Не исках да пиша за това, но по-възрастни и по-умни хора ме посъветваха да го направя. Това е една шокираща история, която всеки трябва да прочете, вече съм сигурна в това. Защото тя коства живота на един от участниците в нея. И може да спаси живота на някой друг.

Пътувах за университета с метрото. Малко закъснявах, което беше обичайно за мен; стоях в претъпкания вагон със слушалки в ушите и си мислех за предстоящия държавен изпит. По навик държах ръцете си в джобовете и се забавлявах с това да наблюдавам хората наоколо.

До мен стояха две момчета, едра жена на средна възраст в огромно кожено палто и възрастен мъж. Той беше добре облечен – носеше хубаво палто, кожена шапка и лъскав шал на врата. Този човек стоеше някак нестабилно, или по-скоро едва се държеше на краката си.

Извадих слушалките си и се заслушах в това, което момчетата говореха за него – шегуваха се, че е успял още на обяд да се напие до козирката. Аз също реших, че човекът явно е пиян, и отново пъхнах слушалките в ушите си. В този момент се замислих: ако си толкова пиян, че не можеш да стоиш на краката си, няма ли да излъчваш онзи специфичен аромат на алкохол, който не може да се маскира нито с дъвка, нито с паста за зъби? А мъжът с лъскавия шал изобщо не миришеше. Странна работа.

Слязохме от влака на една и съща спирка. Той се олюля и едва не падна, след което се запъти към изхода за другата линия. Не ми излизаше от ума натрапчивата мисъл, че мога да помогна на един пиян мъж да избегне падането под влака, но просто го подминавам…

… изругах на ум и се доближих до него. Попитах го дали е добре. Когато ми отговори, се ужасих – той объркваше сричките в думите. От изражението ми човекът явно разбра, че нещо не е наред, и ме погледна уплашено.

В този момент си спомних нещо, което много пъти съм чела в социалните мрежи – описанието на признаците на инсулт. Със свито сърце го помолих да се усмихне. Молбата ми наистина звучеше странно, така че се наложи да го убеждавам:

– Моля ви, усмихнете се! Красиво младо момиче ви моли да го дарите с една усмивка… хайде, няма ли да се усмихнете?

Той се опита да се усмихне. И устните му се разтегнаха в едната половина от лицето му. ТОВА БЕШЕ ИНСУЛТ!

Какво се случи след това ли? Внимателно го сложих да легне на една пейка. И веднага се обадих на спешна помощ. След това си спомням, че опитвайки се да надвикам шума от минаващите влакове, се разкрещях на оператора, който с раздразнение започна да ми диктува някакъв номер:

– Това е номерът на медицинската служба на метрото. Обадете се там.

Избълвах гневна тирада, чийто смисъл се свеждаше до това, че човек умира в скута ми, че в метрото е адски шумно и изобщо ТОВА Е ВАШАТА РАБОТА. В края на краищата отсреща се чу:

– Не се притеснявайте, екипът е на път.

Последваха едни 20 минути, които няма да забравя до края на живота си.

До мен лежеше мъж, мъртвешки блед, и умираше пред очите ми. Покрай нас минаваха стотици хора, които молех поне да отидат да потърсят някой от охраната и да доведат помощ. Но те просто подминаваха или спираха, но веднага си тръгваха с думите: „момиче, не мога, бързам“. Накрая пристигна екипът на спешна помощ. Бързо качиха човека на носилка и… кошмарът продължи.

Разбирам… беше час пик, всички бързаха, всички закъсняваха… Но какъв човек трябва да си, за да не направиш път на лекари с носилка, които пренасят бял като платно човек?! Това, разбира се, е риторичен въпрос. Трябва да си БЕЗДУШНА тълпа!

След няколко часа ми се обади момчето от спешна помощ, което записа номера ми, и ми съобщи, че мъжът е починал в линейката на път за болницата – просто помощта е закъсняла.

Дори не знаех името му.

Но сега осъзнах нещо чудовищно – може да умреш пред погледите на няколкостотин души и никой няма да се спре. Теб вече няма да те има, но важното е, че те НЯМА ДА ЗАКЪСНЕЯТ.

И още нещо – далеч съм от мисълта да пиша призиви и подобни неща в социалните мрежи. НО МОЛЯ ВИ! Откъсвайте се от време на време от мислите си и поглеждайте наоколо. Моля ви, дори ако смятате, че човекът до вас е пиян, луд или неадекватен, не се страхувайте да се приближите и да погледнете по-внимателно дали наистина става въпрос за алкохол, психично заболяване или наркотици. Най-лошото нещо, което може да ви се случи, е да ви пратят по дяволите. Но това не е толкова страшно! А вие може да спасите живота на един човек. Или поне да му дадете шанс да се пребори за този живот…

И накрая… Ще ви отнеме само минута, за да прочетете следното: неврохирурзите твърдят, че ако жертвата на инсулт стигне до тях в рамките на 3 часа, последствията могат да бъдат преодолени. Затова е толкова важно именно в тези първи 3 часа инсултът да бъде разпознат и диагностициран, за да започне лечението навреме. Което, разбира се, не е лесно.

Има 4 стъпки за разпознаване на инсулт:

• помолете човека да се усмихне (той няма да може да го направи нормално);
• поискайте да каже някакво просто изречение (например „Днес времето е хубаво“);
• накарайте го да вдигне и двете си ръце (няма да може да го направи или ще успее да ги вдигне само частично);
• помолете го да изплези езика си (ако езикът е изкривен, усукан, това също е признак за инсулт).

Ако забележите, че нещо не е наред дори само по един от тези четири пункта, обадете се на Спешна помощ и опишете симптомите по телефона.

Един лекар ми каза, че ако изпратите тази информация на поне 10 души, можете да сте сигурни, че нечий живот – а може би и вашият – ще бъде спасен. Всеки ден изпращаме и споделяме толкова много безсмислици и глупости чрез своите мобилни устройства, че може би си струва да се замислим върху това…