Оказва се, че в съвременното общество се е зародило едно интересно явление – надпревара между майките, в която всяка се старае нейното дете да изглежда по-добро, по-умно и/или по-напреднало, а тя самата – перфектната майка. Може да включва две или повече майки и произволен брой деца, дори пораснали.

Вижте един интересен разказ от първо лице…

В нашия квартал имаме една лелка, която е много приветлива и дори приятелски настроена. Но влезеш ли в контакт с нея, изведнъж става ясно, че не можеш да проведеш никакъв нормален неангажиращ разговор, освен за… детето ѝ.

Цялото време, прекарано с нея, е посветено разкази за сина ѝ Майкъл – като се започне от подробности от неговия живот и се стигне до непоискани съвети на тема какво е правила, когато с Майкъл е било същото. Майкъл е идеал и шаблон за всички останали деца. Той просто е „икона на стила“. Вярно, момчето е с наднормено тегло, но това е просто очарователно-възхитително наднормено тегло, а всички останали деца са недохранени. Дори алергията му към котки е изпълнена с неописуем чар. Майките, чиито деца са подозрително здрави, трябва да си скубят косите от завист. В останалите балади за Майк тя говори за това как е постигнала такива невероятни резултати.

Всички съседи с деца внимателно я избягват, а едно семейство дори избяга в друг град. Нямаше как да излизам с оправданието: „Съжалявам, но днес не можем да говорим отново за Майк, защото цялото семейство сме заети и няма да се освободим по-рано от първия петък на януари 2037-ма“. Така че ми се наложи 2 месеца да го играя измъчена от тежкия бит домакиня, която се интересува само от манджи. Накрая тя реши, че съм подложена на психологически тормоз от съпруга си и това е причината да не искам да слушам за Майкъл, както и да не пускам детето си у тях. В края на краищата въобще не ми пука какво си беше помислила – важното е, че успях да се откача от нея.

По принцип ми беше ясно защо тази жена прави всичко това – това беше начин да повиши самочувствието си, представяйки се за идеалната майка на идеалното дете. И вероятно се изнервяше от факта, че не всички са наясно с това колко идеално е нейното семейство. Освен това тя много би искала да се съревновава с някого за титлата „най-добрата майка“ и винаги да печели това състезание. Например моето нежелание да се впусна в смъртна схватка с нея за тази титла очевидно разпалваше спортния хъс в нея. Но аз ужасно много се напрягах от всичко това. Освен това нашите деца тръгваха на училище от една и съща спирка, така че всеки ден имаше повод да се „сборим“ по отношение на някой нюанс от живота им. Някак си много ми се искаше да намеря поразително точно определение за поведението ѝ (това е нещо като кухненско-битово женско отмъщение), но по някаква причина нищо „поразително точно“ не ми идваше наум.

И тогава изведнъж намерих точната дума в Интернет. Явно не бях единствената жертва на подобен тип дами. Оказа се, че това явление се нарича mompetition – от английско competition (съревнование) и mom (мама), което всъщност се превежда като „съревнование между майки“. И тъй като звучи малко тромаво, предпочитам да използвам думата „мампетишън“.

И така, явлението мампетишън се изразява в следното: непрекъснато сравняваш себе си с други жени по отношение на това колко добра майка си, като това може да се прояви в различни форми и степени на тежест.

Аз открих 4 степени на тежест и съответно проявления на мампетишън:

1. Жената мълчаливо, но постоянно мисли за себе си колко добра майка е. И ако според собствените ѝ представи не достига идеала за някои неща, тя изпада в униние и започва да полага усилия да „настигне и изпревари“. В противен случай целият живот на детето е съсипан от неумелите ѝ ръце.

2. Жената съобщава на околните информация, която по някакъв начин я характеризира в техните очи като добра майка. Например поверително ви информира, че може да ви даде адреса на отличен нанайски танцов клуб, ръководен от чистокръвен ирландец. И да допълни авторитетно (о, това е ясно на всички) какво благотворно влияние оказват нанайските танци с ирландски мотиви върху развитието на фронталния кортекс на детето. Ако събеседничката на жената също страда от „мампетиторство“, в този момент изпада в потрес заради това, че не знае нищо за ефекта на този танцов коктейл върху фронталния кортекс, не е чувала за ирландското влияние на нанайците и детето ѝ не е първото, записано в този клуб. Тя обаче незабавно решава да заяви (О, да!), че за момента са заети с развитието на темпоралния кортекс на детето и то посещава курсове по барабани, направени от нанотехнологични влакна. Нека тази кучка се задави! Друг вариант са безкрайни разкази за постиженията на детето.

3. Постоянно хвали детето си (и себе си) и омаловажава постиженията на друго (и съответно опитва да постави друга майка на по-ниска позиция). „Как, ама още не сте го записали на японски? Сериозно ли ?! Вашето дете е вече на 3 години и знае само няколко думи на английски! Моят вече говори прости изречения на японски. Е, не го очаквах от вас. Аз моя го записах в този курс, както се казва, още като излязохме от родилното, защото там има опашка от чакащи. По време на бременността научих всичко. Да, 9 месеца съм мислила за него, не съм седяла със скръстени ръце.“

Разбира се, подобни изявления косвено намекват, че детето ви е недоразвито, а вие сте небрежна майка. Вие пък може да изтърсите нещо от сорта на: „Британски учени са доказали, че японският език влияе неблагоприятно върху потентността. Аз мисля и за внуците си“. Понякога подобни вербални сблъсъци може да накарат майките буквално да се хванат за косите…

4. Жената въвлича в състезанието и други хора, включително деца. Например разказва на всеослушание „ужасната“ история как докато сте били заедно в парка, биберонът на детето ви е паднал на земята, а вие сте го измили с вода и веднага сте му го сложили обратно в устата. Без да го стерилизирате. Ужас! Каква майка може да е това! Само можем да си представим какво е в кухнята на тази жена и колко мръсотия има под хладилника…

А на другите деца разказва такива неща от сорта на: „Купих на моя Ваньо еди-каква си играчка за еди-колко си пари (сумата е голяма)“ или „Аз му разрешавам да гледа анимационни филми по цял ден. Просто защото го обичам“. И после със задоволство допълва: „Майка ти купува ли ти такива играчки?“ или „Позволява ли ти да гледаш анимационни филми по цял ден?“. Тук тя дава на детето почва за размисъл по темата за детското щастие. Между другото, много деца се хващат на този трик.

Ето за такъв феномен става въпрос! При това бих казала, че е доста разпространен.

Автор: Наталия Стилсън