
Вашият мозък има бутон „изтрий“. Важно е как ще го използвате

Вашият мозък има бутон „изтрий“. Важно е как ще го използвате
В средите на невронауката съществува нещо като поговорка: свързват се онези неврони, които се възбуждат по едно и също време. Това означава, че колкото по-често използвате една невронна верига в мозъка си, толкова по-здрава става тя. С други думи: повторението е майка на знанието. Колкото повече се упражнявате на пианото, да говорите чужд език, да жонглирате и така нататък, толкова по-здрави стават тези вериги.
Само че умението да учите нови неща не се изчерпва с изграждане на връзки между невроните и с тяхното укрепване. Нужно е нещо повече…
В продължение на години това схващане обясняваше механизма на ученето на нови неща. Оказва се обаче, че способността за учене е нещо повече от изграждане на невронни връзки и тяхното укрепване. Вече знаем, че далеч по-важно е умението да разрушаваме старите. Това умение се нарича „синаптично подрязване“ (synaptic pruning).
Сега ще видим как работи това.
Вашият мозък прилича на градина
Представете си, че мозъкът е градина, но вместо цветя, плодове и зеленчуци, вие отглеждате синаптични връзки между невроните. През тези синаптични връзки невротрансмитерите, като допамин, серотонин и други, пътуват между нервните клетки.
Глиалните клетки (централната нервна система е изградена от неврони и глиални клетки – Б.ред.) са „градинарите“ във вашия мозък и помагат за по-бързото предаване на сигналите между определени неврони. Някои от тях имат грижата, образно казано, да почистват, да плевят, да унищожават вредителите и да събират окапалите листа. Градинарите, отговарящи за „подрязването“ на синаптичните връзки, се наричат микроглиални клетки. Въпросът е как разбират кои синаптични връзки са ненужни и трябва да бъдат премахнати?
Изследователите са напът да разкрият тази мистерия, но това, което знаят със сигурност, е, че използваните по-рядко синаптични връзки съдържат протеина C1q. Откривайки този протеин, микроглиалните клетки се свързват с него и унищожават (или срязват) синаптичната връзка.
Така вашият мозък освобождава пространство, за да изграждате нови и здрави синаптични връзки и, следователно, да учите нови неща.
Защо сънят е толкова важен?
Понякога имате ли чувството, че мозъкът ви е задръстен? Може би когато сте на нова работа или работите по сложен проект. Не си доспивате, а от всички страни ви заливат с нова информация. В известен смисъл мозъкът ви наистина е задръстен.
Когато учите прекалено много нови неща, мозъкът пак изгражда синаптични връзки, но те са неефективни, не са достатъчно здрави. Мозъкът ви трябва да „подреже“ голяма част от връзките и да прокара нови, по-преки и ефективни „пътечки“. Той прави това по време на сън.
Докато спите, вашият мозък се прочиства и обновява. Невроните се свиват до 60 % и правят място на глиалните клетки („градинарите“), които се заемат с изхвърляне на отпадните вещества и „подрязване“ на синапсите.
Случвало ли се е сутрин да се събудите напълно отпочинали и способни да мислите бързо и ясно? Това е така, защото през нощта глиалните клетки са свършили цялата градинарска работа и са освободили необходимото пространство в мозъка, за да можете да усвоите и синтезирате новата информация (което е същината на ученето).
По същата причина кратката дрямка оказва благотворен ефект върху работата на мозъка. Ако подремнете за 10-20 минути, това два възможност на глиалните клетки да премахнат част от неизползваните синаптични връзки и да направят място за изграждане на нови.
Да се опитвате да мислите, когато мозъкът ви е лишен от сън, е все едно да си проправяте път през гъста джунгла само с мачете. Това е тежко, мудно и изтощително занимание. Пътеките са объркани и преплетени, през гъстата растителност не виждате накъде ви водят. Но да мислите с отпочинал бистър ум може да се сравни с приятна разходка в парка, където пътеките са чисти и поддържани и се пресичат от също толкова чисти и поддържали алеи, а вие виждате далеч напред. Звучи приятно и освежаващо, нали?
Внимавайте за какво мислите
Добрата новина е, че имате известен контрол по отношение на връзките, които мозъкът ви ще реши да изтрие. Той ще премахне синаптичните връзки, които не използвате, и обратното, ще укрепва онези, които използвате. Така че внимавайте за какво мислите.
Ако отделяте прекалено много време за четене на жълтите страници например и твърде малко за работата си, познайте кои синаптични връзки ще бъдат набелязани за изтриване.
Затова позволете на мозъка си да се обновява и почиства, като мислите за нещата, които са важни за вас. Тогава глиалните клетки, градинарите във вашия мозък, ще подхранват и напояват важните синаптични връзки и ще подрязват непотребните. По този начин градината на вашия мозък ще процъфтява.
Автори: Джуда Полак и Оливия Фокс Кабейн; превод: Гнездото
Източник: fastcompany.com
Препоръчано по темата: „СТРЕСЪТ – ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ“ и „ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА“ от д-р Кели Макгонигъл, издателство Гнездото
●●●
Д-р Кели Макгонигъл, здравен психолог, изследовател и преподавател в Станфордския университет, години наред наблюдава как хората се борят със себе си, за да променят мислите, емоциите, телата и навиците си. И стига до извода, че погрешните им представи за волята, както и за стреса, до голяма степен саботират успеха им и им причиняват допълнителен стрес.
Опирайки се на най-новите и авангардни изследвания в областта на психологията, невронауката, икономиката и медицината, д-р Макгонигъл създава курсовете „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“, които обогатява с безценен практически опит и превръща в книги.
Кели Макгонигъл е носител на редица награди за научните си изследвания, както и за цялостната си работа в сферата на психичното здраве.
от д-р Кели Макгонигъл
Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания!
Авторът e доктор на науките, психолог, преподавател в Станфордския университет и автор на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.
Книги, които ще ви помогнат сами да управлявате съдбата си!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
от д-р Джайлс Йоу
Защо дебелеем? Защо някои хора са по-гладни от други? Кои биологични сили движат хранителното ни поведение? Защо много от популярните диети са подвеждащи и дори опасни?
Позовавайки се на най-новите научни открития и на собствените си генетични изследвания в Кеймбриджкия университет, д-р Джайлс Йоу, генетик с над двайсетгодишен опит в областта на затлъстяването, се заема със задачата да ни помогне да излезем от този омагьосан кръг.
от д-р Елизабет Блекбърн – лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и д-р Елиса Епъл – здравен психолог
Процесът на стареене може да се забави и дори да се обърне! Първата книга, която на достъпен език обяснява как стареем и как с малки промени в ежедневието и мисленето си можем да изглеждаме по-млади и да се чувстваме така!
На студа белият калай може да се превърне в сив калай. Тогава от калаеното войниче остава само купчинка сив прашец, а красивият съд се превръща в прах и пепел. При много ниска температура калаят [...]
Нито лошо (и слава богу), нито хубаво. Нищичко. Всичко си е както винаги, едно и също. Едни и същи събития, едни и същи хора, един и същ стандарт на живот… Затова пък после събитията [...]
1. Когато избираш партньор, направи го все едно си сляпа. Затвори очи и се опитай да видиш в себе си – какво чувство ти носи този човек, има ли в него доброта, лоялност, отдаденост? Способност [...]
Най-важното е да имаш противотежест, която да ти позволи да се изправиш
Могат да ви ограбят и да ви причинят значителни щети… Могат да ви превият до земята. Но докато имате вътрешна пружинка, ще се изправяте отново. Докато притежавате жизнена сила. [...]
Как страхът ни разболява: невронауката за хроничния страх
Когато умът превключи от страх към любов, той е способен да излекува тялото. И това не е някакво метафизично явление. Това е най-обикновена физиология. Невроизследователят Джоузеф Леду, който в своята [...]
15 любопитни факта за храната, които ще ви изненадат
1. Глутенът е протеин, а не въглехидрат Твърдението, че глутенът е въглехидрат, е доста популярно, но напълно погрешно. Не, не е. Това е протеин, който се съдържа в редица [...]
12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад
Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. В своите „12 правила за живота“ прочутият [...]
Планината на битието
Да се отказваме от всичко, от което всъщност не се нуждаем, ще ни позволи да напредваме с лекота, за да компенсираме годините и остаряването, което предполага животът. Психологът и [...]
Умните не се обиждат, а правят изводи – 25 цитата от Агата Кристи
Един дълъг, изпълнен с емоции и превратности живот. Една изключителна личност, надарена с богато въображение, природна интелигентност и неизчерпаема страст към живота... Това е тя, Агата Кристи, неизбледняващата икона [...]
Важно ли е да се поздравяваме
Сигурно във всеки жилищен вход има по някой мрачен съсед, който не поздравява. И в нашия има такъв. Днес пътувах с него в асансьора. Ако знаех, че е вътре, [...]
Не позволявайте да получавате половин порция
Когато получаваме цяла порция, всичко е наред. Достатъчно ни е, чувстваме се сити. Ако чинията е празна, не е добре. Но точно това ни принуждава да станем и да [...]
„Храни се като мен и ще изглеждаш като мен“, или как инфлуенсърите продават панацея на уязвимите
Хората, които рекламират и препоръчват тези стилове на живот, в повечето случаи са красиви млади дами, разполагащи с плоски като дъска кореми, миниатюрни пори (които по някаква случайност никога не се запушват) и, разбира се, с голяма група отдадени последователи в социалните мрежи. Това е реалността в индустрията.
Какво е да живееш в три различни века. Разказите на едни от най-дълголетните хора на планетата
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага средната продължителност на живота. [...]














































