгъл.

Когато другите начини за „изключване“ на човека от суетата и неосъзнатостта са изчерпани, на ход е тежката артилерия. Именно чрез болестта Животът ни принуждава да се променим. Който е готов за това и не се страхува от промяната, получава изцеление; който упорства, продължава да се бори с болестта.

Осъзнаването на менталните причини за болестта-сигнал може да върши чудеса. По силите ни е да се излекуваме сами, но не с помощта на хапчета и мазила, а със силата на мисълта, осъзнавайки в името на какво си се озовал в болничното легло.
Разбира се, за някои това може да изглежда пълна глупост. Те са сигурни, че е по-лесно да се разберат с лекаря, отколкото със своя организъм. И тогава започва безкрайното тичане по лекари, вечното търсене на връзки и на „най-добрия“ специалист. А в същото време просто трябва да се заемат със себе си.

Лекарите от традиционната медицина трудно могат да повярват в нетрадиционното излекуване. Мислите не могат да лекуват! Но фактите говорят за обратното.

Имам един много интересен случай. С Лена ни запознаха общи приятели. Тя живее във Воронеж. За нея духовното израстване не е просто модна фраза. Тя чете езотерични книги, занимава с йога и духовни практики. С други думи, с нея имахме много неща, за които да си говорим, още повече че тя чуваше за първи път за цифрология*.

– Животът има много „езици“. Някой разбира знаците, друг намира отговорите чрез буквите в книгите, а на някои им се налага да се разболеят, за да полежат и да помислят.

Думата „разболеят“ я подразни. Защото обикновено ние се дразним именно от това, което се отнася за нас. И изведнъж Лена ми призна:
– Имам скъсан менискус 3-та степен. На дясното коляно. Трябва да се направи операция. Щом си цифролог, помогни ми, кажи „добрата“ дата за операцията? Все пак това е сериозно нещо.

Съгласих се и започнахме да гледаме календара. Но процесът е сложен и дълъг. Трябва да се вземат под внимание много фактори. Оказа се, че в следващите четири месеца такава дата просто няма.

– Но лекарят каза, че е много спешно! – Лена едва не заплака. – Каза, че трябва веднага да се оперирам…
– Слушай – спокойно започнах аз, – всеки лекар държи на своето. Колкото хора, толкова и мнения. Първо, през януари за теб започва период на криза и това изостря твоето положение. В такива периоди не се правят никакви операции. Второ, за теб 2014-а ще е много сложен период – през всичките 365 дни Животът ще те възпитава. Този процес е неприятен, но за теб е изключително важен. Чрез това възпитание човек открива истината за самия себе си. А каква е тя, можеш да разбереш само ти. И моят съвет към теб е: споразумей се с тялото си и се опитай да разбереш защо Животът те принуждава да спреш.

Лена се замисли. Тя сякаш се отнесе в мислите си някъде далече и после каза:
– От книгите знам, че погрешната цел в живота, страхът от бъдещето или просто движението в неправилна посока може да са причина за проблеми с краката. Всъщност, като погледна живота си като страничен наблюдател, при мен е точно така. Трябва да помисля.

Нашият разговор се проведе през януари и повече не се срещнахме. Лена изчезна някъде.

През октомври отново се озовах във Воронеж. Изнасях лекции. На хората винаги им е интересно да разберат как Животът говори с тях. И аз с удоволствие им разказвам за пътя на знаците. Вечерта, след всички срещи тръгнах да се разхождам по централния булевард. И изведнъж ми се прииска да се обадя на Лена. Чудех се как е тя, къде се загуби…

– Аз съм във Воронеж, на площада, точно до паметника на Никитин – казах ѝ по телефона.
– Не мърдай от там – зарадва се Лена, – съвсем наблизо съм.

И наистина, тя се появи след три минути, а след пет вече си бъбрехме в едно кафене. Усмихвайки се, Лена започна да ми разказва преживяванията си:

– Помниш ли, че те помолих да ми подбереш подходяща дата за операцията. Ти още тогава ми се скара, че искам да се оперирам през кризисния си период. И аз отмених операцията! Буквално в същия ден, в който взех това решение, ми се обади един приятел (а той се появява веднъж на пет години), който ме покани да се присъединя към малка група, която ще пътува до Индия. Помислих си: „Няма нищо случайно. Ще отида!“. Тогава отново си спомних нашия разговор и осъзнах, че Животът не те изпрати случайно. Информацията се разкрива на онези, които търсят.

Много мислих върху това, защо имам тази болест, в името на какво се случва всичко това. И отговорите започнаха да идват от само себе си… Аз отделях прекалено много време и сили за физическото състояние на тялото си (шест тренировки седмично), опитвайки ce да отговаря на определен стандарт. При това стандарт, който не съм си поставила аз самата, а Някой, чието мнение е било авторитетно за мен. И изведнъж осъзнах, че това е път за никъде. Че трябва да погледна навътре, а не навън, да намеря опора в себе си, а не във външните проявления. Така започнах да се вслушвам в себе си, да изучавам собствените си способности за самовъзстановяване. Започнах да прилагам някои практики. Тръгнах за Индия накуцваща и с куп страхове – как ще се справя с всичко това, дали няма да се влошат нещата… Но там успях да изключа от ежедневието. Там най-накрая чух гласа на душата си и открих себе си. Завърнах се „на двата си крака“.

Лекарят не вярваше, че може да се възстанови менискус. „До 15 години такива разкъсвания се срастват, а после е трудно да се отстранят“, каза той. Но като подкрепа на моите практики, все пак ми назначи физически упражнения. В крайна сметка това проработи и през цялото лято ние с моя доктор навъртяхме доста километри с велосипеда. Проблемът изчезна, защото аз всичко разбрах и осъзнах. И вече не се налагаше Живота да ми изпраща сигнали чрез болестта. Освен всичко травмата ми помогна да се сприятеля с прекрасен човек. И сега си мисля… ако не се бяхме срещнали тогава с теб и ако ти не ме беше спрял, какви ли още уроци щеше да ми поднесе Съдбата.

Смисълът на урока става ясен с времето. Лена се възползва от тази една година. Тя не се бореше с проблема с помощта на скалпела. Тя се договори със себе си и с тялото си. И сега лекарят ѝ е просто компания за велосипедните разходки.

Ние можем да се излекуваме с помощта на своето съзнание. Това е заложено в нас изначално. Цялата сила е в нас самите. Важното е да се събудиш от съня на реалността и да поискаш да получиш изцеление.

*Цифрологията е подобна на нумерологията, но при нея датата на раждане не се редуцира до просто число. Тя дава индивидуални съвети за всеки отделен човек и за неговия път.

Автор: Денис Захаров / snob.ru
Превод: Gnezdoto