
Щедростта е да даваш това, което на самия теб ти е нужно повече

Щедростта е да даваш това, което на самия теб ти е нужно повече
Трудно е да даваш, когато самият ти нямаш достатъчно. Но, както казва Халил Джубран, щедростта е да даваш това, което на самия теб ти е нужно повече, отколкото на мен.
Един от основните духовни закони, по които функционира вселената, е законът за даването. Даването и получаването са в постоянен хармоничен обмен. Когато даваш, по някакъв неведом път сякаш освобождаваш пространство, за да получиш много повече. Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш. И съвсем не е задължително да даваш нещо материално. Можеш да дадеш усмивка, помощ, добра дума… Това, което дадеш, ще се върне при теб. Просто никога не знаеш под каква форма и в какво количество.
Вижте една притча, която чудесно илюстрира мъдростта „Дай и ще ти се върне стократно”.
Живял някога един много беден човек. Той преживявал само от подаянията, които получавал по улиците на града. Един ден, докато стоял с протегната ръка на градския площад, покрай него минала позлатената карета на царя. Владетелят се движел из града бавно и се усмихвал приветливо на минувачите.
Виждайки го, просякът си казал: „Какъв късмет, че царят е на обиколка в нашия град! Край на мъките и мизерния живот! Този добър и лъчезарен господар сигурно ще ми помогне и най-после и аз ще заживея като хората…“
Сякаш в потвърждение на мислите му, в този момент каретата спряла пред него. Убеден, че това е щастливият му час, просякът се изправил и погледнал към царя. Но в този момент се случило нещо неочаквано. Владетелят протегнал ръка към бедния човек и казал:
– Дай ми нещо… Каквото имаш, колкото можеш…
Просякът бил толкова шокиран, че изгубил ума и дума. „Но какво е това, някаква игра… или нова мода? Или просто се подиграва с мен?“ – мислел си той.
Виждайки, че владетелят продължава да стои с протегната ръка и да се усмихва лъчезарно, беднякът пъхнал ръката си в джоба, в който имал няколко щипки ориз, взел едно оризово зърно и го сложил в дланта на царя. Владетелят му благодарил, качил се в каретата и продължил по пътя си.
В края на деня просякът извадил шепата ориз от джоба си, за да си приготви храна. И с изумление видял, че сред оризовите му зрънца проблясвало нещо. Там имало едно златно зърно!
И човекът горко заплакал. „Боже, защо не дадох целия си ориз…?“ – ридаел той.
Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА: 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото
„ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА“ е първата книга от поредицата. Притчите в нея са систематизирани в няколко тематични раздела: Винаги има надежда; Пътешествието, наречено живот; Човекът в търсене на себе си; Пътят към Бога; Доброто и Злото. Изборът; Силата на думите; Любовта; Блясъкът на златото; И Бог създаде жената…; Ум царува, ум робува…
Независимо дали се намирате в труден период, дали търсите себе си или се нуждаете от духовна подкрепа, в тази книга ще откриете отговор на въпроса, който ви измъчва. Ще намерите точно това, от което се нуждаете в момента.
●●●
Вероятно вече сте се докосвали до мъдростта на кратките поучителни истории, наречени притчи. В тях е вплетена хилядолетната мъдрост на различни народи, култури и религии. Те са достигнали до нас през вековете, предавани от уста на уста, преписвани и преразказвани, много често интерпретирани и променяни в духа на времето. Облечени в кратка иносказателна форма тези истории ни разказват за всичко от заобикалящия ни свят – за отношенията между хората, за човека с неговите слабости и грешки, за търсенето на пътя към Бога, за любовта, за надеждата, за превратностите на съдбата… И затова са незаменим пътеводител по пътя на личните ни търсения и духовно усъвършенстване.
Насладете се на една великолепна колекция от 450 притчи, събрани в три книги, и открийте мъдрост и послания, прекосили много граници и пътували хиляди години.
съставител: Калина Петрова
Днес, в нашия сложен и безумен свят, повече от всякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето!
„Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета – на светлината на най-евтината свещ.“
от Анна Кирянова
Как да живеем? Да приемем ли Съдбата, или да се борим с нея? Как да обичаме и да градим отношенията си с другите? Как да бъдем щастливи? Каква е личната ни мисия? Как да преживеем труден период от живота си? Как да започнем да ценим и уважаваме самите себе си?
Две честни и мъдри книги от един опитен психолог. Над 300 прекрасни истории, които ще ви стоплят, ще ви подскажат решение, ще ви вдъхновят за промяна и ще изцелят душата ви!
от Ектор Гарсия и Франсеск Миралес
Икигай е тайната на японското дълголетие! Той е твоята причина да живееш, онази страст, която ти носи удовлетворение и радост, смисълът на твоето съществуване.
Ичиго-ичие е изкуството да превръщаш всеки миг от живота си в незабравима възможност – една вековна японска философия, променила живота на милиони!
от Джордан Б. Питърсън
Това не са книги от един психолог за психология. Нито са класическите книги за самопомощ и личностно развитие. Те са много повече от това. В тях си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Една от най-хубавите притчи за цар Соломон, в която сякаш е събрана цялата мъдрост на света...Когато цар Соломон слязъл от планината, след залез слънце, събралите се в подножието се обърнали към него:– Ти си източник [...]
Mлад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква е тайната? Мъдрецът се усмихнал [...]
Това е една страхотна история – в нея има толкова поуки, от колкото се нуждаете в момента. И е дяволски интересна! Вижте я. Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там [...]
Силата на мъжа е във великодушието, а не само във физическата сила или в желязната воля
Мъжката сила прави мъжа успешен, желан, интересен, богат. Тя прави мъжа Мъж. Към такива мъже се стремят, уважават ги, с тях е спокойно и приятно. До такъв човек изпитваш [...]
Опасно е да служиш на двама господари
Древногръцкият философ Езоп има басня за един мъж, който имал жена и любовница. Човекът вече бил започнал да старее и да побелява. Съпругата, която също била на възраст, искала [...]
На токсичните хора плащайте със същата монета, която са ви пробутали
В едно село живеел пастирът Терешечка. Местните жители го смятали за глупак; те не се оправяли особено добре с психологията. Терешечка събирал кὸзите барабонки и с усмивка ги дарявал [...]
Лесно е да презираш чуждото страдание
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те [...]
Най-доброто оръжие срещу обидата
Някога в Япония, в едно село живял мъдър стар самурай. Веднъж, докато преподавал уроци на учениците си, към него се приближил млад воин, известен със своята жестокост и груб характер. [...]
Направете първата крачка
Има една прекрасна фраза, често приписвана на Анаис Нин: „И дойде денят, когато стана по-болезнено да останеш неразтворена пъпка, отколкото да поемеш риска да разцъфнеш“. Аз съм наясно, че [...]
Свободата се ражда от способността ти да избираш с кои неща и с кои хора да ангажираш вниманието си. А също и кога
Неспособността да упражняваме достатъчен контрол над това къде отива нашето съзнание ни превръща в роби на заобикалящата ни среда. Но преди да продължим нека си припомним дефинициите, които въведохме за [...]
Как да помолим правилно съдбата да ни дари желаното?
Да седиш в ъгъла и да плачеш на чуждия празник, е лоша стратегия. Във вихъра на веселбата никой няма да те забележи. Не защото хората са лоши – просто [...]
До какво води ревността
Ако често се измъчвате от недоверие, ревност и подозрителност, прочетете тази притча. Със сигурност ще ви помогне...
Кой ни закриля от другия свят?
Знаем кой ни пази и защитава… Кой ни закриля от другия свят. Усещаме връзката, усещаме подкрепата, просто не го споделяме с никого. Това е човек, който приживе ни е [...]