Животът е интересен и непредвидим. В него има върхове и спадове, успехи и провали. И съдбата непрекъснато ни предоставя нови шансове и неочаквани обрати. Но може би, когато предадем любовта си, шегите, които си прави тя с нас, са най-жестоки.

Една история разказва за това…

Беден младеж се влюбил в момиче от заможно и известно семейство. Двамата започнали да се срещат, той я ухажвал пламенно и постепенно между тях се зародила любов. И един ден момчето се престрашило и предложило брак на своята любима.

Но отговорът му подействал като плесница в лицето:

– Виж, миличък… знаеш, че те обичам… но бракът е много сериозна крачка в живота. И не мисля, че от нашето общо съжителство може да излезе нещо добро. Не знам дали съм готова да жертвам всичко – начина си на живот, средата си – в името на любовта. И двамата знаем, че бедността може да съсипе и най-романтичната връзка. А когато започнат битовите проблеми, всичко ще отиде по дяволите.

– Но аз ще работя, ще успея! Ще ти осигуря всичко, за което си мечтала… Обещавам ти! – възкликнал младежът. – Нима не е по-важна любовта?

– Съжалявам, скъпи, но любовта е до време. Всъщност може би е най-добре да се разделим още сега, тъй като връзката ни е безперспективна. Сигурна съм, че всеки от нас ще срещне подходящия човек, с когото да създаде семейство.
След този разговор двамата наистина се разделили. И всеки поел по пътя си. Но младежът никога не забравил унижението. И своята предадена любов.

Минали повече от петнайсет години, без да се чуят и видят повече. Един ден обаче съдбата решила да ги срещне отново. В един съботен ден двамата съвсем случайно се озовали един срещу друг в оживен търговски център. Тя се била превърнала в красива жена, а той – в улегнал мъж на средна възраст. Както винаги, била облечена в скъпи, елегантни дрехи, а в ръцете си държала множество пликове на известни модни марки.

Когато видяла привлекателния мъж и срещнала пог­леда му, тя веднага познала своя бивш приятел от младежките години.

– Господи… каква неочаквана среща! Не мога да повярвам, че се виждаме след толкова години! Как си, как я караш? – оживено възкликнала жената.

– Благодаря, добре съм – сдържано отговорил мъжът със спотаена тъга в погледа. – А при теб как вървят нещата?

– О, при мен всичко е чудесно. Отворих малка галерия. Омъжих се, имам две прекрасни деца. Между другото, съпругът ми е на много висока длъжност в една от най-проспериращите компании в града. Радва се на забележителна кариера и шестцифрен годишен доход. Няма от какво да се оплача…

В същия момент към тях се приближил съпругът ѝ, който изглеждал видимо объркан от неочакваната среща.

– Здравейте, сър. Как сте? Виждам, че вече сте се запознали със съп­ругата ми – смутено се обърнал той към нейния събеседник.

– Здравейте, мистър… – започнал мъжът, опитвайки се да си спомни името.

– Картър, сър. Не се притеснявайте, сигурно ви е трудно да помните толкова имена… – угоднически изрецитирал съпругът, след което се обърнал към жена си: – Скъпа, искам да ти представя собственика на нашата компания…

Жената била толкова силно поразена от този неочакван обрат на събитията, че не успяла да изрече и дума. А нейният бивш приятел леко се усмихнал и казал:

– Знаете ли, аз трябва да тръгвам. Имам важна среща. Радвам се, че се срещнахме. Приятен ден.

Обърнал се и се отдалечил.

Вече излязла от първоначалния шок, жената решила да уточни:

– Искаш да кажеш, че това е ексцентричният мултимилионер, за когото толкова си ми разказвал?!

– Да, скъпа. Понякога изглежда малко саможив, но е изключителен човек. Много скромен е и никога не парадира с богатството си. Всички се чудят коя ще е късметлийката, която ще се омъжи за него.

– Нима все още не е женен? – с особен трепет в гласа попитала жената.

– Ами, да… Чувал съм, че като млад е имал някаква нещастна любов. И след това е бил толкова опустошен, че дълги години избягвал всякакви сериозни връзки. Всъщност не знам каква е истината, но много ми се иска да видя физиономията на тази жена, която е разбила сърцето му, сега, когато е един от най-влиятелните бизнесмени у нас. Да не говорим, че има цяла тълпа от почитателки…

Увлечен в разказа си, мъжът не забелязал, че съпругата му е изпуснала пликовете със скъпите си покупки. Тя стояла до него, пребледняла и неподвижна като статуя, а в крайчеца на окото ѝ напирала сълза…

Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата.
Павел Вежинов

Притчата е част от сборника ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА: 150 ИСТОРИИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там.

В „ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА“, третата книга от колекцията с притчи, подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи.

Тези истории ще заредят деня ви с енергия, ще стоплят сърцето ви и ще ви успокоят след дългия ден…