
Престанете да търсите „единствения“. Нека другите да търсят вас

Престанете да търсите „единствения“. Нека другите да търсят вас
Представете си, че можете да погледнете в едно магическо кълбо, което предсказва бъдещето, и в него видите, че никога няма да срещнете онзи „единствен“, голямата любов на живота ви… И какво, ако е така?
Да, неприятно е да си го представиш. Всички се надяваме да срещнем „единствения“… или поне някой, който да ни устройва поне наполовина от тези очаквания и с когото да прекараме остатъка от живота си. Да, знам. Вие не сте наивни. Не вярвате в сродните души. Но така или иначе очаквате да срещнете човек, който да ви харесва повече от всички други. Някой, който да ви чака вкъщи след дълъг ден, който да ви донесе чаша чай, когато боледувате и който вечер да изслушва всички ваши истории от деня. Ние всички се надяваме на това. Ние сме човешки същества.
Знаете ли, търсенето на любов има едно особено свойство – това, че ни влияе непрекъснато. (Въпреки че не обичаме да си го признаваме). Любовта е винаги в челните редици на нашите действия, дори и в съзнанието ни да не е точно така. Любовта е причината, поради която си купихте нова дреха миналия уикенд. Любовта е причината, поради която ходихте на онова парти миналата вечер, въпреки че никак не ви се ходеше. Тя е причината за вашата неувереност и за страховете ви за бъдещето. А също така любовта е тази, която ви вдъхновява за най-грандиозните промени.
Но да се върнем на въпроса. Ако знаехте с абсолютна сигурност, че голямата любов никога няма да почука на вратата ви, как бихте погледнали на своя живот? Какво бихте променили в своето ежедневие? А в дългосрочните планове?
Първата ви реакция би била: „Ами, нищо“. В края на краищата вие сте умни хора. И вероятно имате планове, които не зависят от нечие друго влияние. Всички имаме такива. Но помислете още малко… Има още нещо, което не искаме да си признаем – ние непрекъснато използваме любовта като „патерица“, на която да се облягаме. Идеята, че някога някой ще обича всичките ни недостатъци, не е ли тънък повод да не работим върху тях? Принципът на двете половинки, които съставляват едно цяло, в известен смисъл ни пречи самите ние да станем по-добрата половинка. Ако знаем, че няма на кого да се опрем, няма ли да започнем да правим нещата по по-различен начин?
Ако знаете, че любовта никога няма да бъде вариант за вас, как тогава бихте пренастроили живота си оттук нататък? Ще се фокусирате върху кариерата и успеха си? Или ще решите да инвестирате в себе си – да ходите по-често на екскурзии например? Няма ли да напуснете зоната си на комфорт? Няма ли да търсите други източници за покачване на адреналина?
А какво да кажем за другите ви взаимоотношения – семейство, приятели… Няма ли те да получат малко повече тежест в живота ви? Няма ли да се виждате по-често и да споделяте повече от живота си с тях?
Задавам всички тези въпроси, защото си мисля, че тази перспектива (да не намерите любовта на живота) би могла да стане преломна за вас. В първия момент това звучи опустошително, но в крайна сметка може да се окаже освобождаващо. Без страха, че ще умрете в самота, пред вас се откриват безкрайни възможности. Можете например да опитате да поживеете на всеки континент. Можете да израснете като бизнес лидер. Можете да се върнете в университета и да получите образованието, за което винаги сте мечтали, но не сте започвали заради някой друг.
Всъщност любовта ни държи с такива фини механизми, че ние дори не подозираме това. И мисълта за нейното отсъствие може да се превърне в чувство за абсолютна свобода.
Защото, когато спрем да търсим нашата единствена любов, накрая разбираме, че можем да обичаме самите себе си. Че можем да живеем и да развиваме себе си, да си поставим хиляди нови предизвикателства, да се поглезим, да станем още по-способни. И тогава ще намерим в самите нас това, което сме търсили в другите.
Има нещо, което всички ние трябва да престанем да правим – да чакаме да дойде някой, който да промени живота ни!
Тогава единственото нещо, което ще знаем със сигурност, е, че през всяка победа и триумф, през всеки страх и неуспех, ще преминаваме ние и никой друг. Сами ще се изправяме, когато падаме. Сами ще се оттласкваме от дъното, когато се пречупим.
Трябва да започнем да ценим всичко, което внасяме в собствения си живот.
Защото иронията е в това, че ние сме най-атрактивни и привлекателни в тези моменти, когато изобщо не се тревожим за това дали привличаме някого. Когато се движим уверено в живота, свободно и без ограничения, ние излъчваме такава енергия, която не може да се сравни с нищо друго. Не може да бъде фалшифицирана. И тази енергия има силата да промени не само нашия живот, но и живота на всички около нас.
Затова, престанете да търсите този „единствен“, с когото да прекарате остатъка от живота си. Вие бъдете Единствени.
И оставете всички останали да търсят вас…
Автор: Heidi Priebe; Превод Gnezdoto
Препоръчано по темата: „ЕМОЦИОНАЛНА ПЛАСТИЧНОСТ“ от д-р Сюзън Дейвид, издателство Гнездото
●●●
Сюзън Дейвид е доктор на психологическите науки, психолог в медицинския факултет на Харвард. Като психолог и практически наставник тя повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова концепция, която нарича „емоционална пластичност“ ‒ изключителна идея, променила начина, по който обществото ни възприема емоциите.
Емоционалната пластичност е процес, който ни помага да живеем в настоящето и да бъдем гъвкави в един сложен и бързо променящ се свят, да понасяме стреса и да преодоляваме неуспехите. „Не е нужно да игнорираме трудните емоции или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях.“
от д-р Сюзън Дейвид
Един изцяло нов метод за справяне с емоциите! Метод, който ни показва как да се откачим от вредните мисловни модели, да осъзнаем по-добре емоциите си и да живеем в мир с тях, за да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да постигаме целите си и да живеем пълноценно точно сега.
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Евгений Божиев
Една безценна книга, от която ще научите как е устроено тялото ви, по какви закони функционира и как да се справите с болките и неразположенията. Ще разберете повече за старостта и с какво са свързани болестите на напредналата възраст. И най-важното – как сами да се справите с тях и да направите тялото си послушно и здраво на всяка възраст.
Ще откриете лесни техники за справяне с конкретни заболявания, методи за премахване на болката в различни части на тялото, както и много общи принципи на здравето…
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
Осемгодишната Ейприл чува трясъка от разбитото в пода стъкло. И разбира, че това е само началото на поредната бурна нощ, когато майка й и мъжете, с които пие, започват да буйстват. Момиченцето се опитва да избяга и да се скрие сред дърветата около къщата, но скоро усеща, че се задъхва и няма сили да продължи. После към нея се приближава непознат мъж и тялото ѝ е пронизано от неописуема болка...
Живеят заедно двама души. Единият човек е лош, а другият – добър, невинен и порядъчен. Единият е мръсен, а другият – чист като сълза, сякаш недокоснат от живота.Една честна и порядъчна майка имала безпътна дъщеря. [...]
Нейният дневник: "Тази вечер съпругът ми се държа с мен много странно. Бяхме се уговорили да вечеряме в любимия ни ресторант. Цял ден пазарувах с моите приятелки и малко закъснях за вечерята, и си помислих, [...]
Понякога трябва просто да благодарим и да се разделим
Живял някога един човек. Той бил любознателен и търсещ, искал да опознае света. И тръгнал на път. Минавал през различни земи, през гори и планини. Веднъж, пресичайки една гора, на [...]
Живей! Не се страхувай, че може да паднеш и да се удариш, да се изцапаш и да се намокриш…
Майка завела момченцето си до едно езеро. То било на четири години и тогава за първи път видяло езеро. Смаяло се. Било много горещо. Майката седнала на една плажна [...]
10 признака, че имате твърде много стрес хормони
За мнозина изразът „под стрес съм“ е станал своеобразен отличителен знак, повод за гордост. Ние парадираме със своя стрес като доказателство, че сме ангажирани, ефективни и ценни за обществото. Но за много от нас понятието „стресиран“ всъщност означава, че много, наистина много се страхуваме.
Най-важните прозрения в индуистката метафизика за ума и неговите вътрешни механизми
Ще ви запозная с едно просто, но дълбоко и непреходно прозрение за ума и неговите вътрешни механизми. То е в основата на духовното учение, което повече от две хилядолетия се [...]
Притча за цар Соломон и великата тайна на живота
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали [...]
Как да поддържаме здравословно тегло
Д-р Джайлс Йоу, генетик в Кеймбриджкия университет и експерт по затлъстяването, търси отговорите на въпроси като: Защо всички дебелеем? Защо някои хора са по-гладни от други? Кои биологични сили [...]
Вълшебната лампа на Аладин, или как да постигнеш това, което искаш да се прояви в живота ти
Определете какво да се прояви в живота ви Всички ние имаме цели и мечти. И предизвикателството винаги е как да ги превърнем в реалност. Има редица фактори, които способстват [...]
Как се раждат първият роман на Агата Кристи и прочутият Еркюл Поаро
Прибрах се вкъщи и ликуваща, разказах всичко на Арчи. С нас имаше и още някой, макар че тогава не го осъзнавах. Еркюл Поаро, моето белгийско творение, се беше провесил на врата ми, вкопчил се здраво в мен като хищно древно божество.
Истинският успех се постига, като затваряш врати, а не обратното
Едно изключително интересно лично преживяване, разказано от млад предприемач от Бомбай, което ще ви накара да се замислите за личната си мисия в живота, за успеха и илюзиите, които [...]
Планината на битието
Да се отказваме от всичко, от което всъщност не се нуждаем, ще ни позволи да напредваме с лекота, за да компенсираме годините и остаряването, което предполага животът. Психологът и [...]














































