Една японска притча разказва:

Една жена била на смъртно легло. Изведнъж тя почувствала, че душата ѝ се отделя от тялото, извисява се в небесата и се озовава пред духовете на своите предци. Тогава чула силен глас, който я попитал:

– Коя си ти?

– Аз съм жената на кмета – отговорила тя.

– Не те питам кой е твоят мъж. Отговори коя си ти!

– Аз съм майка на четири деца. И съм учителка в местното училище.

– Нима те попитах колко деца имаш или къде работиш? – казал гласът и продължил да ѝ задава въпроси, докато накрая тя казала:

– Аз съм една жена, която всяка сутрин се събужда, за да помага на своето семейство и да учи децата в училище.

След това тя се върнала в своето тяло и болестта ѝ наскоро била излекувана.

Жената открила своя икигай.

Значението на японската дума икигай може да се опише по различни начини: „причината, поради която ставаш от леглото всяка сутрин“; „радостта да си винаги зает“; „страстта, която ти носи удовлетворение и радост“… Но всички те водят към едно – причината да живееш! И изглежда е от нещата, които обясняват необикновеното дълголетие на японците, особено на островите Окинава – едно от местата с най-много дълголетници в целия свят. От там произхожда и тайнствената дума икигай.

Според авторитетни изследователи на понятието икигай, точно то е в основата на дългия и щастлив живот на японците. Ясният икигай, както и животът в общност, са поне толкова или дори по-важни от здравословния японски хранителен режим.

На Окинава всеки японец знае своя икигай и живее в съответствие с него… и рибарят, който всяка сутрин излиза с лодката си в морето, и калиграфът, застанал пред своето платно, и готвачът, който в продължение на половин век не спира с любов да приготвя суши за своите клиенти.

Кратката информация в Уикипедия гласи: икигай е японско понятие, което означава смисъл на живота, чувството за собственото предназначение в живота. Думата присъства в японския език минимум отпреди седем века. Икигай може да бъде професия, хоби или семейство, а редица изследвания показват статистически достоверна взаимовръзка между присъствието на икигай в живота на човек и ниски нива на стрес, а също и с цялостно усещане за здраве.

В западната култура също имаме понятия, които донякъде съответстват на икигай – предназначение, мисия, реализация, които обаче често се явяват по-скоро плод на умствена дейност или духовни търсения, за разлика от японския икигай, който е неделима част от живота на всеки човек. Ние често си задаваме вечния философски въпрос: Какъв е смисълът на живота? Но японците внасят по-голяма яснота: Какъв е смисълът на моя живот? Кое ми носи удовлетворение и страст? И добавят: и полза за другите…

Всъщност икигай е по японски изящно и гениално просто понятие. То се намира в пресечната точка на 4 изключително важни житейски сфери:

• Това, което обичаш
• Това, от което се нуждае светът
• Това, за което ти плащат
• Това, в което си добър

Икигай е онова, което те изпълва с удовлетворение и радост, което те кара да забравиш за времето, което придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от полза за другите, за света около теб.

Въпреки че не го наричат с тази японска дума, едни от най-великите и значими личности на нашата цивилизация всъщност са били хора, открили своя икигай. Нека да си припомним думите на Стив Джобс: „Вече 33 години се поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: „Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?“ Когато отговорът беше „не“ няколко дни поред, знаех, че е време за промяна.“
А на Уилбър и Орвил Райт, пионерите в авиацията, които позволиха на човечеството да полети, принадлежат думите: „Едва дочаквахме утрото, за да се захванем за работа.“

За съжаление ние често попадаме в противоречието: това, за което ми плащат, не ми носи радост; а това, което обичам, не ми носи доходи. Да, това изглежда като улица без изход, като спирала, от която няма измъкване. А резултатът е засилено чувство за неудовлетвореност, апатия, демотивация и постоянен стрес.

Японците обаче казват: Всеки човек има своя икигай. Някои са го открили и го осъзнават, други го носят в себе си, но все още го търсят. Икигай се крие вътре в теб и се нуждае от търпеливо изследване, за да достигнеш до най-дълбоките недра на съществото си и да го намериш. Веднъж щом намериш своя икигай, остава само да го следваш и да го подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. Тогава и най-обикновената задача се превръща в щастливо сливане!

Икигай е пътят към дълъг и смислен живот. Икигай е спокойствие и удовлетворение, чувство за значимост, оптимизъм и радост.

Селото на столетниците

Концепцията икигай все повече предизвиква интереса на западните общества и отдавна е напуснала пределите на родината си Япония. Именно тя провокира и двама испанци – популярния испански писател Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, който живее в Япония от 12 години – да тръгнат по дирите на тайнствената дума.

Те решават да проучат на място тайните на японските столетници и стигат до малкото селище Охими в северната част на Окинава, известно като „селото на столетниците“. Селото, в което живеят 3000 души, е наречено така заради факта, че има най-високия индекс на дълголетието в света! В Охими срещат възрастни хора, по младежки жизнени, здрави и изпълнени с оптимизъм, хора, които имат ясен икигай и с въодушевление и радост посрещат всеки нов ден.

Миралес и Гарсия си задават въпроса: Дали заради икигай в Окинава има повече столетници, отколкото където и да било другаде по света? Как тези хора остават активни и щастливи до края на дните си? Каква е тайната на дългия и щастлив живот? И се уверяват, че наред с храненето, простия живот на открито и зеления чай, един от ключовете към дълголетието им е именно икигай.

Ето няколко факта от живота на Охими, които ги впечатляват:

• 100% от интервюираните дълголетници притежават собствена градина, а повечето от тях – цели полета с насаждения от чай, шикуваса, манго и др.
• Всички принадлежат към някоя местна общност. В нея се чувстват обичани, като част от едно семейство.
• Празнуват много, дори по дребни поводи. Музиката, песните и танците са основна част от ежедневието им.
• Имат важна мисия в живота, дори не само една. Определили са своя икигай, но не го приемат твърде сериозно. Това, с което се занимават, им носи наслаждение и релаксация.
• Много са горди с традициите си и с местната култура.
• Сякаш са пристрастени към всичко, което правят, колкото и маловажно да изглежда то.
• Йуимаару, което може да се преведе като „дух на взаимно сътрудничество“, е твърдо залегнал в сърцата на местните. Те си помагат не само за земеделската работа като събирането на реколтата от захарна тръстика или сеенето на ориз, а и когато строят къщите си или търсят доброволци за обществени дела.
• Винаги са заети, но със задачи от най-различно естество – това им помага да се отпускат. Там не може да се срещне нито един дядо, седнал на пейка, без да прави нищо. Вечно се движат насам-натам – ходят на караоке, на сбирки на съседите или на следващия мач по гетбол.

Всички наблюдения и впечатления от пътешествието си до Окинава, от срещите си с най-дълголетните хора в света, както и още много интересна и полезна информация, Франсеск Миралес и Ектор Гарсия събират в книгата си „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“.

Откъс от книгата ИКИГАЙ: ТАЙНИТЕ НА ЯПОНИЯ ЗА ДЪЛЪГ И ЩАСТЛИВ ЖИВОТ на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес, издателство Гнездото

„Икигай“ е една книга, която плени сърцата на милиони читатели по света. Книга, която им позволи да се докоснат до мъдростта и пословичното дълголетие на Япония.

А какво стои в центъра на философията за здраве и дълголетие на японците и им позволява да добавят години към живота си? Думата икигай! Причината да ставаш сутрин, радостта да си винаги зает, страстта, която ти носи радост…

Японците казват, че всеки има своя икигай. Някои са го открили, други го носят в себе си, но все още го търсят.

Открийте го и вие и се наслаждавайте на здраво тяло, дълъг живот и бодър дух.