
Как Обидата се настани в човешката душа

Как Обидата се настани в човешката душа
Някога, много отдавна, когато хората започнали да общуват помежду си, в човешката душа се заселило малко, но хищно животинче. Името му било Обида. И оттогава то станало постоянен спътник на човека.
Като всяко зверче то безпогрешно надушвало най-слабите и нападало първо тях. Било малко и пъргаво и бързо се промъквало в душата на човека. Първоначално било безобидно и невзрачно. И дори не се чувствало добре там и се опитвало да си тръгне.
Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него.
Други обаче започвали да се вглеждат в него. Колкото повече се вглеждали, толкова повече им харесвало то. И започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и все повече свиквали с присъствието му. А то пък се настанявало все по-удобно и все по-често напомняло за себе си.
Нещастно и объркано животинче било Обидата. То самото не било много сигурно в себе и понякога само започвало да търси път навън, но бързо срещало себеподобни и се обърквало още повече.
Най-ревностният му благодетел и закрилник, който не му позволявал да си тръгне, била Гордостта. Защото такава била нейната природа. Тя винаги заставала на пътя му и го връщала обратно.
Един от добрите му другари бил Гневът. Когато се срещнели с него, те веднага си подавали ръка и се вкопчвали един в друг, подкрепяли се, градели общи планове. Дори и единият да се опитвал да избяга, другият не му позволявал. И така си растели заедно.
Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери. И яде ли, яде… Яде отвътре. Колкото повече яде, толкова повече расте.
Когато било добре нахранено и гледано, то израствало, ставало голямо и важно. Заемало все по-голямо място и се чувствало все по-уютно в бедната човешка душа. Колкото по-голямо ставало, толкова по-големи ставали и верните му другари – Гневът и Злобата.
А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.
Обидата обаче имала и един голям враг. И той се наричал Прошка. Срещнело ли се с нея, зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода.
Защото Прошката е най-голяма от всички. Тя помита и Обидата, и Гнева, и Злобата. Тя прочиства душата и я прави светло и красиво място.
Ние просто трябва да я повикаме на помощ.
Простете и поискайте прошка, приятели. И не позволявайте на малкото животинче, наречено Обида, да се настанява във вашата душа.
Трудно е. Но така се живее по-добре.
Притчата е част от сборника ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА: 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
Ако познавате първия сборник с притчи, вероятно знаете какъв незаменим помощник в трудни моменти могат да бъдат тези малки истории с техните простички духовни напътствия и поуки. Втората книга от поредицата, „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА“, ще ви отведе на едно ново пътуване към себе си, след което ще се почувствате по-мъдри, по-силни и умиротворени. И може би ще успеете да се докоснете до Великата тайна на живота.
Просто отворете сърцето си и се потопете в мъдростта на вековете…
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
В едно село живеел беден селянин, който се грижел за малко стадо овце. Това бил основният му поминък, с който осигурявал прехраната си. Един ден съседната къща купил ловец, който притежавал няколко силни и агресивни [...]
Живял някога един младеж. Той имал лош и невъздържан характер. Непрекъснато изпадал в конфликти и скандали с хората, често ги обиждал и нагрубявал. Един ден баща му му дал една торба, пълна с пирони и [...]
– Учителю – попитал ученикът, – защо има толкова трудности, които ни пречат да постигнем целите си, отклоняват ни от избрания път и ни карат да се признаем за слаби? – Това, което ти наричаш [...]
Ако връзките ви се провалят, помислете дали не държите другия под ключ
Представете си, че сте ми дошли на гости. Прекарваме си чудесно: пием ароматен чай, хапваме си бонбони и си говорим за живота. Отпуснали сте се в креслото и се [...]
Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната
Чърчил е формулирал прекрасно следния закон: Който избира позора, за да избегне войната, ще получи и позора, и войната. Това изречение трябва да се напише със златен молив в [...]
Агата Кристи: Човек трябва да плати определена цена за всяко нещо, което обича
Тя е любима на милиони по света със своите неповторими криминални истории. Но може би малко хора са се докосвали до нейната житейска мъдрост, до неповторимия ѝ оптимизъм и [...]
Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание – мъдри думи за тежки моменти
Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания. За да израсне и да [...]
На токсичните хора плащайте със същата монета, която са ви пробутали
В едно село живеел пастирът Терешечка. Местните жители го смятали за глупак; те не се оправяли особено добре с психологията. Терешечка събирал кὸзите барабонки и с усмивка ги дарявал [...]
Как да научиш ума си да работи в твоя полза
Когато бях монах и живеех в манастира на моя гуру, срещнах един човек от островната държава Мавриций, който винаги се усмихваше. Няколко месеца той служи в манастира и през [...]
Защо никога не трябва да разголваме душата си
Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи. – Не мога повече, Учителю... – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги [...]
Защо трябва да приемаш спокойно всичко, което се случва
Имало едно време един цар. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на царя имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот [...]
Джордан Питърсън: Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате
Наскоро наблюдавах как едно тригодишно хлапе едва-едва се влачи след родителите си сред тълпите хора на летището. На интервали от пет секунди то надаваше пронизителен вик – и по-важното, правеше [...]
Когато съдим другите…
Едно момче попитало мъдреца: – Кажете Учителю, защо всички ни учат, че не бива да съдим другите? Моля ви, обяснете ми защо това е толкова важно. Учителят, както винаги постъпвал, [...]
















































