Известният интегративен гастроентеролог д-р Робин Чуткан обяснява какво представлява микробиомът и как можем да повлияем на състоянието на стомашно-чревната флора, за да живеем по-дълго и по-здрави.

Тя подчертава, че създаването на пеницилина е изключително важно постижение на медицината, спасило милиони хора от страшни болести, но обръща внимание, че днес живеем в ерата на свръхдиагностициране и прекомерна употреба на фармацевтични средства. Д-р Чуткан набляга на факта, че според проучвания в 20 до 50 % от случаите на предписване на антибиотик, това се е оказало неподходящо лечение.

Цената, която хората плащат за прекомерната употреба на антибиотици, често остава невидима, а лекари и пациенти посягат към това лекарство при огромна част от здравословните проблеми. Проблемът е, че антибиотиците убиват жизненоважните микроорганизми в червата на човека, познати като „микробиом“.

Съществуването им е известно на човечеството от преди 400 години, но тяхната значима роля за здравето започва да придобива популярност в днешно време. От съотношението на тези ценни бактерии в организма зависи дали човек ще е здрав, или ще развие широкоразпространени болести като диабет и затлъстяване. Важният въпрос според д-р Чуткан е:

С каква храна трябва да храним тези бактерии, за да оптимизираме състоянието на микробиома в тялото си?

Тя дава за пример едно изследване на Харвардския университет, в което група от 9 човека е подложена на нисковъглехидратен, високопротеинов режим на хранене, включващ изключително и само храни от типа на месо и яйца. Учените измерили количеството на различните бактерии в стомашно-чревния тракт на участниците преди, по време на и след тази екстремна диета. След това същите 9 души били подложени на друга крайна диета – вегански режим, при който им било разрешено да се хранят само с растителни продукти като плодове, зеленчуци, леща, ориз.

Резултатите били смайващи за изследователите след проследяване на промяната в микробиома на тези хора по време на втората диета. Не само че настъпила промяна в състава на микроорганизмите, но това се случило в рамките още на първия ден от преминаването към нов режим на хранене!

Съотношението на бактериите, които „отглеждаме“ в червата си, определя дали в тялото се образуват много огнища на възпаление. Другото, което се случва в тялото след промяна на начина на хранене, е че бактериите активират определени гени, а те от своя страна активират или развитието на някои болести, или оздравителни процеси в организма.

Сентенцията, че „ние сме това, което ядем“ е научно доказана!

Д-р Чуткан коментира и друго проучване, в което учени са изследвали бактериите в стомашно-чревния тракт на бебета от Флоренция и бебета от Буркина Фасо (Африка). И двете групи деца, които били все още хранени с кърма, имали идентична картина на микробиома. Когато обаче след няколко години същите деца били изследвани отново, разликата била огромна. Децата от Флоренция, които се хранели с типичната западна диета, включваща много пакетирани храни с консерванти, захар и вредни мазнини, имали в червата си високо количество от бактериите, отговорни за развитието на най-популярните болести като диабет, затлъстяване и алергии, а децата от Буркина Фасо, приемащи натурална, предимно растителна храна, имали най-вече бактерии, поддържащи здрав стомашно-чревен тракт, съответно – здрав организъм като цяло.

Чуткан споделя, че самата тя в началото на кариерата си е разчитала единствено на предписването на лекарства при проблеми със стомашно-чревния тракт, но през годините много от пациентите ѝ сами ѝ подсказали как да промени фокуса в своята работа. Тези пациенти, които идвали за преглед и резултатите показвали подобрение в състоянието им, споделяли, че не са взимали лекарства, а просто са променили начина си на хранене. Д-р Чуткан била шокирана как нещо толкова просто не е разгласявано в академичните среди като средство за лечение на проблеми, идващи от бактериалния дисбаланс в стомашно-чревния тракт.

Друго нещо, на което тя обръща внимание, е колко важно е да НЕ живеем в стерилна обстановка и да позволяваме на организма си да се адаптира към естествената среда, в която съжителстваме с огромен брой бактерии.

Д-р Чуткан дава за пример страните, в които децата са по-често на открито и стандартите за хигиена не включват толкова голяма употреба на антибактериални средства – там процентът на автоимунни заболявания е много по-нисък или дори нулев в сравнение със западните страни, в които е широкоразпространен страхът от бактерии. Цената, която хората плащат за откъсването си от естествената среда, е прекалено висока, казва тя.

Здравословният начин на живот според д-р Чуткан включва: колкото се може по-малко приемане на лекарства (антибиотици, стероиди), вредящи на бактериалния баланс в стомашно-чревния тракт; по-често излагане на бактериите в естествената, природна среда като градината или парка; избягване на прекалената употреба на антибактериални хигиенни средства; и не на последно място – повече растителна храна (плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки).

Заключението, до което е стигнала в своята практика за поддържане на здраво тяло:

„Не се плашете от бактериите по ръцете, а яжте чиста храна!“

автор: Мария Димитрова zdravoslovnohranene.com