Любовта на еврейските родители към децата им е пословична и безгранична. Изглежда, че никой друг народ няма такъв култ към децата. Психолозите вероятно биха казали много повече и за плюсовете, и за минусите на такова отношение. Но едно е сигурно – еврейските деца растат в доброжелателна и топла атмосфера на любов и уважение. Постоянно ги хвалят и поощряват, но в същото време ги учат да ценят времето, да бъдат отговорни и да се отнасят с уважение към изискванията на другите.

Ето кои са основните принципа на тяхното възпитание:

Без комплекси

Възпитанието в еврейски семейства априори не допуска създаването на комплекси за малоценност у детето. Ако има негативна критика, тя е насочена към постъпката, но никога към детето.

„Моето дете е добро. То може да сгреши, но не може да бъде лошо.“ – това е веруюто на еврейската майка. Тя никога няма да се обърне към него с думите: „Ти си лошо дете“. Тя ще каже: „Как е възможно едно толкова добро дете като теб да направи такава глупост?“.

Позицията, която отстояват еврейските майки, е, че детето няма и не може да има никакви недостатъци. Дори да виждат такива, никой освен тях не разбира за това. Идеята е децата да растат уверени в себе си и да не си създават излишни комплекси.

Разумна свобода

Съвременното еврейско възпитание съчетава две на пръв поглед противоречиви неща: свобода и твърдост в изискванията. Една много подходяща метафора за този възпитателен стил е просторна, отворена стая със здрави стени.

В еврейските семейства децата може да се качат на главата на родители си, може да изрисуват паспорта на баща си с най-скъпото червило на майка си, но няма да получат мъмрене и укорителен поглед. Всичко, което правят, се възприема не като пакост, а като опит да изразят себе си. За еврейските родители свободата не е специален възпитателен подход, а въздухът, без който човек не може да диша.

Твърдата ръка обаче влиза в ход, когато детето прекрачи границата на допустимото. Там например е ясно, че можеш да напръскаш уличната котка с маминия парфюм, но е абсолютно недопустимо да удариш баба си по главата.

Похвала по всякакви поводи

Всяка майка хвали детето си. Още от деня на раждането му. Еврейската майка се възхищава дори на най-малките успехи и постижения на своето малко дете, дори ако това е само една нова сричка или първото му неумело мастилено петно, което за нея е първата рисунка. Всички приятели и познати непременно разбират за това. Но най-важното е, че детето трябва да види, че го хвалят в присъствието на всички. Ако постиженията му са по-сериозни, тогава задължително получава шумни аплодисменти от цялото семейство.

Ако се научим да забелязваме всички добри прояви на детето, включително и „дребните неща“, и го насърчаваме при всяка възможност, това може коренно да промени поведението му.

За да подсилите желанието на децата да вършат добри неща, оставете ги да ви „подслушат“, докато говорите за техните успехи на своите приятели.

Висока отговорност на родителите за собственото им поведение

Евреите вярват, че крайъгълният камък на възпитанието е личният пример. И са убедени, че и най-незначителната изпусната дума или дребно провинение, извършено от родител пред детето, може да имат необратими последици. Затова еврейските родители са изключително отговорни по отношение на всяка своя дума и постъпка, на които детето става свидетел.

Добронамерена атмосфера на взаимна любов и уважение

Любовта и уважението в семейството са ключът към психическото здраве на детето и му дават моралната основа за цял живот.

Еврейската традиция обяснява, че основата на всяко семейство са мъжът и жената – бащата и майката. Ето защо децата трябва да бъдат научени от ранна възраст, че на първо място винаги се поставя отношението на майката към бащата и на бащата към майката.

Ако детето знае, че родителите му живеят един за друг, че връзката им е изпълнена с уважение, любов и грижа, то ще се чувства защитено. Освен това подобно поведение на родителите е чудесен пример за подражание. Това са отношенията, които то ще се опита да създаде в собственото си семейство, когато порасне.

Да се ​​научиш да бъдеш родител

Родителството започва още преди раждането на детето. Когато една девойка се омъжи, тя вече е готова да стане майка – тя не е била възпитавана да „живее за себе си“ и знае, че основната ѝ кариера е домът и семейството. Ако поначало майчинството и бащинството се приемат като бреме, като някакво ограничение, тогава е много трудно да се отгледа добро дете.

В стремежа си да отгледат успешни, независими и здраво стъпили на земята деца, еврейските мъдреци са разработили цяла система за възпитание, с която всяка жена в Израел може да се запознае на специални курсове за родители. Подобни курсове има в синагоги и еврейски училища в много градове по света.

Ето го първия закон на успешното възпитание – то започва със собственото възпитание и обучение, с придобиването на професиите „съпруга и майка” и „съпруг и баща”.

Самостоятелност от ранно детство

Това е една от най-привлекателните черти на еврейското дете. Родителите никога няма да направят за детето това, което то може да направи само. Винаги обаче са готови да му помогнат за намирането на решение. Те няма да му предложат готови схеми и решения. Детето трябва да открие отговора само, да разгледа редица варианти, за да намери своя собствен, най-добър вариант.

Обучение за управление на времето

Еврейските деца не знаят какво е мързелуване и мотаене по улиците. Цигулка, английски, математика – всичко едновременно и в големи количества. От малки те са научени, че е нормално да се трудят и да са заети. Така се научават не само на труд, но и да ценят времето.

Освен това еврейската образователна традиция се различава значително от образователните системи на другите народи. Еврейските деца са много по-самоуверени и по-успешни, а също и по-малко зависими от общественото мнение. Децата в училищна възраст непременно се занимават с извънкласни и извънучилищни дейности, като това обаче не е свързано с избора им на бъдеща професия. Важното е друго: отрано да се създадат навици за дисциплина, труд и планиране на деня.