Зрялост за мен е истинската възраст за среща със себе си. След „сляпата“ младост, младостта „заради някого“, ние започваме да живеем за себе си и заради себе си. Това не означава, че не се нуждаем от никого. И че сме се превърнали в успешни, егоистични, самодостатъчни самотници. Не. Ние също както на 20 искаме любов, искаме топлина, искаме отношения. Просто вече разбираме, че в една здрава връзка са печеливши всички. Мъжът или иска същото, или напуска живота ни. Както пише Омар Хаям: „Аз не искам някой, който не се нуждае от мен.“

Ето защо аз вече:

1. Не очаквам обаждания или съобщения от мъже. Или пиша аз, или отстранявам от контактите си тези, които не намират време за кратък отговор: „Съжалявам, сега съм зает, ще се обадя, като се освободя“;

2. Не ходя на среща, ако мястото и времето не ме устройват. За да носи радост една среща, тя трябва да е удобна и за двамата. Ако мъжът не се интересува нито от времето, нито от желанието, нито от удобството на жената, значи не се интересува от тази жена. И такъв мъж не ми е нужен;

3. Не прощавам липсата на подаръци за рождения ми ден и други мои важни празници. Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за жената, която им харесва, тоест за мен. Финансово алчните хора обикновено са стиснати и за всичко останало. Небрежността към датите, важни за хората, е небрежност и към човека като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, искат да се поглезят. Всичко, което е важно за него, става важно и за нас. Ако това не е от значение или си забравил – можеш да забравиш и номера на телефона ми;

4. Не търся извинения за мъжката неблагоустроеност и неуспешност. Това не означава, че от мъжа ми трябват само пари. Но „с любимия е рай дори и в колиба“ не е точно историята на живота на една зряла жена. Колибите оставихме на 20 и 30 години, на 40 вече лично сме си устроили комфортен живот и няма извинение;

5. Не мълча за това, което не ми харесва. Разбира се, не му досаждам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае само защото е различен. Ако не ми харесва високата скорост или ме плаши, няма да си мълча или да се възхищавам, когато той ускорява над 120 км/ч. И не казвам раздразнено: „За къде си се разбързал толкова!“, а спокойно обяснявам: „Не карай толкова бързо, нервна съм и ме е страх“.

6. Не се страхувам да задавам въпроси. И съм готова да отговарям и аз. В младостта си се страхуваме да изясняваме нещата, тъй като не искаме да стреснем или нараним мъжа. Но именно тази липса на яснота след това създава рана у нас самите. Аз не искам да се самонаранявам, затова всичко си изяснявам;

7. Не гладя мъжки ризи. Не обичам да гладя. Тежи ми да гладя и моите дрехи. Вече не правя за мъжа неща, които са бреме и за мен самата. Ако той ме обича, сам ще глади ризата си;

8. Не приемам секса за любов. Сексът може да бъде свързан с любовта, а може и да не е свързан. Любовта за мен е да изглади своята риза, да помълчи с мен сутринта, защото аз сутрин не обичам да говоря, да запомни името на моята котка и колко лъжици захар искам в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да дойде и мълчаливо да поправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а има само секс – това означава, че любовта също я няма;

9. Не ревнувам мъжа от приятели или от работата. Или от деца от предишни връзки. Ако той ме обича, намира време за мен. Включва ме в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с приятели или риболов с неговия син. Защото аз живея наситен, богат живот.

10. Не се старая да изглеждам по-добре или да се държа по-добре заради мъжа. Напротив, на среща мога да бъда още по-лоша, по-груба и по-цинична. Не се колебая да говоря за своите проблеми или трудности. Този, който сметне за необходимо, може да погледне и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – да ме подмине.

Аз съм на почти 42 години. И съм бамбук. Права, силна, гъвкава, непретенциозна. Трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм закалена. Но все още искам да обичам. Просто не съм готова да правя жертви заради това. Любовта е съзидание, а не жертви и разрушения.

Автор: Erika Shpundra; източник: diana.bg