Много силни и волеви мъже умирайки, в последната си минута са прошепнали просто „Мамо!“. Едни от тях са писателят Анатол Франс и италианският революционер Джузепе Гарибалди. Крале, творци, завоеватели… велики, мъдри, успели… За всеки идва последният час. И колкото интересен и поучителен е животът на всеки от тях, толкова интригуващи са и думите, с които са се сбогували с него.

Казват, че човек предусеща смъртта си. И когато се изправи лице в лице с нея, животът му минава пред очите като на филмова лента. Може би точно затова последните му думи са най-истински. И са олицетворение на целия му живот и на най-дълбоката му същност.

Вижте.

В последният момент преди смъртта си великият Леонардо да Винчи извикал: „Аз оскърбих Бога и хората! Моите произведения не достигнаха висотата, към която стремих!“.

Александър Дюма: „Така и няма да разбера как свършва всичко.“

Моцарт: „Вкусът на смъртта е на устните ми… Усещам нещо, което не е от този свят.“

Известно е, че на смъртния си одър Гьоте е казал: „Повече светлина!“, но е малко известно, че преди това той е попитал лекаря колко му остава да живее и когато чул отговора: „Един час“, поетът облекчено въздъхнал и прошепнал: „Слава Богу, само един час…“.

Виктор Юго: „Това е битка на деня и на нощта. Виждам черна светлина.“

Нерон: „Какъв велик артист умира!“

В своите предсмъртни страдания известният крал на Англия Хенри VIII казал: „Короната загина, славата си отиде, душата изчезна…“.

В последните минути от своя живот Волтер умолявал своя лекар: „Заклевам ви, помогнете ми. Ще ви дам половината си имущество, ако продължите живота ми поне с шест месеца! Ако не – аз ще отида в Ада, а вие ще ме последвате“. А когато свещеникът му казал да се отрече от Сатаната, той му отговорил: „Добри човече, не е моментът да си създавам нови врагове“.

Умирайки, Балзак си спомнил за един от персонажите на своите разкази, опитния лекар Бианшон: „Той щеше да ме спаси“.

Марко Поло: „Не успях да разкажа и половината от това, което видях.“

Минути преди смъртта си Едисон отворил очи, няколко секунди гледал право пред себе си и казал: „Удивително! Колко е красиво там!“.

Алфред Хичкок: „Никой не знае какъв е краят. Трябва да умреш, за да разбереш как в действителност свършва всичко. Въпреки че католиците възлагат на това всичките си надежди.“

О’Хенри: „Включете осветлението! Не искам да се прибирам у дома по тъмно.“

Кралят Слънце (Людовик XIV): „Защо ревете? Мислехте, че съм безсмъртен ли?“

Когато свещеникът призовал Чарли Чаплин да се помоли Господ да приеме душата му, той отговорил: „Защо не? Тя така или иначе му принадлежи“.

Марк Твен: „Довиждане. Ако се срещнем отново…“

В последния си час Уолт Дисни надраскал на парче хартия думите „Кърт Ръсел“. Така и никой не е разбрал какво искал да каже.

Джордж Бърнард Шоу: „Да умреш е лесно. Да промениш комедията е по-трудно.“

Пабло Пикасо: „Пийте за мен! Пийте за мое здраве… аз няма да мога вече.“

Николай Гогол: „Стълбата! По-бързо давайте стълбата!“

Ханс Кристиян Андерсен: „Не ми задавайте въпроси. Аз вече нищо не разбирам.“

Граф дьо Мирабо: „Дайте ми опиум, за да не мисля за вечността!“

Едгар Алън По: „Господи, спаси бедната ми душа.“

Едит Пиаф: „Налага се да платим за всички глупости, които сме извършили през живота си.“

Фрида Кало: „Надявам се това да е едно радостно отпътуване и никога да не се върна повече тук.“

Хенрих Хайне: „Бог ще ми прости. Това е неговата работа.“

Бетовен: „Аплодисменти, приятели! Комедията свърши!“

Авторът на „Вълшебникът от Оз“ Лиман Франк Баум: „Сега мога да прекося Плаващите пясъци.“

Нострадамус: „Утре вече няма да ме има тук.“

Чарлз Дарвин: „Изобщо не се страхувам от смъртта.“

Уинстън Чърчил: „Колко ми омръзна всичко…“

Дуайт Айзенхауер: „Винаги съм обичал жена си, децата и внуците си. И страната си. Вече искам да си вървя… Боже, вземи ме!“

Труман Капоти: „Аз съм… Бъди… Студено ми е.“ (Бъди е детският му прякор.)